Изпращаме една турбулентна за българската и световната политика година, но далеч по-спокойна за финансовата система и икономиката. Разбира се, всички значими за държавата и за света събития намериха място на страниците на в. "БАНКЕРЪ". В последния ни брой за календарната 2018-а ви припомняме някои от най-горещите теми.
Лошите кредити
Най-лоялните ни читатели – предимно банкери, икономисти, финансисти и експерти в бизнеса, следяха с особен интерес публикациите ни за необслужваните заеми. От своя страна банковият сектор взе сериозни мерки за намаляването на този своеобразен "бич" от миналото. "Само за срок от една година банките подобриха с 3% дела на необслужваните кредити", сподели неотдавна в интервю за изданието ни председателят на УС на Асоциацията на банките в България Петър Андронов.
Всъщност най-четената наша публикацията за цялата година бе посветена на сделката между "УниКредит Булбанк" и "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Чрез нея банката продаде портфейл с необслужвани кредити с номинална стойност почти 250 млн. евро. Предишната рекордна сделка по продажба на лоши кредити бе сключена от ОББ в края на 2017-а. Тогава тя разпродаде проблемни активи за 460 млн. лева.
Убийството на Виктория Маринова
– 30-годишната телевизионна водеща от Русе, разтърси страната. За него бе обвинен Северин Красимиров, на 21 години, впоследствие екстрадиран от Германия. Престъплението обаче бързо се превърна в политическа "дъвка" и отново повдигна въпроса за свободата на словото у нас.
Едва ли медиите, разчитащи на щедростта на управниците, на подкрепата на определени бизнесмени или на задгранични благодетели, ще се освободят през новата година. Пишат се обаче закони като този на ДПС – квартета Пеевски-Цонев-Хамид-Кръстева. И, представяте ли си, срещат подкрепата на всички парламентарни групи, както обясни премиерът Бойко Борисов в онова смешно интервюто за Слави Трифонов. Интервю – пример за свободна журналистика в България.
Сагата "Арабаджиеви"
започна в началото на есента с акция в хотелите им и издаването на европейска заповед за арест. На широката публика прилежно бе обяснено, че бизнесменът Ветко Арабаджиев и съпругата му Маринела участвали в организирана престъпна група за данъчни измами. По информация от прокуратурата при обиските била открита сумата от 10 млн. лева. Стигна се до запор на имуществото на фамилията и запечатването на столичния хотел "Маринела". Парадоксът е, че само допреди половин година този хотел бе домакин на делегатите, пристигащи у нас по повод събитията от българското председателство на Съвета на ЕС и се предполага, че тогава собствениците му не са притеснявали никого. Така или иначе, към днешна дата семейството не е върнато в България. На 19 декември снимките на Ветко и Маринела Арабаджиеви бяха публикувани на страницата на Интерпол. Засега "зад решетките" е само техният син Вълчо – с обвинение за пране на пари.
Аферата "Олимпик"
бе като цунами в застрахователния сектор. Двеста хиляди шофьори "изгоряха" със застраховките си "Гражданска отговорност", след като бе отнет лицензът на кипърското застрахователно дружество. Сега сагата се развива в кипърските съдилища, но за да се минимизират политическите щети, особено след критиките към дейността на българската Комисия за финансов надзор, управляващите набързо се освободиха от заместник-председателя на финансовия регулатор Ралица Агайн. Неотдавна пък стана ясно, че през 2019-а и председателят на КФН Карина Караиванова ще се раздели с поста си. Но само за да постъпи на работа като представител на страната ни в Европейската банка за възстановяване и развитие.
Читателите ни с любопитство проследиха и какви са заплатите в структурите на комисията. Председателят получава месечно 13 146 лв., заместниците му – 12 003 лева. В специализираната администрация средното възнаграждение на директориите на дирекции ще възлиза на 5133 лева. Актюерите, на които се разчита да вдигнат ефективността на застрахователния надзор, получават средно по 4500 лева. Средното основно възнаграждение на главните експерти е определено на 2893 лв., на старшите експерти – на 1989 лв., а младшите експерти получават 1472 лева.
Сделката "ЧЕЗ – Инерком"
Страната бе шокирана от появата на Гинка Върбакова на енергийната сцена като купувач на активите на чешкото енергийно дружество в България. Сделката премина през много фази. Включително и правителството искаше да партнира на никому неизвестната пазарджишка бизнесдама, сякаш за да може впоследствие да се отметне. В политическата фаза премиерът Борисов заговори за "гадовете", които пак искат да го свалят от власт през ЧЕЗ. Чешките медии се скъсаха да пишат за участието на руско-грузински бизнесмени, "ошфорки" (по изказване на самата Върбакова)…. Имаше и анкетна комисия в парламента, която по традиция не свърши почти никаква работа, и така и не стигна до реалните източници на финансирането.
