Вдигане на минималната заплата със 100 евро, премахване на увеличения на данъците, ангажимент големите корпорации и най-богатите граждани да внесат своя дял за успеха на нацията. С тези и други обещания френският президент Еманюел Макрон се опита да омиротвори протестната вълна на "жълтите жилетки", която разтърси страната му, както отдавна не се е случвало. Негативните последици от опитите му за възстановяване на икономиката чрез реформи са неминуеми, но ползата от обръщението му към сънародниците съвсем не е сигурна.
Щетите от продължаващите вече четири поредни уикенда масови размирици са налице. Френската централна банка понижи годишната си прогноза за икономическия растеж през последното тримесечие за тази година на 0.2 на сто – от и без това твърде скромното 0.4 на сто. Загубите за бизнеса се изчисляват на повече от 10 млрд. евро както преки, така и от пропуснати печалби, и вероятно сумата ще нарасне. Като катастрофа за бизнеса и икономиката определи ситуацията финансовият министър Бруно Льо Мер, а анализаторите са единодушни, че протестното движение е нанесло щети, невиждани от студентските бунтове през 1968-а.
Мерките, обещани от президента в отговор на вълната от протести, ще струват между 8 и 10 млрд. евро, съобщи държавният секретар за публичните финанси Оливие Дюсопт. Сега сме в процес на прецизни изчисления, за да видим как да ги финансираме, заяви Дюсопт, признавайки очевидното – че правителството е пред задънена улица как едновременно да изпълни обещанията си и да прокара икономическите си реформи. Предвидените мерки вероятно ще вдигнат бюджетния дефицит над границата от 3 на сто, задължителна за страните от еврозоната, но вероятно е поставен под въпрос и амбициозният план на френския президент за реформиране на еврозоната в сътрудничество с Германия. Отстъпвайки пред уличния натиск, Макрон се отдалечи от амбицията си да проведе значителни реформи във Франция през оставащите три години от мандата си.
В обръщението си към нацията Макрон не спомена най-важната стъпка, която предприе – реформата на трудовия пазар. Това може да се тълкува като сигнал към инвеститорите, че въпреки сегашния хаос той не се е отказал от плана си да съживи буксуващата трета икономика в Европа. Френският президент не отстъпи и от отменянето на данъка "богатство" върху доходите от над 1.3 млн. евро – друга негова непопулярна стъпка, която той предприе с надеждата да спре бягството на инвеститори.
И крайната десница, и крайната левица, и "жълтите жилетки" обявиха, че не са доволни от мерките. Левият радикален водач Жан-Люк Меланшон и лидерът на Социалистическата партия Оливие Фор порицаха Макрон, че въвежда мерки, които ще бъдат платени от обикновените хора, а не от много богатите. Меланшон каза, че ще има пети рунд от протести идната събота: "Пето действие от началото на гражданската революция в тази страна, това ще е голяма мобилизация."
Лидерът на крайнодесния Национален сбор Марин Льо Пен написа в Туитър: "Макрон се отказа от някои свои фискални грешки – това добре, но той отказва да признае, че недоволството е срещу отстоявания от него модел."
"Може би ако Макрон бе казал тези неща преди три седмици, щеше да успокои движението, но сега е много късно", обобщи ситуацията пред медиите участник в протестите.
Вината на френския държавен глава за сегашното положение е реална. До 10 декември той пазеше мълчание, при положение че от седмици Франция бе разтърсвана от протести. Започнали заради вдигането на акцизите за горивата, те се разраснаха до общ вик на недоволство срещу падащия стандарт на живот на все повече французи. Управляващите реагираха със закъснение, така че когато акцизите бяха отменени, това вече бе недостатъчно да спре "лавината", издигаща нови и нови искания, включително и за оставка на президента и излизане на Франция от Европейския съюз.
Радикализацията на исканията бе радушно приета от всички, които не одобряваха стремежа за позициониране на френския президент като един от лидерите на "прогресивния" политически лагер в противовес на възхода на нелибералните тенденции. На международно равнище под различна форма злорадство от проблемите му изразиха политици като американския президент Доналд Тръмп, турския му колега Реджеп Ердоган, италианския вицепремиер Матео Салвини, който пък в последните месеци се позиционира като знаменосец на антилиберализма в Стара Европа. А американският теоретик на популистката вълна Стив Банън заяви, че "Париж гори" и че жълтите жилетки на Франция са точно същият вид хора, които избраха Доналд Тръмп и които гласуваха за Брексит.
Френските власти обърнаха внимание не само на официалните изявления по повод събитията. Органите на реда започнаха разследване на евентуална руска намеса в масовите протести, заяви външният министър Жан-Ив Льо Дриан. Той не разкри подробности, но според разследващи организации, цитирани от "Таймс", около 600 профила в Туитър, за които се предполага, че разпространяват пропагандни възгледи на Кремъл, са пренасочили вниманието си към Франция и усилено използват хаштага "жълти жилетки". И всичко това – на фона на появилата се в медиите снимка на двама висши функционери на партията на Марин Льо Пен, развяващи на Шан-з-Елизе знамето на самопровъзгласилата се Донецка народна република в Източна Украйна. Единият от тях впрочем обясни акцията им с това, че борбата с олигархията, която се води в Париж, е подобна на борбата, която проруските сепаратисти водят срещу Киев.
На фона на все по-радикалните искания на протестиращите и заявките им за продължаване на борбата става все по-видно, че се очаква недоволството да повлияе върху следващите избори за Европарламента. "За първи път партиите, изразяващи националните интереси, могат да се надяват на демократична победа, за да променят хода на историята на Европа и нашите страни", заяви по този повод Марин Льо Пен. А социологически проучвания от 5-6 декември показаха, че партията на Макрон "Република, напред" може да разчита на подкрепата на 21 на сто от избирателите, "Националният сбор" – на 14 на сто, а едно евентуално формирование на "жълтите жилетки" – на 12 на сто.
