На днешния ден през 1991 г. Фреди Меркюри умира от пневмония и усложнения, предизвикани от СПИН, на 45 години в Лондон.
Британският рок музикант, композитор и процуцент Фреди Меркюри (Freddie Mercury) е и водещ вокалист на рок-групата "Куин". Рожденото му име е Фарук Булсара. Той е от рода парси в Зинзибор и израства там и в Индия преди да се премести в Англия, където формира групата "Куин" през 1970 г. заедно с Брайън Мей и Роджър Тейлър.
През годините Меркюри упорито и до последно отрича болестта си. Към 1990 г. пресата вече широко спекулира относно здравословното му състояние, тъй като той страни от интервюта и публични изяви. Появата на Меркюри на Британските музикални награди на 18 февруари 1990 г. (което е и негово последно публично появяване) буди мълва, че той е тежко болен, тъй като изглежда измъчен и отслабнал. Меркюри и верните му близки отричат болестта му до края, дори и след публикувана статия във вестник от 29 април 1991 г., показваща много посърналия певец. Клипът към песента These Are the Days of Our Lives показва много отслабналия Меркюри в неговите последни сцени пред камера. Въпреки състоянието си, певецът държи да помага и да работи с "Куин" до последно. Към края на живота си Меркюри започва да губи зрението си и се влошава дотолкова, че да не може да стане от леглото. Поради влошаващото си положение, той решава да забърза смъртта си, като отказва да пие лекарствата си и пие единствено болкоуспокояващи.
На 23 ноември 1991 г. Фреди вика мениджъра на "Куин" Джим Бийч в къщата си в Кенсингтън, Лондон, и му връчва съобщение за пресата: "Поради огромния натиск на медиите през последните две седмици, искам да потвърдя, че съм болен от СПИН. Смятах за коректно да пазя в тайна информацията досега заради близките ми. Но дойде моментът моите приятели и фенове по целия свят да научат истината. Надявам се, че всички ще подкрепят мен, моите лекари и всички останали по света, които се борят срещу това ужасно заболяване."
24 часа по-късно Фреди умира. Погребението е по зороастрийски обичай, а Фреди е кремиран. Певецът завещава част от богатството и дома си в Лондон на дългогодишната си приятелка Мери Остин, до днес нейна собственост. Останалия дял оставя на сестра си и на част от домашния си персонал.
Въпреки че гласът на Фреди Меркюри е естествен баритон, той пее много от песните си в гамата на тенора. Биографът Дейвид Брет описва гласа му като "ескалиращ между равнището на дълбокия от дъното на гърлото, рокаджийско фрачещ до нежен, вибриращ тенор, а след това до висок и писклив. Има перфектния колорит, чист и кристален във високите тонове". Испанската сопрано певица Монсерат Кабайе, с която Меркюри има записан албум, е изразила мнението си за гласа му така: "Разликата между Фреди и почти всички други рок звезди е в това, че той продаваше гласа си. С напредъка в кариерата на "Куин", той непрекъснато променяше най-важните моменти в песните си, когато изпълняваше на живо, често хармонизирайки с половинки, третинки и една пета тонове. Меркюри страдаше от необикновени гласови възможности, макар и винаги да е признавал, че не е получавал вокални уроци."
През 1992 г. Меркюри получава посмъртно британската награда за изключителен принос към британската музика, а на стадион "Уембли" в Лондон се провежда почетен концерт. Той е въведен в Залата на славата на рокендрола през 2001 г., Залата на славата за автори на песни през 2003 г. и Великобританската музикална зала на славата през 2004 година. През 2002 г. е поставен под номер 58 в анкетата на БиБиСи на 100-те най-велики британци. Фреди Меркюри е избран за най-добър певец на всички времена в анкета от 2005 г., организирана от Blender и MTV2, 18-ти в списъка на Rolling Stones за 100-те най-велики певци на всички времена и описан от AllMusic като "един от най-великите рок изпълнители".
По повод 65 години от рождението на Фреди на 5 септември 2011 г., чрез приложението си Google Doodle, Google посвещава на великия певец с анимационен клип на песента Don”t Stop Me Now.
