Парламентът приключи изминалата 2018-а така, както и я започна – със скандал. И по всичко изглежда, че и новата 2019-а ще продължи по същия начин.
Отиващата си година започна с искане на вот на недоверие на правителството заради корупцията. БСП го внесе кажи-речи едновременно с началото на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през януари. Последваха още два вота на недоверие през юни и октомври – за сигурността и здравеопазването. И трите бяха неуспешни, а дебатите по тях – отчайващо слаби. Разискванията се изродиха в търсене на виновници и взаимни обвинения кой повече е крал или кой какво не е свършил. При втория вот на недоверие за сигурността дори се получи куриоз – председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов не успя да се изкаже от трибуната в залата и словесните престрелки продължиха в кулоарите кой е виновен да се получи тази ситуация. В крайна сметка управляващото мнозинство удържа на опозиционния натиск и закрепи кабинета "Борисов 3".
Ръководството на парламента се клатеше периодично. ГЕРБ свали социалиста Валери Жаблянов от заместник-председателското място заради непремерено изказване за Народния съд, макар и направено в лично качество. А БСП безуспешно се опита да го върне на ГЕРБ и настоя Емил Христов да бъде отстранен заради недопускане на хора с увреждания в парламента – оказа се, че Христов не разбрал, извини се, но не скри възмущението си.
Цяла година заседание след заседание, законопроект след законопроект, а резултатът – скандали, внушения за тъмни заговори и прокарване на лобистки интереси, на фона на редица опровержения на властта. БСП повиши градуса на напрежението с искането си за орязване на депутатските заплати и за отмяна на лятната ваканция на народните избраници. От управляващото мнозинство не спестиха на левицата обвиненията в популизъм. Депутатите одобриха над 3 млрд. лв. за модернизация на армията, а Веселин Марешки остана непримирим срещу даването на толкова пари за въоръжаване, дори предложи да се проведе референдум за излизане от НАТО.
След приключването на европредседателството властта съживи енергийните проекти. Премиерът Бойко Борисов преосмисли позицията си за АЕЦ "Белене", а Народното събрание даде зелена светлина за втора атомна централа. Стартира и обществената поръчка, свързана с изграждането на газов хъб "Балкан". Междувременно чумата по дребния рогат добитък превзе и парламента, и предизвика турболенции. Искри прехвърчаха между управляващи и опозиция и покрай трите министерски оставки – на вътрешния министър Валентин Радев, на регионалния Николай Нанков и на транспортния Ивайло Московски – заради катастрофата край Своге.
Всъщност, както традицията повелява, преди избори депутатите се захванаха да прекрояват Изборния кодекс. Машинното гласуване беше отложено за неопределено време, а електронното окончателно отписано. От трибуната в Народното събрание се чуха отчети на министри и постижения на ведомствата им. Опозицията не спря да громи Бойко Борисов и кабинета му, и да настоява за предсрочни избори.
В края на годината на депутатската банка се върна вицепремиерът Валери Симеонов, напуснал поста си в правителството след обидни думи към майките на деца с увреждания.
И пак по традиция депутатите се изпокараха и в последния си работен ден за 2018-а. Но този път се разтресе управляващата коалиция. След като в "Обединени патриоти" се караха през цялата година, в края й скандал избухна между малкия и големия партньор. Ябълката на раздора стана второто четене на промените в Закона за вероизповеданията. Патриотите се оплакаха, че коалиционният им партньор ги е изненадал с вкарването на законопроекта в програмата на парламента за последния му работен ден, което ги е сварило неподготвени. Те припомниха, че от ГЕРБ са им обещали да не се бърза с неговото приемане и това да стане през януари 2019-а. Вместо това поправките бяха изгласувани ударно в пленарната зала, като повечето предложения на националистите бяха отхвърлени, а ДПС услужливо подложи рамо на ГЕРБ, заради което Патриотите се усъмниха в сключване на сделка между партията на Бойко Борисов и движението.
В последна сметка парите за вероизповеданията ще се определят на базата на религиозно самоопределилите се при последното преброяване на населението. Субсидията ще е по 10 лв. за всеки изповядващ съответната религия, ако са над 1% от населението. Запазва се и възможността за финансиране на вероизповеданията у нас от чужди държави. За вероизповедание, на което е определена субсидия в по-малък размер от този, който се полага съгласно определения критерий (не по-малко от 10 лв. на глас), държавната субсидия не може да е по-малка от 15 млн. лева. Този текст беше предложен от ГЕРБ между двете четения и именно той наля масло в огъня. На първо четене беше прието вероизповеданията в страната да получават по 10 лв. на човек декларирал съответната религия. Така Българската православна църква трябваше да получи около 44 млн. лв., а мюфтийството 6 милиона. От ГЕРБ и ДПС обясниха, че сумата от 15 млн. е заложена като минимум в случай, че няма достатъчно пари в държавния бюджет.
