Българският банков сектор изглежда в много добра кондиция на подстъпите към предстоящия преглед на качеството на активите му, който ще проведе Европейската централна банка. Поне това показва цялостната картина, която рисуват данните за деветте месеца на 2018-а, публикувани наскоро от БНБ.
Банковите активи продължават да растат. В края на септември 2018-а общият им размер е 103.19 млрд. лв., а за една година те са се повишили с повече от 8 млрд. лева. Увеличението се дължи изцяло на продължаващото натрупване на депозитите на граждани и фирми. Въпреки отрицателния доход, който носят спестяванията в банките, клиентите им продължават да наливат в тях повечето свободни средства, с които разполагат, вместо да инвестират тези пари в някакви бизнесначинания или примерно в имотни сделки. Поради това за една година депозитите на гражданите и фирмите в банките на свой ред са нараснали с около 8.7 млрд. лв. и в края на септември 2018-а общият им размер е 77.78 млрд. лева. Интересен детайл е, че този път фирмите увеличават средствата си по-бързо, отколкото гражданите – факт, който дава храна за други, не толкова позитивни размисли за състоянието на бизнес средата и за очакванията на предприемачите. Но това е друга тема.
Важен момент е, че за периода септември 2017-а – септември 2018-а има
видим ръст на кредитите.
Като обща сума те са се увеличили с близо 5 млрд. лв. и в края на деветмесечието на 2018-а общият им размер е 55.49 млрд. лева. Най-много – с около 1.75 млрд. лв. са нараснали жилищните земи, следвани от корпоративните кредити (при тях повишението е с 1.7 млрд. лв) и потребителските – с около 1.55 млрд. лева. Радостното е, че това увеличение на кредитите е съпроводено със сериозен
спад на проблемните вземания
на банките. За една година брутният им размер е намалял с близо 1.9 млрд. лв. и в края на септември те са 7.3 млрд. лева. Ако от тази сума извадим заделените провизии, нетният размер на проблемните кредити в края на септември 2018-а е 2.74 млрд. лв. или около 4.86% от всички заеми, отпуснати от банките на граждани и фирми. За сравнение – година по-рано нетният размер на проблемните кредити е бил близо 4.2 млрд. лв. или 7.89% от всички отпуснати заеми. Подобрението е видимо и трудно оспоримо.
На фона на всички тези добри новини логично идва и
увеличението на печалбата.
За една година тя е нараснала с близо 349 млн. лв. и в края на септември 2018-а е 1 219.6 млн. лева.
Този ръст идва по две линии. Първата е увеличението на общият нетен оперативен приход – с около 220 млн. лв., а втората е заради намаляването на разходите за провизии – с 201.4 млн. лв., което частично се компенсира от увеличаване на административните разходи – с 66 млн. лева. Общият нетен оперативен приход отразява всички доходи и разходи, свързани с финансовите операции на банките и логично би трябвало да се очаква, че увеличението му е формирано най-вече от ръста на нетните приходи от лихви и такси, и от комисионни.
Данните на БНБ обаче показват по-друга картина. Ръстът на нетните приходи от лихви е едва 29 млн. лева. По-интересното в случая е, че колкото и да е малък този нетен ръст, той не се дължи на увеличение на брутните приходи от лихви, а на намалелите разходи на банките за лихви по депозитите. С други думи забележителният ръст на кредитите не носи каквито и да е сериозни постъпления за банките. Целият положителен лихвен резултат се дължи на продължаващата политика на нулеви и дори отрицателни лихвени проценти по депозитите.
Липсата на по-сериозни постъпления от лихвите банките компенсират с по-високи нетни приходи от такси и комисионни – за една година те са се увеличили с 46.5 млн. лева. Останалата част от увеличението на общия нетен оперативен приход – до 220 млн. лв., не е свързана с кредитите за граждани и фирми или с паричния оборот, който минава през банките. Както в. "Банкеръ" вече писа, около 140 млн. лв. от това увеличение е от приходи от дивиденти, което означава че тези постъпления могат да имат еднократен характер. Тук вече се променя цялата картина – тази ситуация няма как да не понижи оптимистичната тоналност, когато говорим за конюнктурата в сектора. Това, че при немалък ръст в кредитирането приходите от него са нищожни означава, че заемите се отпускат при изключително ниски лихвени равнища, което може да е свързано с
подценяване на риска
при отпускането на кредити.
Наясно сме, че жестоката конкуренция за платежоспособни клиенти принуждава банките максимално да натискат надолу лихвените условия при новоотпусканите заеми. Логично е обаче да се запитаме, дали при едно увеличаване на лихвените равнища, предизвикано от очаквания през следващата година ръст на лихвите в международен мащаб, клиентите, които вече са получили заеми, ще останат достатъчно платежоспособни или ще започнат да изпитват затруднения при обслужването на своите задължения? Стигне ли се до този ефект, това отново ще тласне нагоре равнището на проблемните кредити с всички негативни последствия от това. Неприятното е, че подобни събития могат да се развият точно когато се провежда прегледа на качеството на активите на българските банки. Вярно е, че влошената картина ще се разпростре върху данните за 2018-а, но едно влошаване на кредитните портфейли през 2019-а няма да остане незабелязано и отминато без внимание от проверяващите от Европейската централна банка. Особено като се има предвид, че тези проверяващи ще имат за задача да подходят изключително консервативно към риска на кредитните портфейли на оценяваните банки. Това подсказва и списъкът на кредитните ни институции, които ще бъдат подложени на този тест.
Разбира се ефектите, които коментираме тук не се проявяват еднозначно – има банки с по-колебливи резултати, а други се справят по-добре от всички останали.
От близо 22 години в. "БАНКЕРЪ" класира кредитните институции у нас по пет показателя. Това са общият размер на активите им, собственият им капитал, печалбата и възвръщаемостта на собствения капитал и на активите. Тези показатели комбинират в себе си значимостта на всяка една банка за сектора (неслучайно ЕЦБ и респективно БНБ са въвели капиталови буфери за системно значими банки) и нейната ефективност и стабилност.
Показателите се изчисляват единствено и само на базата на публичните данни за сектора, обявени от БНБ. Само банките, попадащи в първата десетка и по петте показателя, влизат в групата на най-добрите. За деветте месеца на 2018-а това са "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК", ОББ, Пощенска банка, "Райфайзенбанк (България)" и "Societe Generale Експресбанк". Което не означава, че и сред по-малките по активи кредитни институции няма такива, чиято дейност заслужава адмирации. Продължава много доброто представяне на "Ти Би Ай Банк" и "ПроКредит Банк", които в показателите за ефективност – възвръщаемост на активите и на собствения капитал превъзхождат кредитни институции, които са десетки пъти по-големи от тях. Добра пазарна кондиция демонстрират също "Търговска банка Д" и Общинска банка. Подобряват се и показателите на БАКБ. Но ситуацията на пазара се определя от системно значимите банки и затова фокусът е и ще продължи да бъде върху тяхното състояние.
