Приемането на еврото няма да генерира инфлационни импулси над здравословните равнища както при първата стъпка сега, така и при приемането на еврото. Това обаче не означава, че цените ще остана непроменени, защото става дума за процес на реална конвергенция, който означава сближаване на средните равнища както на доходите, така и на цените – също до средните в Европа. Това заяви в интервю за БНТ управителят на Българската народна банка Димитър Радев.
Той припомни, че има точен график поне за първия етап по пътя ни към приемането на единната валута. Според него по-голяма яснота за евентуалното присъединяване на България към Европейския банков съюз и за приемането на еврото ще има към края на юли, когато ще бъдат обявени резултатите от проверките на банките. Радев посочи, че сме в началната стъпка на този процес, който според него ще се движи гладко.
В края на февруари ще започнат стрес-тестовете на шестте най-големи български банки. Управителят на БНБ поясни, че целта е да покажат доколко са устойчиви те при евентуална финансова криза. Постепенно ще се стигне до завишени правомощия на ЕЦБ над надзора по начина, по който те се осъществяват в еврозоната. Според Радев банковата ни система през последните три години показва подобрена кондиция.
"Ще има увеличаване на функциите на Европейската централна банка, но това ще става в рамките на близко сътрудничество между ЕЦБ и БНБ и като модел това няма да се различава от организацията на надзорната дейност, която съществува в еврозоната", посочи гуверньорът.
Ръст на лихвите у нас ще се появи през втората половина на следващата година. "Централните банки се стараят този процес да е плавен и добре управляван. Следващата година ще активираме т.нар. антицикличен капиталов буфер. Има инструментариум, с който да управляваме процеса", поясни управителят на БНБ.
"Това е нещо, което вече се наблюдава в САЩ, където увеличението на лихвите започна през декември 2015 година. Към момента лихвите там са вече 2- 2,25% , а тръгнаха от равнища 0- 0.25 процента. Това, което централните банки правят, е този процес да бъде плавен и добре изяснен. Очакваме той да започне в Европа през втората половина на следващата година."
На въпроса, който също предизвиква дебати и коментари – дали идва нова финансова криза, Радев отговори, че за момента може да се каже, че световната икономика навлиза в период на забавяна не растежа си. Той обясни, че в икономиката има цикличност, която се обременява от редица фактори. Към момента такива са Брексит, търговската война САЩ – Китай, протестите във Франция, напрежението между Русия и Украйна и други.
"Нашата работа е да подготвим банковия сектор за тези недобри времена и стрес-тестовете ще са полезни", обобщи Радев.
Консолидацията е естествен процес, който се развива не само в България, а има регионални и глобални измерения. Очаква се в резултат на него да възникнат няколко големи европейски банки, съпоставими с тези в Азия и САЩ. Разбира се, ще има място и за по-малките национални банки, поясни още Радев.
Управителят на БНБ отчете, че състоянието на банковия сектор у нас се подобрява през последните три години. Хората държат в банките в България в момента 48 млрд. лв., а фирмите – 20 млрд. лева. Общо към 72-73 млрд. имат гражданите и фирмите в банки, изчисли Радев. Това определено било знак за доверие към трезорите.
"Рано е да говорим за финансова криза, но има явни индикации за забавяне на икономическия растеж. Това показва, че ние ще навлезем в един икономически цикъл на нетолкова добри икономически времена в сравнение с последните близо десет години“, смята гуверньорът.