Идеята разгневи патриотите, които настояха субсидията да бъде "до 10 лв.". По този начин, ако няма достатъчно пари за православните, няма да има и за мюсюлманите, аргументираха се те. Юлиан Ангелов от ВМРО обяви, че е ощетена Българската православна църква и православието, което е официалната религия у нас. Той упрекна ГЕРБ и ДПС в сговор, защото по този начин мюфтийството ще вземе 6 млн. (заради 600 хил. мюсюлмани), а православната църква едва 15 млн. при 4 млн. миряни. "Днес вие правите така, че църквата да бъде ощетена с подмолен и антибългарски закон", изкрещя Ангелов от трибуната.
Репликата му предизвика бурен скандал между него и Йордан Цонев от ДПС. Двамата си размениха остри реплики и се наложи да бъдат успокоявани от колегите им. Според Ангелов чрез това гласуване се застрашава националната сигурност и се принизява ролята на БПЦ. "Ако министърът на финансите каже, че има 44 млн. лв. ние ще гласуваме с "да", отговори му Цонев.
"Настояваме вариант 1 на предложението, което вие сте направили, да бъде прието. Ако не – мисля, че нашето присъствие в зала ще стане ненужно", заплаши пък заместник-председателят на патриотичната група Искрен Веселинов във връзка с текста, свързан със субсидиите на вероизповеданията. Той предупреди коалиционните си партньори от ГЕРБ да не престъпват червената линия, за да не им се стъжни Коледата. След отхвърлянето на предложенията им, депутатите от "Обединени патриоти" напуснаха залата.
"Подчинихме се на инерцията – даваме милиони на вероизповеданията, а същевременно ще могат да вземат пари от Турция", коментира гневен Веселинов в кулоарите. Според него се е решило да не се прави нищо, а да се дадат пари, за да са спокойни вероизповеданията. "Което нас не ни успокоява", каза още той и потвърди, че това е причината за напускане.
"Нещо, което е съвсем справедливо, което г-н Шопов забеляза по отношение на формулировката за парите на православната църква. Не можем да раздаваме държавни милиони и да не искаме насреща никакво отговорно поведение и да не искаме забрана за финансиране отвън. Ние затова решихме да дадем тези милиони. Искахме да дадем милиони, за да не вземат пари от Турция. Сега даваме милиони, а същевременно вземат и от Турция. На кого ще бъдат лоялни тези хора?", даде воля на яда си Веселинов.
След като се поуспокои той отчете и положителните неща в Закона за вероизповеданията, като едното от тях е, че чуждите духовници ще трябва да съгласуват присъствието си в България с дирекцията "Вероизповедания". Другото е, че всички вероизповедания трябва да обявят храмовете си до края на всеки месец януари. Така ще бъде преустановена практиката на богослуженията по гаражи и прочее. Отделно самите места трябва да отговарят на съответните изисквания. Веселинов обясни още, че се премахват озвучаванията на външни места, когато няма празници, както и съответно разрешение от общината. "Тази вълна, която ни заливаше по улицата ще бъде редуцирана", посочи той. По думите му обаче не са се приели неща, свързани с националната сигурност.
"Обединени патриоти" излязохме, защото не искаме да участваме в уговорен мач, отбеляза пък бившият вицепремиер и лидер на НФСБ Валери Симеонов. Той упрекна БСП, че за пореден път са останали встрани, като че ли тях не ги вълнуват тези въпроси. "Ние имаме едно малцинство, с което нищо не можем да променим, затова напуснахме залата", каза още Симеонов.
Патриотите се опитаха да бойкотират приемането на закона, като спънат кворума, което наложи лидерът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов да ги уговоря да влязат в залата. Те обаче категорично отказаха, така че Цветанов се принуди да мобилизира депутатите от ГЕРБ и с малко помощ от ДПС и "Воля" в крайна сметка се събра заветната бройка от 121 депутати, нужни за кворума, тъй като и "БСП за България" го бойкотира.
По ирония на съдбата насред разправиите в Народното събрание пристигнаха коледари и огласиха кулоарите с наричане за здраве и берекет под съпровода на гайда. Пристигането им пък бе анонсирано от трибуната от председателя Цвета Караянчева, която изрази надежда, че ще успеят да прогонят злите духове от парламента. А в същото време пред Народното събрание се провеждаше протест именно срещу промените в Закона за вероизповеданията, който беше организиран от протестантски църкви.
Така, разсърдени, коалиционните партньори излязоха във ваканция заедно с опозицията.
