Госпожо Печеян, Вие сте сред най-успешните бизнесдами у нас, какво си спомняте за първите стъпки в бизнеса?
– Започнах да работя през 1969-а, междувременно завърших икономика, специалност "Търговия" със специализация "Логистика". Семейството ми е с традиции в търговията и отначало и аз се реализирах в тази област, в системата на материално-техническото снабдяване, което зареждаше заводите със суровини и материали. Още през 1980-а министерството имаше автоматизирана система за управление и се знаеха наличностите в цялата държава. Оттам и от маржовете във валутните курсове започна първоначалното натрупване на капитали. Използвах благоприятния момент и си купих "работното място" – складовата база в Илиенци, която ръководех. Тя снабдяваше с лагери, авточасти, работно облекло и други. Така започнах в бизнеса, знаех какво да купя, на кого и кога да го продам, и колко ще спечеля. Просто познавах търсенето на пазарите у нас, в Турция, Гърция и бивша Югославия. Но за да успееш, освен практиката, трябва да си образован.
Как преминахте на следващото ниво?
– В един момент осъзнах, че не искам само да продавам, а и да произвеждам. През 1998-а купихме първия завод, който бе поддоставчик на други осем предприятия, произвеждащи стругове. Тогава България вече бе изостанала с приватизацията, модернизацията и транспортните връзки в сравнение с държави като Чехия, Полша и Унгария.
През следващата година придобихме втория си завод "Динамика" в Дряново, защото исках да произвеждам металорежещи машини. Тогава пазарът ни беше доста стеснен. Със съпруга ми започнахме да посещаваме световните изложения, които са правилното място, да си "свериш часовника". Първият ни щанд бе в Хановер, но се оказа, че той не е специализиран за инструментите, които предлагахме и нямаше клиенти. Следващият в Дюселдорф – за инструменти и машини, бе "нашият" панаир. Заложихме на активния маркетинг и напълнихме джипа си с чуждите каталози. Установихме, че произвеждаме морално остарели инструменти, а потенциалните ни клиенти бяха предубедени, че в България не се работи по стандартите.
За да пробием на пазара, започнахме да продаваме качествени стоки на ниски цени. В един момент бяхме залети от поръчки и дори пропуснахме новогодишните празници, за да успеем да се справим. На европейските пазари, обаче, търговците ни предлагаха цени, които не ни позволяваха да инвестираме. Една наша машина струва 300-350 000 евро, а лихвите на банките бяха доста високи.
Компанията Ви "Кентавър" е една от най-големите производителки на инструменти, как успяхте да убедите мегакомпании от САЩ да работят с българска фирма?
– Пробивът в САЩ направихме на Световното изложение в Чикаго. Тогава се запознахме с представителите на Kennametal, която е сред трите най-големи компании в света с над 6 млрд. долара оборот. Те ни харесаха и изпратиха на посещение представители от офиса им в Германия. Бяхме одобрени като ни предложиха три пъти по-високи цени от тези в Европа. Обновихме машините и технологиите, инвестирахме близо 45 млн., преминахме и необходимите обучения. Така станахме дългосрочни партньори на Kennametal, както и най-големите им поддоставчици.
Каква е формулата на успеха, издигнала "Кентавър" до върха в бизнес йерархията и какви са плановете Ви за бъдещото развитие на компанията?
– Внедрили сме контролни системи за всяка една операция от входа до изхода на предприятието. Вече роботизираме производството с 4 млн., спечелени по проект. Нощните смени ще отпаднат – да работят роботите, хората ще преминат на по-високо ниво. Работя с млади и интелигентни хора, които преминават през индивидуални системи на обучение в зависимост от това, което знаят и могат. Вече си отглеждаме кадрите от техникумите с дуално образование, децата получават и стипендии. Ще разширя производството и по хоризонтала, и по вертикала, ще имаме проследимост на работата и операциите, йерархия на всички нива. Вече започваме да правим специализирани, вместо стандартни инструменти, това е бъдещето. Високата производителност означава качество и по-високи заплати. Иначе нямаше да произвеждаме части за компании като Mercedes. Смея да кажа, че инструментите ни са като бижута.
Председател сте на клуба на жените предприемачи в България. Как се справят дамите на тази "мъжка" територия?
– Без да обиждам мъжете, но ние дамите вършим цялата работа на мига, докато те могат и да се върнат, за да я довършват. Това ни е в природата, кодирано е може би от майчинството.
Как се справяте със стреса – имате ли хобита, спортувате ли?
– При мен стрес няма, защото търся поне 10 решения за всяка една ситуация. Работя, плащам си данъците, а когато няма кадри си ги отглеждам. Важното е да продължаваме напред. Иначе обичам да се разхождам, да играя тенис. Дори съм в Управителния съвет на БФТенис, а като млада бях професионална тенисистка, пета в ранглистата.
Коя е любимата Ви дестинация за семейна ваканция или разтоварващ уикенд?
– Мъжът ми има ветроходна яхта и от месец май до септември обикаля с нея по островите. Когато мога, пътувам с него, особено по крайбрежието на Гърция. Веднъж дори оцеляхме в ужасна буря и вятър от 190 км. в час около островите Андрюс. Често ходим на круизи, била съм в Бразилия и Аржентина, ЮАР, Австралия, сега планираме пътуване до Мадагаскар. Като цяло островите са ми слабост.
Вие сте елегантна и стилна дама, на каква визия залагате? Имате ли предпочитани дизайнери, бижута, аксесоари?
– Харесвам елегантни, но по-дискретни и спортни модели. Избирам това, което ми стои добре. Предпочитам златните, но ненатрапчиви бижута със сафпир или брилянт.
Бихте ли ни разказали нещо повече за семейството си?
– Дъщеря ми Петя е магистър по икономика, а синът ми Николай е машинен инженер. И двамата работят в компанията. Ники отговаря за завода, в Kennametal дори го изпитваха индивидуално и го изпратиха на специализация в техните заводи, защото децата ни са бъдещето на "Кентавър".
Как ще посрещнете Коледните и Новогодишни празници, и какво бихте си пожелали за новата 2019 година?
– На Коледа се събираме всички, заедно с внуците, които са още мънички. За Новата година си пожелавам предимно здраве, а за България – повече икономика и по-малко политика. И всеки да оправи собствената си къщичка, за да прогресира и държавата.
