Изискванията на българската страна за изграждането на АЕЦ "Белене" стават все по-трудни за изпълнение. Това се вижда от идеите на правителството за строежа на Втора атомна, представени неотдавна от енергийния министър Теменужка Петкова. Сред многото изнесени доклади, спорни или не, и приказките по темата, които не спират вече няколко години, изглежда, държавата е оформила своята визия за проекта. Според Петкова последните данни показвали, че при стриктен график АЕЦ "Белене" може да бъде построена за между осем или десет години и да струва до 10 млрд. евро. Сроковете у нас обаче никога не се спазват, а и централата се строи и спира вече 30 години, "глътнала" е над 3 млрд. лв. и все още е в начална фаза.
Похвални са усилията на министъра да докара нещата докрай, независимо че първото правителство на Бойко Борисов спря градежа.
Пред депутатите Петкова обяви, че България има нужда от мощности като "Белене", че процедурата за търсене на инвеститор ще е напълно подготвена и ще може да започне в началото на следващата година. Очаква се до края на 2019-а да бъде избран и самият инвеститор, като процесът ще премине през девет етапа. Ще се състави и специална пътна карта – подобна на предния опит за строителство. Тогава за инвеститор бе избрана немската фирма RWE, но тя си тръгна, след като прегледа условията и видя, че реално няма подписани ключови договори.
При сегашното управление има яснота как да се реализира проектът – ще бъде създадено отделно дружество, в което държавата ще участва с апортна вноска. В него блокираща квота ще има Националната електрическа компания, която ще действа през целия срок на изграждане и експлоатация на съоръжението. Според нашето законодателство тази квота е 34% от капитала или в устава да е разписано участие, което може да блокира решенията, обясни Теменужка Петкова. Намеренията са държавата да не налива повече пари в "Белене", а сегашните активи да бъдат определени спрямо общия капитал на бъдещата компания. Въпросните активи в момента са под опеката на НЕК, където има отделна дирекция, отговаряща за проекта. След структурирането на новото дружество се очаква и финансовите проблеми на НЕК поне малко да намалеят и да се прехвърлят към Българския енергиен холдинг. В енергийното министерство смятат, че най-оптималният вариант за реализацията на подобни начинания е 20% собствен капитал и 80% привлечен.
В цялата схема на строежа е замесена и АЕЦ "Козлодуй". Тя ще бъде оператор на бъдещите два блока в Белене, защото има експертния потенциал да извършва тази дейност. Това решение може да е в полза на потенциалния инвеститор, ако той няма опит в тази сфера. Но никак не е ясно дали за ключовите ядрени фирми няма да е някакъв вид пречка.
Както "БАНКЕРЪ" писа, ядреният риск при изграждането на централата остава за страната. Тоест бъдещият инвеститор със сигурност ще получи подкрепата на държавата при строителството, само че категорично не са предвиждат държавни гаранции или пък дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията. Кабинетът иска тя да се продава изцяло на свободния пазар.
Разбира се, мениджърите на големите енергийни компании очакват да видят ясни бизнес планове и разчети, каква възвръщаемост ще има проектът, но засега управляващите мълчат по този въпрос. Колкото до експертите, те винаги са твърдели, че АЕЦ "Белене" ще е на печалба. Наистина, през годините се изказваха и мнения, че цената на електроенергията от централата ще е 100 евро/мвтч, но никой не представи конкретни сметки и очакванията бяха по-скоро тя да е около 60-65 евро/мвтч. Данните останаха дискусионни дори и след доклада на БАН за нуждата от втора атомна централа.
Като известен проблем за инвеститорите се очертават и разрешителните, по които още отсега различни еколози и експерти започват да спорят. Факт е, че има издаден лиценз за строителство на ядрен обект на площадката в Белене. Проектът обаче трябва да бъде препотвърден от Европейската комисия, че отговаря на изискванията след инцидента в японската АЕЦ "Фукушима". Ще е необходима и допълнителна оценка от Европейския антимонополен орган. Специалистите са разделени в становищата си дали ще се наложи и нова екологична оценка. От техническа гледна точка пък бъдещият инвеститор трябва да се придържа към проекта, който е нотифициран от Еврокомисията през 2007-а. Това означава да се използва изцяло произведеното за него оборудване, както и да се използват всички лицензи.
