След като американският президент Доналд Тръмп неочаквано заяви, че ще изтегли войските си от Сирия, решението му стана обект на разнопосочни догадки кой печели и кой губи от него. И тримата главни актьори на сирийската сцена в момента – Русия, Турция и Иран, проявиха безпокойство за възможните непосредствени последици от тази внезапна стъпка.
Докато в Москва са склонни да мислят, че решението на Тръмп развързва ръцете на Турция, според мнозина в Анкара то подсилва позициите на Русия като главен фактор в Сирия и в резултат на него всички пътища към решаване на проблемите в Идлиб и на изток от Ефрат минават през Кремъл, отбелязва "Ал Монитор".
Вероятно и двете страни имат право. Защо да не се приеме, че предаването на Източна Сирия в ръцете на Турция е израз на желанието на Съединените щати за стопляне на отношенията с натовския им съюзник? В тази перспектива може да се разглеждат и сделките за ракети "Пейтриът" и изтребители Ф-35, както и готовността за съдействие в разследването срещу Фетхуллах Гюлен. Същевременно Москва действа внимателно и полага усилия новата ситуация да не навреди на сближаването й с Анкара.
До момента и двете страни проявяват предпазливост и зачитат базовите си интереси – например Русия споделя загрижеността на Турция от присъствието на кюрдските сили в пограничните й райони, докато турският президент Реджеп Ердоган призна Башар Асад като легитимен държавен ръководител.
За да се разсеят взаимните подозрения и да се координират позициите, на 29 декември в Москва пристигна турска делегация, включваща външния министър Мевлют Чавушоглу, министъра на отбраната Хулуси Акар, шефа на разузнаването Хакан Фидан и президентския съветник Ибрахим Калин. След срещата руският външен министър Сергей Лавров съобщи, че Москва и Анкара са постигнали договореност за координация между военните им представители на терен в Сирия след изтеглянето на американците, както и че са потвърдили принципа за спазване на териториалната цялост на Сирия.
Турция и Русия имат обща цел да прочистят Сирия от всички терористични организации, допълни го Чавушоглу.
Срещата в руската столица показа също, че всяка от двете страни внимава другата да не получи нещо, накърняващо основните й интереси. Нито Русия, нито Турция публично декларира намерение да запълни празнотата, отваряща се след напускането на американските сили. Никой от двамата външни министри не спомена нищо и за кюрдите – явно с решаването на съдбата на региона ще се изчака. При всяко положение Москва едва ли би предприела стъпки, които да бъдат изтълкувани от Анкара като накърняване на интересите й – още повече че на 31 март в Турция предстоят местни избори. По стечение на обстоятелствата именно по това време се очаква да приключи и американското изтегляне.
