В Раковски започна подготовка за посрещането на папа Франциск, който ще посети града на 6 май. Заради визитата на Светия отец правителството отпусна на общините 2 и половина милиона лева за ремонт на улици. От местната администрация вече обмислят подарък за папата, като ще обявят конкурс за картина. Средствата, отпуснати от правителството, бяха гласувани в края на миналата година, след като бе потвърдено посещението на папата в София и Раковски. В града с най-много католици у нас голяма част от улиците се нуждаят от ремонт, съобщи БНТ.
Кметът на общината Павел Гуджеров обяви, че девет улици са предвидени за рехабилитация, като основната част са в град Раковски и има още в селата Белозем и Стряма. При подходящо време ремонтните дейности ще започнат в края на януари. Други четири улици също ще бъдат рехабилитирани със средства по европейска програма. Заради визитата на Светия отец през май в града се очаква да дойдат много вярващи от страната и чужбина.
При посещението си в Раковски папа Франциск ще отслужи открита молитва тук на площад България, а след това ще даде първо причастие в църквата „Пресвето сърце Исусово". Местните хора, които се вълнуват от предстоящата визита, с трепет си спомнят и за посещението на покойния папа Йоан Павел Втори през 2002-ра година в Пловдив.
Раковски е най-големият град в България, където преобладаващото население изповядва католицизъм. В града има няколко католически църкви и манастири. Енорията в квартал „Генерал Николаево“ е от около 7 хиляди, в кв. „Секирово“ е също толкова, а най-малка е в третия квартал на града „Парчевич“ – около 500 души. Енориите са част от Софийско-пловдивската епархия.
С основание град Раковски е наричан понякога „столица на католицизма“ в България. Факт е, че от началото на ХIХ век село Калъчлии (Генерал Николаево) се е утвърдило за известно време (до 1835 г.) за център на епархията. Селата, формирали днешния град, са родно място на пет католически епископа, избрани през XX век – Винкенти Пеев, Иван Романов, Симеон Коков, Самуил Джундрин и Георги Йовчев. Много други духовници, родени или живели в града, са допринесли за развитието на духовността на национално ниво – Йосиф Стойков, братята Дамян Гюлов и Козма Гюлов, Петър Сарийски и др. – и във Ватикана – проф. Йосиф Гагов, архимандрит Георги Елдъров и монсеньор Йовко Пищийски.