В рамките на разпродажбата на активите си у нас ЧЕЗ продаде ТЕЦ "Варна" на семейната фирма на бившия транспортен министър Данаил Папазов за 48 млн. евро. След прехвърляне на дялове обаче в края на лятото с изненада научихме, че централата вече е под контрола на почетния председател на ДПС Ахмед Доган.
Сега сделката с "Инерком" е в своя административен етап. Започнаха нови оценки от страна на Комисията за защита на конкуренция. Има и заведено дело във Върховния административен съд.
Възход и падение за "Джи Пи Груп"
Гигантът започна годината обещаващото. Именно бързото изкачване на компанията в класацията на българските строителни мастодонти бе повод за публикацията ни "Възходът на Джи Пи Груп". В материала описахме участието на фирмата в държавни и общински проекти за изграждане на пътища, прилежаща инфраструктура, спортни зали, пречиствателни станции, столичното метро…
В края на годината обаче положението вече не изглежда толкова розово. Проблемите започнаха със сигнал на разследващи журналисти и вицепремиера Томислав Дончев за злоупотреба с евросредства чрез консултантски фирми. Изговори се и се изписа доста за "горене на документи". Министър-председателят нареди компанията да бъде извадена от всички поръчки с държавно и европейско финансиране. Тя на свой ред доброволно се отказа от договори за стотици милиони. Последва разследване и пресичане на опит на съдружник да нареди 14 млн. евро по банкова сметка в чужбина. Акционери в компанията се сдобиха и с обвинения. Бяха пратени и сигнали в ОЛАФ.
Столичани пък изобщо не пестят критики и майтапи за ремонта на улица "Граф Игнатиев". Изпълнител отново е "Джи Пи Груп" с договор за 24 млн. лева. Напрежението ескалира, намесиха се и политиците. БСП започна инициатива за проверка на възлови пътища в страната от европейска лаборатория. Кулминацията може би бе акцията на строителния бранш, който само преди седмици строи на "Цариградско шосе" тежка техника в знак на протест. Странно или не, демонстрацията бе срещу опозицията и изявленията на червени депутати. Ръководството на браншовата организация в миг си осигури подкрепата на управляващите след срещи с председателя на парламента, президента и премиера. Темата обаче е с продължение. И най-интересното предстои.
Кризата с Търговския регистър
Летните жеги "стопиха" сървърите и се стигна до безпрецедентна криза в Агенцията по вписванията и базата данни за всички фирми в България. Достъп до Търговския регистър нямаше цели 18 дни през август. Бизнесът понесе сериозни щети, но отговорността бе стоварена единствено върху бившата ръководителка на ведомството – Зорница Даскалова, която скоропостижно се прости с поста си.
За нейна наследничка бе избрана Габриела Козарева. През октомври новото ръководство на агенцията се забърка в нова история, след като стана ясно, че е раздало на служителите си 600 000 лв. под формата на "допълнителни възнаграждения за постигнати резултати" за периода юли, август и септември. Четиримата софийски директори в Агенцията по вписванията получили по 5000 лв. на човек. Надолу по веригата различни началници взеха по над 2000 лева.
Назначена бе проверка от Министерството на правосъдието, но тя, разбира се, не установи никакви нарушения. Оказа се обаче, че Козарева (лансирана за поста от партия "Атака") е извършила промяна на правилата, което е позволило и самата тя да вземе бонус за 40-те дни, в които ръководеше агенцията. Санкция за новата началничка нямаше – правосъдното министерство излезе единствено с препоръка да се измислят някакви общи правила за всички.
Оставките в правителството
Само петима високопоставени представители на кабинета се простиха с постовете си през тази година. Първо си тръгна здравният министър Николай Петров – заради журналистическо разследване, открило нередности при обществените поръчки във ВМА по времето, когато Петров е бил начело на академията.
Трима министри пък – на транспорта Ивайло Московски, на вътрешните работи Валентин Радев и на регионалното развитие Николай Нанков, "изгърмяха" заради автобусната катастрофа край Своге, отнела живота на над 20 души. Оставката им бе поискана лично от премиера Борисов като "морален акт и поемане на политическа отговорност". "На мен ми е най-мъчно, че сменям министрите. От деца съм ги отгледал…", каза тогава министър-председателят. Е, бащицата не забрави дечицата и те бързо намериха нови поприща – Московски отскоро е представител на страната ни в Черноморската банка за търговия и развитие, Радев е депутат, а Нанков остана в строителното министерство, но вече като заместник-министър.
Заради изказване по адрес на майките на деца с увреждания с креслото си в изпълнителната власт се прости и бившият вицепремиер Валери Симеонов. Първоначално Борисов отказваше да отстрани Симеонов, за да не се "счупи конструкцията", но след двайсетина дни протести лидерът на НФСБ се върна в Народното събрание като редови депутат.
