Романсът между френския президент Еманюел Макрон и американския му колега Доналд Тръмп, който разцъфтя при посещението на французина във Вашингтон преди половин година, приключи с размяна на горчиви реплики. Визитата на американеца в Париж за честването на стогодишнината от края на Първата световна война започна, премина и завърши с взаимни обвинения, което показа, че усилията на френския президент да постигне европейски пробив в отношенията с лидер, настроен негативно към Европа, са обречени на провал.
"Германия беше в Първата и Втората световна война – Как приключи това за Франция? Бяха започнали да учат немски език в Париж, преди Съединените щати да се намесят. Плащайте за НАТО или недейте!" – това написа Тръмп в Туитър, след като се прибра в Белия дом, по повод идеите на Макрон за отхвърляне на военната зависимост от Съединените щати чрез създаване на европейска армия и чрез отказ от купуване на американско оръжие.
Темата за увеличаването на европейските разходи за отбрана стана едва ли не централна на тържествената среща на лидерите в Париж. Ефектът, който думите на Еманюел Макрон по повод стремежа на Европейския съюз към военна самостоятелност произведоха, дори затъмни очакванията от почти провалилия се разговор между Тръмп и руския му колега Владимир Путин, който също бе сред гостите на френската столица. И независимо от това, че Макрон се опита да изглади впечатлението, което остави с острото си изказване срещу военната опека на Съединените щати, огорчението у американската страна остана.
Още преди началото на срещата френският президент предизвика истински скандал, като пред радиостанция Europe 1 се изказа за необходимостта от създаване на единни европейски въоръжени сили. Сред проблемите за европейската сигурност той посочи не само Китай и Русия, но и Съединените щати. Изявлението му предизвика незабавна реакция от страна на Тръмп, който определи думите на френския си колега като оскърбителни. На другия ден на френския президент му се наложи да обясни думите си лично, очи в очи с американския си колега, когото прие в Елисейския дворец, и изглеждаше, сякаш противоречията са изгладени.
След срещата им Макрон обаче хвърли нова бомба, този път пред Си Ен Ен. Той заяви, че е склонен да подкрепи увеличаването на европейските разходи за отбрана, но не и за да се купува американско оръжие. "Ако увеличим бюджета си, то ще е, за да укрепим своята автономия", натърти Макрон.
Всъщност думите му не са изненадващи, защото той последователно поддържа идеята за военната независимост на Европа. Миналия месец например разкритикува решението на белгийското правителство да купи американски изтребители Ф-35 вместо европейски самолети, изтъквайки, че то "противоречи на европейските интереси". С още по-силни думи си послужи тогава председателят на фондацията "Робер Шуман" Жан-Доминик Жулиен – "Това е по-лошо и от шамар, това е ужасяващо за европейската отбрана".
Развоят с белгийските самолети показа, че желанието на френския президент да организира военната независимост на Европа засега не отговаря на възможностите му. По подобен начин стои и ситуацията с желаната от него общоевропейска армия. От месеци Макрон лансира идеята за общи въоръжени сили на 27-те страни членки (без напускащата Великобритания). Без такива Европа ще е винаги зависима от Съединените щати, но проблемът е, че на този етап Старият континент няма готовността да се освободи от тази зависимост.
Това бе потвърдено от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който също присъстваше на тържествата в Париж. "Европа не разполага с достатъчно сили, за да се справи без взаимодействие със Съединените щати. След Брексит 80% от разходите на НАТО ще идват от страни, които не са членки на ЕС. А защитата на Европа не е само пари, тя е и география", изтъкна Столтенберг пред представители на Норвежкото телеграфно бюро във Франция.
"Не можеш да имаш обща армия без обща изпълнителна власт", коментира по този повод Франсоа Есбур, специален съветник към Фондацията за стратегически проучвания в Париж. Европейският съюз все още не е държава, посочи експертът, обръщайки внимание върху "кънтящата тишина" от страна на европейските партньори на Макрон по повод изявленията му за общоевропейска армия. Действително през последната година много европейски страни увеличиха разходите си за отбрана, но Европа все пак продължава да е тежко зависима от Съединените щати за сигурността си, признава Есбур.
Независимо от това доколко са перспективни идеите на Макрон, очевидно е, че топлината в отношенията между двамата лидери вече не съществува. Последната конфронтация има предистория – Тръмп се оттегли от Парижкото споразумение за климата и от сделката за ядрената програма на Иран, като пренебрегна опитите на Макрон да го убеди да не го прави. Той приветства укрепването на десните популисти в европейските страни, включително Франция, където те се конкурират с Макрон. От своя страна френският президент съзнателно действа като противник на Тръмп.
"Струва ми се, че Макрон е изгубил всички илюзии по отношение на Тръмп и че с ласкателство ще успее да получи отстъпки от него. Но той не се решава да му даде рязък отказ, защото не е сигурен в реакцията на американския президент. Това е предпазлив реализъм", коментира пред "Вашингтон пост" Томас Райт от Института "Брукингс".
Сблъсъкът с Тръмп обаче отваря пред Макрон възможността да се позиционира като лидер на Единна Европа на фона на постепенния залез на германската канцлерка Ангела Меркел – която впрочем бе сред малцината европейски лидери, категорично подкрепили идеята му за европейска армия. Ненадеждността на съюзник като Съединените щати в лицето на Тръмп може да послужи на френския президент да формира консенсус за необходимостта от една силна и единна Европа, която да върне тежестта си на международната арена. Евентуален противник на тази идея биха били националистите на европейския континент, които в лицето на Тръмп имат могъщ приятел. Така че изказванията на Макрон могат да бъдат разглеждани и като част от битката за Европа срещу хора като Виктор Орбан и Матео Салвини – битка, в която Тръмп е всичко друго, но не и съюзник.
