Президентът Румен Радев предколедно наложи вето върху законовите промени, с които се въвежда т. нар. таен арест. Това е дванадесетото по ред вето на държавния глава от началото на мандата му, като досега Народното събрание е подкрепило само едно – върху Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
В края на миналата седмица парламентът гласува разпоредби в Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с които се изменят норми в Наказателно-процесуалния кодекс. С тях се дава възможност за отлагане до 48 часа на уведомяването при задържане на лице. Още по-тревожна е възможността задържани непълнолетни лица да бъдат в неизвестност за техните родители в срок до 24 часа. "Не мога да се съглася с такова ограничение предвид конституцията, която вменява на родителите да се грижат за децата си до тяхното пълнолетие и задължава държавата да ги подпомага", напомня в мотивите си президентът.
Радев посочва също, че в Европейския съюз са установени минимални правила във връзка с правото на достъп до адвокат в наказателното производство, правото на уведомяване на трето лице при задържане, както и правото на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане. А част от променените разпоредби в Наказателния кодекс у нас се отнасят именно към тези права. Ето защо той подкрепя усилията и мерките в борбата срещу тероризма, организираната престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност като уместни и оправдани, но не е съгласен с подхода на законодателя. Без да е очертан кръгът на лицата и на конкретните престъпления, за които може да се отлага уведомяването, се открива възможност за непропорционално засягане на права и се създава риск изключението да се превърне в правило.
В мотивите на държавния глава се подчертава още, че правото на уведомяване е част от гаранциите за задържаните лица срещу малтретиране, признати в практиката на Европейския съд по правата на човека.
"Отстояването на високи стандарти за защита на основните права на гражданите е неизменно условие за развитие на европейските правни системи", категоричен е президентът.
Откакто влезе в сградата на "Дондуков" 2, Румен Радев наложи вето и върху: Закона за концесиите; Закона за опазване на околната среда и водите; Закона за отбраната и въоръжените сили; Закона за бюджета на НЗОК за 2018 година; Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество; Закона за посевния и посадъчния материал; Закона за банковата несъстоятелност; Закона за приватизация и следприватизационен контрол; на Административнопроцесуалния кодекс; Закона за държавната собственост, както и Закона за корпоративното подоходно облагане.
Поредното президентско вето вбеси председателя на парламентарната група на ГЕРБ и партиен заместник на Бойко Борисов – Цветан Цветанов. "Стилът на президента е да се налага вето, за да може да има дебат и да се търси поредната конфронтация или заблуждение", заяви той в кулоарите на парламента. Цветанов подчерта, че всичко, което е направено в Наказателния кодекс, е съгласно директива на ЕС. По думите му това е станало след извършените терористични актове в Париж и целта на ограничението е да се предотвратят тежки престъпления и уведомяване на съучастници. Освен това решението се вземало от прокурор и можело да се обжалва пред съда. Така че с този либерален подход, който е предприет от парламента, лицето си получавало адвокатската защита и никъде не се говорело за ограничаването й.
"Нямаме никакви притеснения, ще се запознаем обстойно с мотивите на президента", допълни Цветанов. След което намекна, че от ГЕРБ били в състояние да информират държавния глава по мотивите на промените в Наказателния кодекс – министърът на правосъдието можело да предприеме действия. Не стана ясно обаче дали има предвид премиера Борисов да разпореди на Цецка Цачева да се срещне с Радев и да му обясни за какво иде реч.
"Мярката, на която президентът налага вето, ще заработи само по престъпления за организирана престъпност и тероризъм – всяка друга теза може да бъде поднесена манипулативно", посочи Цветанов.
Заместник-председателят на парламентарната група на "БСП за България" Крум Зарков защити позицията на държавния глава по отношение на изключенията от общоприетия принцип, че когато някой е арeстуван, има право да уведоми трето лице, и я окачестви като основателна. "Нека управляващите, които останаха глухи за всички предупреждения, включително и на експертната общност, да не се оправдават с европейски директиви", призова той. Още повече че в европейската директива се определяло ясно при кои тежки престъпления може да бъде използвано такова изключение. А и в тази си част директивата не била задължителна.
"В българския закон това нещо го няма и много правилно президентът го връща за повторно обсъждане. Надявам се да бъде чут", каза още Зарков. Депутатите от левицата ще подкрепят ветото, което най-вероятно ще бъде разгледано от парламента след Нова година.
