Комисията за финансов надзор (КФН) внесе "светлина" около въпросите, възникнали след официалното представяне на системата "бонус-малус". Припомняме, че в началото на ноември регулаторът прие на първо четене проект на Наредба за единните изисквания за коригирането на застрахователната премия, в зависимост от поведението на водача на моторното превозно средство, покрито от застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Проектът бе публикуван за обществено обсъждане във вторник (6 ноември).
Най-остра реакция сред обществото предизвика идеята да се наказват добросъвестните купувачи на автомобили, с които са извършени множество пътно транспортни произшествия и административни нарушения.
"Ако "бонус-малус" класът на автомобилите не се запазва, системата ще бъде заобикаляна много лесно чрез формално прехвърляне на други лица без нарушения, различни от шофьора с много нарушения", обясниха хитрините за заобикаляне на закона от КФН. Например, при натрупани много нарушения баща може да прехвърли автомобила си на своето малолетно дете или на друг близък роднина, който няма регистрирани нарушения.
За да не бъдат заблудени добросъвестните купувачи при покупка на автомобил се предвижда хората лесно и бързо да могат да получат информация от Гаранционния фонд относно статуса на автомобила, който ги интересува, и да преценят дали да купят тази кола или да искат отстъпка от цената, която да покрие разходите им за по-скъпата застраховка. Това ще бъде и допълнително утежнение за собственика на автомобил, който допуска много административни нарушения или причинява много вреди при управлението на автомобила, защото този собственик ще бъде затруднен да продаде автомобила си.
Сред ключовите проблеми на системата, според критиците й е факта, че "бонус-малус" не се сключва на името на водачите и по този начин не отчита тяхната персонална отговорност и поведение.
"Това е така, защото в България задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се сключва във връзка с моторно превозно средство", обясниха от КФН. Правният режим в България позволява дадено МПС да бъде прехвърляно на другиго само чрез нотариално заверен договор, като това не се отразява в регистрите на МВР. "Автомобилът може фактически да бъде владян от лице, различно от вписания собственик, само на базата на писмено пълномощно и може да бъде управляван от всекиго само с устно разрешение. Така се създава реалната възможност множество на брой шофьори да предизвикат пътно-транспортно произшествие с едно МПС", разясняват експертите.
Има страни в Европейския съюз, където в талона на автомобила изрично се вписват всички водачи, които имат право да го управляват, и законът не позволява водачи на дадено МПС да бъдат лица, които не са вписани в талона. Такава система позволява при сключването на застраховката реално да се отчитат характеристиките на действителните водачи на автомобила. Система със сключване на застраховка само на водача не съществува никъде в рамките на Европейския съюз. Европейското законодателство изисква изрично "Гражданската отговорност" да покрива отговорността на лице, което управлява кола, дори и без да е собственик. Също така трябва да се покрива отговорността на лица, които управляват съответното МПС без разрешение (например при кражба) или без валидно свидетелство за правоуправление. Това по същество налага застраховката да бъде свързана с определен автомобил.
"Наред с това система на чиста персонална застраховка Гражданска отговорност (както при нотариуси и адвокати например), ще създаде други икономически утежнения. Да вземем за пример едно семейство, което притежава един автомобил, който се управлява от двама или повече водачи, в най-честия случай съпруг и съпруга, а и някой друг член от домакинството. Тогава за управлението на този автомобил ще трябва да се плащат повече от една застраховка.", обясняват от КФН.
Така в крайна сметка при сега съществуващата нормативна уредба не е възможно задължителната застраховка Гражданска отговорност да се сключва само на името на водача и съответно механизмът на системата "бонус-малус" не може да отчита единствено и само поведението на даден водач.
Разкритикувана бе и идеята малусът за лошите шофьори да достига до 400%, а бонусът – за порядъчните да е само до 25 процента.
От КФН обосноваха, решението си с това, че системата следва да остане платежоспособна и да покрива настъпилите щети от застрахователни събития и след въвеждането на "бонус-малус". Това означава, че по-малкият приход от добросъвестните шофьори следва да се компенсира от по-голям приход от тези, които са извършили нарушения на пътя. Съгласно предоставената от МВР статистика по-голямата част от водачите са изрядни и нямат регистрирани нарушения или причинени вреди и чисто математически процентът "бонус" няма как да бъде по-голям от процента "малус".
"Очаква се по-голямата част от собствениците на автомобили да бъдат в бонус класовете и да имат намаление на премията. Тяхното намаление трябва да се компенсира с увеличението, плащано от по-тесен кръг хора, което обуславя и по големия процент на увеличение" допълниха експертите.
Обществено недоволство срещна и идеята при старта на системата и изрядните шофьори, и тези с нарушения да тръгват от равни позиции.
"Приложен е принципът, че човек трябва да е информиран предварително за евентуални неблагоприятни икономически последици за него от настъпването на промени в нормативната уредба. Чисто логически изрядните шофьори ще имат интерес да останат с такова поведение на пътя, а нарушителите да коригират своето поведение", изясниха "неправдата" от КФН.
