Цяла година е изгубена в безсмислени обсъждания на новата схема на райониране на страната. Чиновници от Министерството на регионалното развитие и благоустройството обикаляха градове и села и уж водеха дискусии с хората, а на финалното обсъждане в края на миналата седмица в София се оказа, че управляващите нямат никакво намерение да променят предложения от тях модел, който ще замени сегашните шест планови региона с нови четири.
Мотивът това да се направи е основно заради обезлюдяването на Северозападния и на Северния централен район, в които населението вече е под минимума от 800 000 жители, каквото е европейското изискване.
Според председателя на Националния статистически институт Сергей Цветански моделът с четири региона – Югозападен, Дунавски, Черноморски и Тракийско-родопски, изглежда стабилен в перспективата на следващите 50 години. Прогнозите са, че населението в тях няма да падне под 800 000 човека до 2070 година.
Новото райониране на страната се прави за нуждите на статистиката и еврофондовете и ще позволи да защитим по-добре националната политика и интереса на България по отношение на бъдещото европейско финансиране след 2020 година. То няма нищо общо с административната реформа – общините си остават 265, както и областите 28. Това обясни заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова на дискусия по темата. До края на 2019-а на равнище Евростат всички държави членки на ЕС е необходимо да определят своите райони според класацията на териториалните единици (NUTS 2).
Цялата процедура се налага, тъй като след 2020 г. европейските фондове ще осигуряват финансиране на базата на различни други фактори освен брутния вътрешен продукт на даден регион. Един сериозен елемент ще е населението, което ще се възползва от тези пари. Ще се взема под внимание и потенциалът на регионите – изградените вече транспортни връзки и коридори, възможностите за икономическо развитие на база на съществуващите природни дадености, обвързаността между областите и други. Така ще се избере най-устойчивият модел за регионална политика и развитие, който да работи минимум 10-15 години напред.
Този тип райониране е необходимо и за новата визия за регионалната политика в страната, която вече няма да стъпва само на европейските пари, както става в последните десет години. Така усилията ще се насочват към нуждите на всеки регион, съобразно спецификите му, и ще можем да намалим и регионалните дисбаланси, отбеляза Николова.
Очакванията са, че по този начин ще се постигне и равномерно разпределение на БВП, който в момента в Югозападния район за планиране достига над 75% от средния за ЕС, а в Северния централен район е далеч и под средното ниво за Съюза.
Не са малко и недоволните от предложения модел. Например, хората от областите от Югозападния регион – Перник, Кюстендил, Благоевград и Софийска област, не са съгласни да са заедно със София, за да не загубят еврофинансиране. Някои кметове и областни управители представиха свои варианти за райониране, но никой не ги чу – Министерството на регионалното развитие и благоустройството няма намерение да променя обхвата на новите административни единици. Експерти предупреждават, че един от районите – Дунавският, ще продължи да изостава и ще си остане най-бедният в Европейския съюз. А и статистиката показва, че и в новия си вид, той изостава от другите три региона по редица показатели – население, безработица, чуждестранни инвестиции.
Напрежение има по отношение на центровете на всеки регион. За Югозападния това безспорно ще е София. При останалите обаче ще има по два центъра. В Чермонорския район това ще са Варна и Бургас. В Тракийско-родопският се говори за Пловдив и Стара Загора, а при Дунавския изпъкват Русе и Плевен.
Световната банка ще бъде консултант за окончателното решение по формирането на новите четири района и каква да е схемата за тяхното управление. Ясно е вече, че сегашните регионални съвети, в които влизат областни управители, кметове на общини и представители на местния бизнес остават, но ще имат повече правомощия. В промените към Закона за регионалното развитие е записано, че те ще "изпълняват функции по съгласуване, оценка и избор на проекти", финансирани с пари от еврофондове или от бюджета. Една от препоръките при обсъжданията беше да се ограничи броят на хората в регионалните съвети, особено при сегашното окрупняване на районите.
