Една четвърт от българския бизнес се опасява от фалит заради просрочени плащания. Българските компании получават парите си със закъснение от средно 18 дни.
Това показват данните от най-новото проучване на EOS "Навици на плащане в Европа" 2018, което тази година се провежда за 11-и пореден път съвместно с независимия институт за пазарни проучвания Kantar TNS и обхваща 3400 компании с годишен оборот над 5 млн. евро в 17 европейски държави – Белгия, България, Великобритания, Гърция, Германия, Дания, Испания, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Хърватия, Чехия и Швейцария.
България следва европейските тенденции за редовност на плащанията при издадените фактури – 76% се плащат в уговорения срок (при средно 78% за Източна Европа и 74% за България през 2017 г.), 20% се плащат със закъснение (при 22% година по-рано), а 4% се отписват поради невъзможността да бъдат събрани изобщо.
У нас фирмите получават парите си със закъснение от средно 18 дни след падежа, спрямо 20 дни забава за Европа. Но когато към този срок се прибавят и 35-те дни отложено плащане, се оказва, че българският бизнес чака 53 дни, за да получи парите си по договори от сключени сделки. Българските компании следват общоевропейската тенденция и през 2018 г. отчитат най-добрите си показатели по редовност на плащанията за последните пет години. Но въпреки подобрението те отново се нареждат в групата с лоша дисциплина – 25% от фактурите, издадени към фирми контрагенти, се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват при средно за Европа ниво от 22 процента.
Забавените плащания от клиенти засягат финансовото здраве на компаниите: основните негативни последици са намаляване на печалбите (57%), по-високи разходи за лихви (47%) и липса на ликвидност (47%).
Оказва се, че през тази година се увеличава делът на компаниите, които се опасяват от крайно негативни резултати – 26% от фирмите твърдят, че се чувстват застрашени от фалит поради просрочени вземания при средно ниво за Източна Европа от 14 процента. По този показател анкетата на EOS обаче показва, че България заема челното място по несигурност при събирането на вземания.
За да компенсират негативните ефекти от несъбраните вземания, фирмите се изправят пред редица предизвикателства – 27% от анкетираните заявяват, че ограничават инвестициите, 25% от компаниите съкращават служители или не наемат нови, имат проблеми при изплащане на заплатите, а близо една четвърт увеличават цените на произвежданите от тях стоки и услуги.
Компаниите намират решение на проблемите, произтичащи от забавени и отписани вземания, като си партнират със специализирани агенции за управление на дългове – 44% от българския бизнес ползва услугите на външен експерт, като в сравнение с 2017 г. има увеличение с 2 процентни пункта, отчитат в EOS.
Това е причината България да се нареди на първо място в Източна Европа по върнати приходи чрез колекторски компании – 11.1% от оборота на фирмите е бил възстановен благодарение на външни доставчици на услуги за управление на вземания.
Като най-сериозен проблем за големия дял на несъбрани вземания българските предприятия смятат междуфирмената задлъжнялост. Всяка четвърта компания се страхува от фалит, затова и много от тях разчитат на колекторските фирми, за да съберат вземанията си по реализирани договори. Те оценяват тяхната роля и с дисциплиниращия им ефект.
Според фирмените мениджъри се запазва срокът от девет месеца, в който ако не получат парите си, те на практика стават несъбираеми. В EOS отчитат, че от две години държавата е коректен платец, коректно се изплаща и ДДС, което е допринесло за подобрение на плащанията към бизнеса.
На пазара на междуфирмени задължения данните показват понижение на обема на възложените вземания спрямо същия период на 2017 година. За първите шест месеца междуфирмената задлъжнялост е в размер на 50 млн. лв., докато за същия период на миналата година е близо 57 млн. лв., коментират пък от Асоциацията на колекторските агенции в България – АКАБГ.
Въпреки оптимистичните данни задлъжнялостта в бизнеса остава висока. Най-проблемните сектори остават търговията на едро и дребно, строителството, сделките с недвижими имоти, сухопътният транспорт.
"Основните причини за финансовите затруднения на фирмите остават секторната цикличност, лошото управление на ликвидността, неизползване на превантивни мерки и инструменти и намалените възможности за финансиране. Нов аспект за финансови затруднения на фирмите е липсата на квалифициран персонал и ниската производителност", коментира Милена Виденова, управител на АКАБГ.
