Сред основните теми на европейските институции през седмицата бяха споразумението за икономическо партньорство с Япония, незаконният избор на новия генерален секретар на Еврокомисията, влизането в сила на регламента за прекратяване на геоблокирането, разминаванията около Пакта за миграцията и новите изисквания Facebook, Twitter и Google да изготвят доклади за фалшиви новини всеки месец.
Надеждата е в Япония
Във времена на международно напрежение и засилен протекционизъм Европейският съюз и Япония са напът да сключат ключово споразумение за икономическо партньорство. То ще улесни износа на европейските компании за Япония, а отделен договор ще засили сътрудничеството по общи предизвикателства като сигурността и околната среда.
Европейските фирми изнасят за Страната на изгряващото слънце стоки за над 58 млрд. евро и предоставят услуги за 28 млрд. евро годишно. Сегашното търговско споразумение цели тези числа да се увеличат още в близките години чрез намаляване на бариерите пред бизнеса.
По-конкретно документът ще премахне 90% от митата върху експорта на ЕС за Япония. Това ще спести на износителите около 1 млрд. евро на година. Освен това Япония ще признае специалния статут на повече от 200 европейски селскостопански продукти, които единствени ще имат право да ползват специфични географски означения. Ще бъдат премахнати и други пречки – например за някои стоки ще важат международните стандарти вместо специфичните японски изисквания.
"Споразумението за икономическо партньорство между ЕС и Япония изпраща навременен сигнал в подкрепа на откритата и честна търговия, основана на ценности и правила, в момент на засилващ се протекционизъм и изменчива търговска политика на президента на САЩ Доналд Тръмп“, коментира евродепутатът Педро Силва Перейра (С&Д, Португалия).
Европейският парламент ще се произнесе по договорените текстове на пленарно заседание по-късно през декември. Съветът също трябва да ги одобри, преди те да влязат в сила.
Връзкар в Комисията
Омбудсманът на Европейския съюз Емили О'Райли разпространи становище, в което заявява, че изборът на новия генерален секретар на Европейската комисия – Мартин Зелмайер, бивш адвокат и медиен шеф от Германия, е незаконен.
На 21 февруари известният като брюкселския Макиавели – Зелмайер, който беше началник на кабинета на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, неочаквано стана заместник генерален секретар, а след няколко часа и генерален секретар на комисията. Процедурата бе проведена толкова светкавично, че други кандидати нямаха възможността да участват. Обвиняват Зелмайер и за изненадващо подадената оставка от неговия предшественик Александер Италианер. Според брюкселски чиновници този случай спокойно може да бъде наречен преврат. Не бива да се подценява фактът, че Зелмайер помогна за успешната кампания по избирането на Юнкер за президент на комисията през 2014 г. и по-късно стана началник на кабинета му. Колегите на амбициозния еврократ споделиха, че той сам се е предложил за поста, а след назначаването му е започнал да уволнява хора, които не демонстрират лоялност към него. Самият Мартин Зелмайер, пък и Юнкер отхвърлиха многократно обвиненията във връзкарство, но случаят продължава да разтърсва институцията.
Още през април в резолюция на Европейския парламент се настояваше Еврокомисията да признае, че процедурата по назначението на Зелмайер е подкопала репутацията ѝ. В отговор комисарят Гюнтер Йотингер заяви, че са спазени всички правила и няма отклонение от правните норми. Сега Европарламентът отново призовава европейските институции да прекратят "спускането на парашутисти" на определени длъжности. Депутатите предлагат изборът да бъде преоценен и да се предостави възможност и на други претенденти да участват, а за в бъдеще да се използват открити и прозрачни процедури.
Край на геоблокирането
Евродепутатите направиха предколеден подарък на хората, които пазаруват онлайн. На 3 декември влиза в сила регламент, който прекратява геоблокирането. Законодателният текст, одобрен през февруари 2018-а, задължава търговците на дребно да дадат достъп на потребителите до предлаганите от тях стоки и услуги при еднакви условия в целия съюз – независимо откъде се свързва с тях потенциалният купувач.