Вече няколко пъти бе казано, че интерес към "Белене" проявили руската компания "Росатом", чиито подразделения са и производители на оборудването, Китайската национална ядрена корпорация CNNC, Корейската хидро- и ядрена корпорация Korea Hydro and Nuclear Power KHNP и френската фирма Orano. Последната е по-известна със старото си име – Areva, и по-скоро може да бъде подизпълнител, отколкото инвеститор в проекта. Интерес за участие като миноритарен акционер неотдавна обяви и Черна гора, но разговорите там са в начален етап.
От кои кредитни институции ще се търсят пари за строителството ще се разбере в хода на преговорите с потенциалните стратегически инвеститори, които трябва да предоставят рамката на финансовия модел. Решаващо при избора ще са цена под 9 млрд евро, срок за пускане в експлоатация до осем години, концепция за реализация на електрическата енергия, включително и с конкретни консуматори. Сред условията е проектната компания да се ангажира с доставката на свежо ядрено гориво, а операторът на централата да има опит в експлоатацията на реактор ВВЕР 1000. Според енергийния министър предложение за над 30% участие на български компании в реализацията на градежа ще е с предимство, допълни Петкова.
Любопитното е, че Министерството на енергетиката още не е дало точен и аргументиран отговор на въпроса има ли България нужда от нова ядрена мощност и кога точно ще се появи такава. Никой не казва дали тя ще замества АЕЦ "Козлодуй" или ТЕЦ-овете в Маришкия басейн и дали въобще страната ще развива ядрената енергия. От години се очаква нова енергийна стратегия, която бе възложена на БАН, и трябваше да посочи кога може да се очаква недостиг на електроенергия. И е странно как при наличието на толкова много въпросителни сме в готовност вече да обявим процедура за стратегически инвеститори, заяви пред телевизия Блумбърг икономистът Калоян Стайков. Той определи като странно и изявлението на министър Петкова, че след 2030 г. ще изпитваме недостиг на електроенергия, като се има предвид, че всички прогнози за България в този сектор са условни и са доказано неверни.
Да не забравяме, че още през 2002-ра – при рестартирането на АЕЦ "Белене", ни се втълпяваше, че през 2012 г. страната вече ще изпитва дефицит на електроенергия и затова се налага изграждането на нова ядрена мощност. Това не само че не се случи, но и точно през 2012-а – обратно на прогнозите, имахме рекордно голям излишък на електроенергия. Според Стайков всичко около проекта е абсурдно. И след като не знаем дали имаме нужда от такава централа, а правителството обявява процедура за инвеститор, не е чудно, че налага неизпълними изисквания пред него.
От друга страна, в защита на проекта се обяви Станислав Георгиев, изпълнителен секретар на неправителствената организация "Булатом", в която членуват инженерингови, строителни фирми, доставчици на оборудване и експерти в областта на ядрената енергетика.
Всъщност тъй като въпросът е дискусионен и става дума за нещо, което ще се случи в бъдеще – а то е неясно, всеки може да интерпретира нуждите на България от ядрена мощност, както му е изгодно. Свидетели сме на разговори от какъв ли не характер. Нормално е при нагласа, че централата е ненужна, да има и противници на нейното строителство. Но реалността е малко по-друга – преди две години електроенергийната система беше пред колапс, при положение че по това време на хартия уж имахме около 10 хил. мегавата, а 8 хил. мегавата не стигнаха, за да се покрие товарът на ел.системата, и нямаше откъде да се вземе повече. Ето защо Георгиев смята, че да се говори дали е нужна, или не една базова мощност, каквато покрива товара на електроенергийната система в нормалното й натоварване, е най-малкото безотговорно.
След цялата какофония и полемика около проекта на човек му се струва, че ще е цяло чудо, ако инвеститорът не избяга още като види строгите изисквания за строежа. Специалистите обаче са твърдо убедени, че инвеститор може да бъде намерен. Така или иначе, свидетели сме на финалните опити за изграждане на централата в днешните икономически обстоятелства. Ако и сега нещата се провалят, става все по-вероятно доставеното оборудване да бъде нарязано на скрап или продадено обратно на Русия.
Пламен Симеонов