Като стабилно платежоспособни се определят секторите на информационните технологии, сигурността, производството на мебели, структурите в сферата на здравеопазването и фармацията. "Впечатление прави мебелният бранш, който показва положителни резултати – заради по-добрата експортна организация и по-високото потребление на хората, а и по-ниската безработица", добавя Виденова.
Според данните от проучването средният срок за събиране на вземания в бизнеса се увеличава: за 2018 г. при транспортните фирми той е нараснал с 38 дни – от 61 на 99, в строителството и металургията срокът се е увеличил тройно – от 34 на 96 дни. При търговията с фармацевтични продукти срокът за събиране на вземания се променя от 69 на 72 дни.
Каре
Пазарът на лоши дългове расте
Aгeнция зa cъбиpaнe нa взeмaниятa (АСВ ЕАД), чacт oт нopвeжĸaтa В2Ноldіng АЅА, изĸyпи пopтфeйл c нeoбcлyжвaни ĸpeдити c нoминaлнa cтoйнocт пoчти 250 млн. eвpo oт нaй-гoлямaтa бaнĸa в Бългapия пo aĸтиви – "УниKpeдит Бyлбaнĸ". Toвa e нaй-гoлeмият пopтфeйл c пpocpoчeни ĸpeдити, изĸyпyвaн няĸoгa в бaнĸoвия ceĸтop в cтpaнaтa. Πaĸeтът вĸлючвa нeoбeзпeчeни и oбeзпeчeни зaeми нa физичecĸи лицa, мaлĸи и cpeдни пpeдпpиятия и ĸopпopaтивни ĸлиeнти, ĸaзвa ĸyпyвaчът.
Toвa e тpeтaтa cдeлĸa в Бългapия мeждy ACB и "Униĸpeдит Бyлбaнĸ" зa пocлeднитe двe гoдини. Πpeз янyapи 2017 г. ACB пpидoби пopтфeйл c нeoбcлyжвaни зaдължeния нa ĸopпopaтивни ĸлиeнти нa бaнĸaтa c нoминaл 93 млн. евро. Πo-ĸъcнo cъщaтa гoдинa aгeнциятa ĸyпи oт бaнĸaтa и пopтфeйл нa cтoйнocт 84 млн. евро. Bcичĸи cдeлĸи ca чacт oт плaнa нa итaлиaнcĸaтa бaнĸa зa пpoдaжбa нa нeцeлeви aĸтиви.
Последният търг на банката се проведе девет месеца след най-голямата сделка за придобиване на портфейла от необслужвани кредити на Обединена българска банка (ОББ) за 460 млн. лева. Едновременно с това Пощенска банка даде ход на процедурата за продажба на 365 млн. евро лоши заеми с намерение да се освободи от тях до края на годината. Така 2018 г. се очертава да е знакова, с трикратно чупене на рекорда и надскачане на прогнозите за продадени кредити за 1 млрд. евро.
Рекордът на "УниКредит Булбанк" обаче едва ли ще се задържи дълго, защото всеки момент се очаква да приключи мегасделката на пазара на дългове – портфейл от 365 млн. евро лоши заеми на Пощенска банка. Продавачът е наел за консултант PwC, който е разпратил покана за участие до най-големите и активни играчи в България и в региона.
Портфейлът е корпоративен, като обезпечените заеми са за 114.98 млн. евро, а необезпечените – за 186.61 млн. евро. Задълженията на малки и средни предприятия са за 63.45 млн. евро. Вземанията са над седемгодишни и 95% от случаите са в съдебна фаза. Интересен факт около този портфейл е, че основната част от дълга е концентрирана в няколко на брой клиенти. Най-големите десет длъжници са с кредитна експозиция от 86.8 млн. евро, или 24% от целия портфейл, а обезпеченията по тях са оценени на 13.64 млн. евро. В същото време общият дълг на 1352 клиенти е под 500 хил. евро.
По-рано тази година Пощенска банка продаде корпоративен портфейл за 65 млн. евро, като най-атрактивното в него бяха сградите на кината "Арена". Още в началото на 2016 г. тя беше продала и 144 млн. евро кредити, отпуснати на физически лица, и така заедно с новата продажба банката ще "разтовари" над 570 млн. евро дългове от баланса си за последните години.
