Събитията, които се случиха в банковия сектор през 2018-а, може да се окажат с фундаментално значение и за него, и за цялата държава. Заявката, която направиха управляващите от ГЕРБ за влизане в Европейския валутнообменен механизъм ЕRM II, ще има дългосрочни и дълбоки последици за страната – независимо какъв ще е крайният изход от това начинание. Начинът, по който бе направена тази заявка – за едновременно включване на страната ни в Банковия съюз и в Европейския банков надзор, се превърна в прецедент за ЕС. Даже само заради това без съмнение ретроспекцията на банковата 2018-а трябва да започне с обявяването на тази кандидатура и да проследи събитията, които тя предизвика.
Ще припомним. че идеята за влизане на страната ни в ЕRM II бе лансирана публично по време на Българското председателство на ЕС. Тя бе една от инициативите, която трябваше да позволи на премиера Бойко Борисов да отбележи впечатляващ политически гол и той да му донесе дивиденти като бляскав лидер – както на национално, така и на европейско равнище. Желанието да бъде отбелязан е така неистово силно, че… управляващите страната са напът да забият топката в собствената ни врата. И вместо гол да отбележат автогол. В устрема си към ERM II те започват да приличат на нападателя от един популярен футболен скеч: коментаторът крещи: "Футболистът тича към врата. Лъже един противник, лъже втори, лъже съдията, лъже гредата и продължава да лъже…"
След многото оптимистични изявления на правителството как България е в чудесна кондиция и сега е времето да се натисне да влезе в ERM II – защото изпълнява всички критерии от Маастрихт (което е безспорно вярно)
дойде ред и на студения душ
Оказа се, че противници на идеята за българското присъединяване са не кои да е, а самата Еврокомисия, ЕЦБ и силните държави в еврозоната. Всички те са обединени в т. нар. Еврогрупа – звездния тим на ЕС. Именно срещу него трябваше да играе правителството ни. Все едно "Реал Мадрид" срещу "Бистришките тигри". И нашите започнаха да дриблират, да лъжат противника. Вярно е, че както във футбола, така и в политиката стават чудеса. Но те са изключение от правилото. Затова ги и отчитат като чудеса. А в желанието си да вкарат заветния гол българските управници така се оплетоха, че май са напът да се финтират сами.
Под дипломатичния, но и твърд натиск на Еврогрупата правителството се огъна и прие страната ни да се обвърже с допълнителни условия по пътя към ERM II. Най-важното бе България да влезе едновременно в ERM II и в Банковия съюз. а не каквато бе утвърдената до момента практика – държавата кандидат да влиза в Банковия съюз автоматично, щом като е приета в еврозоната – етап, който идва след ERM II. Този нов и уникален за ЕС ангажимент бе поет в писмото за намеренията на българските власти за присъединяване към ERM II и към Банковия съюз, което министърът на финансите Владислав Горанов и управителят на БНБ Димитър Радев изпратиха на 29 юни 2018 до Еврогрупата. Веднага след това правителството утвърди и план за действие, за да изпълни всички ангажименти, които бе поело. Освен всичко друго те изискваха и промени в законите, регулиращи банковата система, за да може ЕЦБ да извърши проверка на качеството на банковите активи – процедура, която е задължителна за банковите сектори на всички страни, които се присъединяват към Банковия съюз.
Изготвянето на законовите промени бе малко
хаотичен и изобилстващ от пропуски процес
Първоначално управляващите въобще не бяха предвидили изменения в закона, оправомощаващи ЕЦБ да извършва преглед на активите на българските банки и да има надзорни правомощия спрямо тях. Затова въпросният законопроект бе преправян и допълван в движение. Но дори и в окончателния си вид – в който бе приет преди десетина дни, в него има недоизкусурени моменти, които при провеждане на прегледа на активите могат да доведат до проблеми. А това не е без значение, защото въпросният преглед ще приключи със становище за състоянието на проверяваните банки и с препоръки към тях за отстраняване на установени нередности. А изпълнението на препоръките на ЕЦБ ще е задължително. Близко е до ума какви последици може да има заради пропуски и недоглеждане на определени детайли. А такива
дискусионни – а и спорни, детайли има
Например прегледът ще се извършва въз основа на резултатите от дейността на банките за 2018-а. Но на кои резултати – на отчетните или на одитираните? Разлика – и то съществена, има. Освен това одитирани резултати за 2018-а банките и техните кредитополучатели ще имат в най-добрия случай през март и дори през април 2019-а. По това време проверките би трябвало да са в напреднала фаза, ако ЕЦБ смята да изпълни обещанието си и да ги приключи през лятото на 2019-а. След това, ако в хода на проверките възникнат спорни моменти и несъгласия по различни важни детайли – като например качество на даден актив или на обезпечение, размер на провизия (обезценка) или размер на капитал, къде проверяваните банки ще могат да защитят тезата си? Предишният преглед (през 2016 г.) показа, че такива проблеми се появяват. Но през 2016-а бе ясно кой ще се произнася по тях – БНБ и избраната от нея компания да управлява прегледа на активите – "Делойт". А как ще бъде сега?! Коректният отговор на тези и на други подобни въпроси има важно значение за бъдещето на системата. Трябва да се положат всички необходими усилия резултатът от прегледа да увеличи шансовете на страната ни да влезе в ERM II, а не да ги намали. Те и без това не са много големи.
