Страстите в съдийската колегия на Висшия съдебен съвет все повече се нажежават, вместо предколедно да се смирят. И въпросът дали е възможно да се стигне до "импийчмънт" на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов все по-настойчиво витае във въздуха.
"Този въпрос въобще не сме го коментирали", категорично отрече пред медиите председателстващият ВСС Боян Магдалинчев във вторник (4 декември). Но като че ли у всички, които чуха това изказване, остана усещането, че фразата е недовършена и липсва едно важно уточнение: все още…
Повод за това изявление на Магдалинчев стана поредният опит Панов да бъде заставен да разясни пред членовете на ВСС какво е имал предвид, като е заявил публично, че държавата върви към автокрация и че задкулисните зависимости в съдебната власт са си все още там – въпреки поредния брюкселски мониторингов доклад за съдебната власт. Панов изрази несъгласието си с оценките на евробюрократите за "напредъка" на България в областта на правосъдието и борбата с организираната престъпност на международна конференция, посветена на ролята на съдиите в обществената дискусия за върховенството на правото, която бе организирана в средата на ноември от МЕДЕЛ (Европейски магистрати за демокрация и свободи) и Съюза на съдиите в България.
Списъкът с 14-те въпроса бе подписан от членовете на съдийската колегия: Боян Магдалинчев, Боряна Димитрова, Боян Новански, Вероника Имова, Даниела Марчева, Драгомир Кояджиков, Красимир Шекерджиев, Севдалин Мавров, Стефан Гроздев и председателя на ВАС Георги Чолаков. И бе внесен за разискване на предходното заседание на колегията.
Лозан Панов обаче отказа да отговаря пред колегите си. "Нямате никакво правно основание да държите сметка не само на мен, а на който и да било магистрат за изразено мнение или участие в публичен дебат", заяви Панов. И обясни, че за него да приеме това предложение за размяна на въпроси и отговори ще означава връщане на времето назад, към отминали вече времена, и ще създаде опасен прецедент, застрашаващ всеки друг магистрат, решил да говори открито за проблемите в съдебната власт. В ситуацията, в която се намираме, "ограниченията за съдията при публично говорене отстъпват пред задължението да се говори открито", каза още Панов и напусна залата.
Същото се повтори седмица по-късно, на следващото заседания на колегията (на 4 декември), когато същите въпроси отново бяха включени в дневния ред за разискване. Само дето обясненията бяха по-кратки. Поне от страна на Панов.
За сметка на това обаче Боян Магдалинчев беше по-словоохотлив и обяви, че според него ситуацията не може да продължава така и че изказванията на Панов все пак трябва да бъдат обсъдени от кадровия орган – ако трябва и на тиймбилдинг. "Така ли ще продължим отношенията си? Поставени са въпроси, които засягат съдебната система, за нещо, което се говори на публични форуми. Тук е мястото да се обсъждат нещата, ние сме колективен орган. Това е органът, който взема решенията по отношение на съдийската общност в страната, нормално е да се разискват нещата. Ако искате да направим тиймбилдинг и да разискваме…", заяви Магдалинчев. С което така и несъстоялият се дебат по 14-те въпроса бе приключен за втори път.
Дали и на следващото заседание на съдийската колегия ще се разиграе същата сценка тепърва ще видим. Факт е обаче, че облаците над главата на Панов все повече се сгъстяват. Главният прокурор Сотир Цацаров вече дори не се старае да крие неприязънта си към него. "Парламентарната квота" в съдийската колегия все по-често застава "на контра" на председателя на ВКС. Стана ясно и че срещу Панов е образувано производство в антикорупционната комисия заради данъчноревизионен акт, в който се твърди, че той не е декларирал всичките си приходи и съответно – не е платил данък върху тях. Проверяват се и всички доходи и сделки на семейството му. И все по-често в публичното пространство различни (или по-скоро точно определени) медии "подхвърлят" версията, че е възможно да се стигне до предсрочното му отстраняване от позицията на съдия №1 в държавата…
"Ще видим какво ще правим оттук нататък, но не сме мислили за задействане на процедура по импийчмънт", казва Боян Магдалинчев. Ако обаче напрежението във ВСС продължи да се нагнетява, нищо чудно да се стигне и дотам.
Всъщност как би изглеждал този "импийчмънт"? Първо да уточним, че тази купешка дума всъщност означава предсрочно прекратяване на мандат. Предсрочното прекратяване на мандата на Панов, а и на който и да било от тримата "големи" в съдебната власт е възможно – то е предвидено като вариант в конституцията и в устройствения закон на съдебната власт. Но при определени условия.
За да се стигне до "импийчмънт", е нужно да има предложение на пленума на ВСС, гласувано с квалифицирано мнозинство – 17 гласа. От начина, по който се развиват отношенията в сегашния състав на ВСС, е видно, че такова мнозинство "анти Панов" може да се сформира.
Законът за съдебната власт казва и че "основанието за предсрочно освобождаване на председателя на ВКС, председателя на ВАС и главния прокурор се установява от пленума на Висшия съдебен съвет" – т.е. за какво провинение може да бъде поискано отстраняването на Панов ще решава и "установява" пак мнозинството във ВСС. Очевидно е, че няма как Панов да бъде обвинен в липса на професионализъм, остава да се твърди, че е загубил нужните за ръководител от такъв ранг "нравствени качества". Или пък че с действията си е накърнил престижа на съдебната власт – разбира се, ако се съберат доказателства за това и ако общественото мнение бъде нагнетено срещу съдия №1 в такава степен, че оставането му на поста да стане нетърпимо.
Накрая обаче това предложение трябва да получи и благословията на президента Румен Радев, който трябва да издаде указ, с който Панов да бъде освободен. А как ще действа президентът поне на този етап никой не може да предвиди. Вярно, пак според закона, президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение за "импийчмънт". Само че той няма краен срок, в който да се произнесе. А може да сезира и Конституционния съд по ред спорни проблеми, които тази процедура повдига, и с това да отложи подписването на указа за месеци, че и повече.
Вероятно именно несигурността как би реагирал президентът на този етап все още "пази" Панов на поста му. А че за "импийчмънта" му се мисли, при това отдавна – става все по-очевидно…
