През 1987 г. 34-годишният по онова време профсъюзен лидер, а сега вече президент на Южна Африка – Сирил Рамафоса, предвожда 300 хил. чернокожи миньори като участници в стачка, символизираща съпротивата на местното население срещу апартейда. Днес стачкуващите работници от сектора за добив на злато водят много по-слабо политизирана битка, но нямат шанс да я спечелят. Сто и тридесет годишният бранш, който произвежда половината от всичкото злато, добито на Земята, е във финалната фаза на продължаваща десетилетия смъртоносна спирала. Защото повечето местни златни мини вече не са печеливши при сегашните цени на благородния метал.
Намаляващият добив оряза "златния" принос в икономиката на Южна Африка до малко над 1% от БВП срещу 3.8% през 1993-а – година преди Нелсън Мандела и неговият Африкански национален конгрес да спечелят първите демократични избори в страната. И макар че гибелта на сектора не би отекнала по същия начин, както преди 20-30 години, министърът на мините критикува плана на един от най-големите производители на злато в света – Gold Fields, да закрие работни места точно преди изборите през идната година.
Мините, управлявани от Gold Fields и от националния първенец Sibanye Gold, периодично спират работа заради стачки против съкращенията и за по-високи заплати. И двете компании намалиха прогнозите си за добива през текущата година.
В момента златният сектор на Южна Африка осигурява работа на малко над 100 хил. души, което е под една пета от броя им, когато са захранвали стопанството по времето на апартейда. Икономическият и социалният ефект от по-нататъшното свиване на бранша ще се усилят многократно, защото всеки работещ в златните мини поддържа между пет и десет души и създава нови две работни места в други сектори – така е по сметки на браншовата организация на работодателите Minerals Council.
По-високите заплати и цени на енергията -в комбинация с геологическите предизвикателства на най-дълбоките мини в света, означават повече съкращения и по-малко производство в страната през идните пет години, коментира главният изпълнителен директор на Gold Fields – Ник Холанд. В интервю за агенция "Блумбърг" Холанд посочва, че "когато направиш сметките и когато вършиш едно и също година след година, много бързо ще отпаднеш от бизнеса… а секторът просто ще продължи да умира бавно".
Най-големият южноафрикански производител на злато Sibanye Gold е изправен пред стачки за заплати в три от мините си. Главният изпълнителен директор на компанията Нийл Фроунман признава, че расте натискът върху групата за решаване на натрупалите се проблеми за безопасността след повече от 20 смъртни случаи през тази година. Ако този въпрос се реши, главният мениджър на Sibanye Gold е оптимист, че златните мини на Южна Африка ще успеят да оцелеят малко по-дълго. Фроунман коментира, че браншът е в упадък, но има поне още 10-15 години, през които в него могат да се правят пари.
Междувременно базираната в Претория статистическа служба на страната обяви на 11 декември, че добивът на злато в Южна Африка се е свил за 13-и пореден месец през октомври – най-дългият период на спад за последните шест години. Производството на благородния метал е паднал с 15.1% спрямо октомври 2017-а. Основните причини са губещите мини и стачките на работниците. Всъщност именно тези фактори са качили и безработицата до 27.5 процента.
Добрата новина е, че производството на метали от групата на платината е скочило през октомври с 21.4% на годишна база.
В следобедната европейска търговия на 12 декември златото с незабавна доставка се търгуваше за грубо 1245 щ. долара за тройунция.