Новите правила се отнасят за пазаруването на дрехи, електроника, уреди или мебели. Извън техния обхват за момента остават продукти, които включват авторски права като електронни книги или филми. Европейският парламент заложи в законодателния текст изискване към Еврокомисията да направи оценка на приложението му в рамките на две години и да обмисли дали да не включи и тях в норматива.
През 2017-а 57% от европейските граждани са закупили нещо онлайн. Много от тях обаче са имали проблем да пазаруват от друга страна в общността.
Геоблокирането е всяко ограничение, налагано от онлайн магазини въз основа на националността, местоживеенето или мястото, от което даден потребител се свързва. Изследване на Европейската комисия, което включва анализ на хиляди уебсайтове в ЕС, показва, че само в 37% от случаите потребители от друга държава успяват да осъществят покупката. В останалите случаи се сблъскват с някаква форма на ограничения.
Натискат ни за Пакта за миграцията
Европейската комисия призова България и още пет страни от общността, които не са приели Глобалния пакт за миграцията на ООН, да подкрепят документа преди официалното му подписване на 10 декември в Маракеш.
"Не разбирам причините за отказа, тъй като документът не е задължителен за изпълнение и не задължава с нищо никого“, коментира еврокомисарят по вътрешните работи и миграцията Димитрис Аврамопулос.
Унгария, Чехия, Австрия, Словакия и Полша обявиха, че няма да подпишат пакта, изразявайки опасения, че той ще насърчи допълнително масовата миграция към Европа. САЩ пък се се оттеглиха още при преговорите по него. Позицията на България първоначално бе в подкрепа на договора, но по-късно управляващите заявиха, че на този етап няма да го подпишем.
Опасенията на Аврамопулос са, че отказът на шестте държави да сложат подписите си силно ще разочарова африканските партньори. Еврокомисарят подчерта, че целта на пакта е "да се подкрепи сигурността и да се регулира миграцията“, а също така борбата с организирания трафик на хора. Затова Еврокомисията настоява несъгласните с него да преосмислят решението си.
Критици на документа за миграцията обаче има и в страните, които са го подкрепили. Все повече експерти предупреждават, че той е бомба със закъснител. Основните аргументи са, че Евросъюзът няма да издържи вълна от 10-20 млн. души, които да дойдат в рамките на един кратък период от пет години. Това би означавало абсолютен крах на социалните системи.
ЕК подгони 90 млн. фалшиви профила във Facebook
Европейската комисия ще въведе изискване към медийните платформи, включително и към Facebook, Twitter и Google, да изготвят доклади за фалшиви новини всеки месец. Планът й за действие бе представен от ресорния еврокомисар по цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел заедно с върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини.
Целта на новите мерки е да се предотвратят опитите за дезинформация преди европейските избори, които ще се проведат през май 2019-а. По данни на комисията във Фейсбук има между 60 и 90 млн. фалшиви профили и те са най-активните по време на предизборни кампании. Осемдесет процента от профилите в Туитър, разпространявали фалшиви новини при предишните гласувания, са още активни. Оказва се, че 3-4% от съдържанието на социалната мрежа е фалшиво. Друг голям проблем е, че голяма част от европейците трудно разпознават фалшивата информация.
"Пет милиона евро за борба с фалшивите новини отпуска ЕК, което не е достатъчно с оглед на това, че Русия дава 1.1 млрд. евро на година и има 1000 души разработващи програми на пълно работно време. Осемдесет и пет процента от усилията им отиват за разпространяването на лъжи. Няма да позволим интернет да се се превърне в Дивия Запад“, заяви еврокомисарят по сигурността Джулиан Кинг.
Мария Габриел пък отбеляза, че планът за борба с разпространението на дезинформация онлайн предвижда и създаването на независима европейска мрежа на проверителите на факти.