Тук е и моментът да кажем кои банки ще преминат през процедурата на преглед на качеството на активите. На 12 ноември 2018-а ЕЦБ разпространи съобщение, в което се казва: "Европейската централна банка (ЕЦБ) ще извърши
цялостна оценка на шест български банки
Процедурата, включваща преглед на качеството на активите и стрес-тест, е вследствие на това, че на 18 юли 2018 г. България отправи искане за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ. Цялостната оценка е задължителна част от процеса на установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и националния компетентен орган на държава членка на ЕС, чиято парична единица е различна от еврото. На оценка ще бъдат подложени следните шест банки: "УниКредит Булбанк" АД, "Банка ДСК" ЕАД, "Обединена българска банка" АД, "Първа инвестиционна банка" АД, "Централна кооперативна банка" АД и "Инвестбанк" АД".
Според съобщението на ЕЦБ процедурата по прегледа започва през ноември 2018 г., а резултатите – в агрегиран вид и поотделно за всяка банка – се очаква да бъдат публикувани през юли 2019 година. Интересно какво се разбира под процедура в случая, защото допреди десетина дни – до средата на декември, ЕЦБ нямаше правно основание да прави каквото и да е в българските банки и се наложиха някои действия от законодателен характер. Но това са дребни детайли. Важното в момента е, че банките, които ще бъдат подложени на преглед, трябва да заделят значителни финансови и експертни ресурси за тази задача. А управляващите ще трябва да подготвят план за действие, в случай че резултатите от прегледа поднесат изненади. Цялото това упражнение ще е тест за виталност не само на проверяваните банки или на банковия сектор, а на държавата като цяло.
Другата важна линия на събитията в банковия сектор през 2018-а бяха
покупките и консолидациите
Сезонът бе открит с приключването на сделката за Общинска банка. На 10 януари 2018 г. управителният съвет на БНБ взе решение за издаване на одобрение за пряко придобиване от "Новито Опортюнитиис Фонд АГмвК" (Novito Opportunities Fund AGmvK) на 3 880 388 броя безналични акции, представляващи 67.646407% от вписания акционерен капитал в размер на 57 362 810 лв. на "ОБЩИНСКА БАНКА" АД.
Според съобщението на БНБ "Новито Опортюнитис" е дружество, регистрирано в Търговския регистър на Лихтенщайн. То представлява алтернативен инвестиционен фонд, лицензиран и надзираван от Financial Market Authority – Орган за надзор на финансовите пазари на Княжество Лихтенщайн.
Всички акции от капитала на заявителя са собственост на "КАИАК Фонд Мениджмънт АГ" – дружество, учредено съгласно законодателството на Княжество Лихтенщайн, представляващо алтернативен инвестиционен фонд, лицензиран и надзираван от Органа за надзор на финансовите пазари на Княжество Лихтенщайн.
"Установено е, че емитираните от заявителя инвестиционни дялове без право на глас са придобити от дружеството "Инса Ойл" ООД. Заявителят е уведомен, че конвертиране на инвестиционни дялове без право на глас, емитирани от заявителя, в акции с право на глас в "Новито Опортюнитиис Фонд АГмвК" като лице, упражняващо контрол и влияние върху придобиваната банка, може да се извършва само след предварително одобрение от БНБ", се казва в съобщението на БНБ. С това разрешение централната ни банка сложи край на дългогодишната си практика да не допуска нови български капитали и небанкови финансови институции на банковия ни пазар. Подобно решение е доста спорно и крие немалко репутационни рискове за самата БНБ, защото тази сделка е натоварена с усещането, че определени олигархични кръгове, свързани с управляващите, са се сдобили със своя банка.
Проточилата се
продажба на ТБ "Виктория"
също стигна до окончателна развръзка. На 16 април 2018-а синдиците на "Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност) сключиха с "Инвестбанк" АД рамков договор за продажба на ТБ "Виктория" ЕАД. Три месеца по късно – на 11 юли, "Инвестбанк" преведе по ЕСКРОУ сметката на продавача – обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка, 89 374 849.35 лева. От тази сума 4 300 000 лв. бяха платени за придобиването на 100% от капитала на ТБ "Виктория", а останалата част от парите – 85 074 849.35 лв., бе за изплащане на депозита на КТБ.
