Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
САЩ и Китай постигнаха през почивните дни временно примирие и дадоха на пазарните участници надежда, че по Коледа стават чудеса и не всичко е чак толкова лошо и безнадеждно, колкото изглежда.
Веднага след това инвеститорите отново придобиха увереност и се огледаха за по-доходоносни инвестиции, каквито са тези, носещи по-висок риск. Книжата с по-нисък инвестиционен рейтинг спечелиха най-много в първия ден на седмицата. Цените им се повишиха съществено, а доходността им се понижи, скъсявайки драстично дистанцията спрямо книжата, имащи инвестиционен рейтинг. Свалянето на напрежението доведе и до повишаване на цените на суровините и материалите, както и до покачване на водещите световни борсови индекси. Цената на петрола в понеделник вече бе на по-високо равнище спрямо седмица по-рано с близо 5%, на среброто – с 3%, а на цветните метали – с около 2 процента. Водещите борсови индекси, щатският Down Jones Industrial Average се повиши с 5%, немският DAX – с 1%, а китайският Shanghai Comp. – с 3.6 на сто.
За съжаление временното примирие между двата гиганта в световната икономика даде само временен и илюзорен позитивен импулс на пазарите.
Реалността обаче е друга. Повече от сигурно е, че Фед ще вдигне основната лихва на САЩ с поредните 25 базисни точки до 2.25% на следващото си заседание, насрочено за 19 декември. Поглеждайки във времето напред, става все по-ясно, че следващите стъпки на централната банка потъват във все по-голяма мистерия, зависеща най-вече от икономическите данни на най-могъщата икономика. Те пък са силно зависими от данните и на останалия свят. Пазарните участници още във вторник "изтрезняха" и се върнаха в реалността, която им подсказва, че положението не е никак розово. Засилваща се слабост в щатската икономика се предусеща от дилъри и инвеститори и това се илюстрира много ясно от понижаващата се доходност на дългосрочните десетгодишни държавни облигационни емисии. За последната една седмица цената им се повиши с 1.5 долара, а доходността им се понижи с 15 базисни точки до 2.9 на сто. Само по себе си в това няма нищо лошо. Плашещото обаче е, че доходността на десетгодишните облигации продължава да се доближава до доходността на двегодишните, която е 1.8% на годишна база, и ако продължи със същото темпо, нищо чудно и да видим обърната кривата на доходността на щатските облигации, при която доходността на по-дългосрочните книжа да е по-ниска от тази на по-краткосрочните. За последен път това "явление" се наблюдава през 2006 г. – малко преди Голямата депресия.
Ето защо през остатъка на седмицата покупките на по-сигурните активи, каквито са държавните облигации, станаха още по-интензивни. Тези на САЩ и Германия се повишиха със стъпка от порядъка на 1.5 долара и 1 евро за десетгодишните им облигации. Руските и гръцките емисии също поскъпнаха с по 2 долара/евро, макар и поради друга причина. Чешките десетгодишни облигации поскъпнаха с 50 евроцента, унгарските – с 30 цента, и румънските – с 20 цента.
Българските еврооблигационни емисии също се включиха в общата еуфория и поскъпнаха с по 20 евроцента. Доходността им, бидейки в обратнопропорционална зависимост спрямо цената, се понижи с по 2 до 3 базисни точки и за книжата ни с падежи 2035-а, 2028-а, 2027-а и 2024-а, 2023-а и 2022 г. вече е 2.69, 1.56, 1.32, 0.60, 0.22 и 0.05% годишно.
Доходността и на книжата ни, търгувани на вътрешен междубанков вторичен пазар, също се понижи с по 2 до 3 базисни точки. Левово деноминираните ни книжа с падеж след близо девет години се котират при 0.73% годишен доход, а тези с падеж след седем, пет и три години при 0.6, 0.2 и 0.0% на годишна база.