Прехвърлянето на собствеността на акциите на "Инвестбанк" се извърши на 12 юли. След покупката на ТБ "Виктория" балансовите активи на "Инвестбанк" АД надхвърлиха 2.1 млрд. лв., а собственият й капитал – след решението за неговото увеличение в размер на 10 млн. лв., прието на проведеното на 19 юни общо събрание, възлиза на 226 млн. лева. Кредитният портфейл на двете банки към 31 май 2018-а е 814 млн. лв. по балансова стойност.
На 26 октомври 2018 г. управителният съвет на БНБ разреши преобразуването на Търговска банка "Виктория" ЕАД чрез вливане в "Инвестбанк" АД по реда на чл.262 от Търговския закон. Но междувременно голямото предизвикателство за "Инвестбанк" се оказа не
толкова интеграцията на ТБ "Виктория", колкото успешното преминаване през прегледа на качеството на активите, тъй като и тя попадна в групата на проверяваните шест банки.
Покупката на "Societe Generale Експресбанк" от унгарската "OTP Bank"
може да кандидатства за сделка на годината. Всъщност "Societe Generale Експресбанк" ще бъде закупена от "Банка ДСК", но с пари от нейната майка – унгарската "OTP Bank". На 2 август 2018-а французите обявиха, че са сключили споразумение за продажбата на мажоритарния си дял в "Societe Generale Експресбанк (България)" на "OTP Bank". В съобщението по случая изрично се споменаваше, че сделката ще приключи едва след като всички компетентни органи дадат своето одобрение. На 14 ноември 2018-а управителният съвет на Българската народна банка взе решение за предварително одобрение на прякото придобиване от "Банка ДСК" ЕАД – София, на акции, представляващи 99.7352% от капитала на "Societe Generale Експресбанк", която ще стане дъщерно дружество на "Банка ДСК" ЕАД и част от групата на "ОТП БАНК " АД – Унгария. За целта "Банка ДСК" ще увеличи капитала си с 600 млн. евро.
От цитираното съобщение на БНБ по случая става ясно, че именно “Банка ДСК” ще плати за покупката на “Societe Generale Експресбанк” и за притежаваните от нея фирми в България. Явно предстоящото увеличение на капитала на "Банка ДСК" с 600 млн. евро има за цел да финансира именно това плащане, независимо че "Банка ДСК" разполага с около 1.7 млрд. лв. ликвидни средства извън БНБ и със собствен капитал от около 1.4 млрд. лева. Привличането на допълнителните средства в капитала обаче явно се налага, тъй като евентуалният процес на консолидация и поглъщане на “Societe Generale Експрессбанк” от "Банка ДСК" ще е доста сложен и продължителен.
Процедурата по даване на всички необходими за сделката одобрения приключи, когато на 13 декември 2018-а Комисията за защита на конкуренцията реши, че покупката на "Societe Generale Експресбанк" от "Банка ДСК" не води до концентрация на пазара на финансови услуги и не нарушава антитръстовото законодателство и даде съгласие да бъде сключена.
Към края на годината бе даден отговор на въпроса кой ще е
новият собственик на "Банка Пиреос България"
Напрежението около тази сделка бе сериозно и продължително заради амбициите на БАКБ да я придобие, а и заради настойчивите опити на гръцкия мениджмънт да стане неин собственик. Оказа се, че – както обикновено става в такива случаи, победителят е трета страна. На 7 ноември 2018-а собственикът на българската Пощенска банка – "Юробанк", обяви, че е подписал споразумение с "Пиреос банк" за придобиването на българското й подразделение. Запознати с историята на тази сделка твърдят, че българското поделение на "Пиреос Банк" е било наречено "Юробанк", а за нея е "бабувала" самата ЕЦБ.
Стойността на закупените акции на "Банка Пиреос България" е 75 млн. евро, а след приключване на сделката Пощенска банка ще погълне "Банка Пиреос България". Сделката ще затвърди позицията на Пощенска банка на българския банков пазар, като по този начин банката ще има очакван пазарен дял от над 10% и ще бъде на трето място по размер на кредитния си портфейл. След приключването на сделката Пощенска банка ще има активи на обща стойност над 5 млрд., капитал от над 600 млн. евро и след реализирането на очакваните синергии – приходи преди провизии и нетна печалба в размер съответно на над 150 и над 70 млн. евро. Отделно от това банката ще запази солидните си коефициенти на капиталова адекватност и ликвидност.
Всички тези сделки значително променят лицето и разпределението на силите в банковия сектор на България. Истинската му физиономия обаче до голяма степен ще бъде изваяна, както бе казано и в началото, след приключването на прегледа на качеството на активите, който ще проведе ЕЦБ. Той пък може да се окаже генерална репетиция за банковата ни система, преди тя да се сблъска с новата световна икономическа криза, за която повечето експерти твърдят, че чука на вратата. Криза, срещу която БНБ вече взема превантивни мерки, като обяви, че увеличава два капиталови буфера на банките – за системна значимост и антицикличния буфер. И още – криза, която със своите решения българските управляващи могат да приближат и да задълбочат или да я отложат и омекотят.
