И миналата година започна със "спешна" поправка в току-що приетия антикорупционен закон. Замисълът тогава бе да бъдат "спасени" от производства за конфликт на интереси общинските съветници. С мотива, че ако антикорупционните правила влязат в сила и за тази група , общинските съвети направо ще "обезлюдеят". Така местните общинари получиха "отстрочка" – до следващите избори отношенията им с общините да не бъдат проверявани.
Година по-късно обаче се оказва, че това "временно замразяване" на антикорупционния контрол в общините явно не е достатъчно. И че в редиците на ГЕРБ и на ДПС се е пръкнала нова идея – общинските съветници да бъдат директно извадени от списъка на проверяваните за корупция лица. Въпреки перманентно избухващите скандали, които показват как по места инак "непримирими" политически опоненти, барабар с роднините си, са се оплели като свински черва около имуществата, поръчките и парите на общините. С едничкия мотив, че понеже ставало дума за повече от 5400 души в цялата страна, Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество ( КПКОНПИ) нямало да може да се справи с толкова работа…
И това съвсем не е единствената скандална "кръпка" в антикорупционния закон, която предлага тандемът депутати Данаил Кирилов (ГЕРБ) – Хамид Хамид (ДПС).
Как се стигна дотук?
Да припомним, че поредният скандал около антикорупционния закон се завихри в края на миналата година, а приетата от депутатите най-нова порция от поправки в него бе публикувана в "Държавен вестник" на 3 януари. С тях на практика бе заобиколено тълкувателното решение на Върховния касационен съд, което ограничаваше възможността т. нар. гражданска конфискация да бъде прилагана спрямо лица с "чисто съдебно минало" – включително и оправдани по наказателните производства, образувани срещу тях. (В емблематичен пример за такъв случай се превърна Христо Бисеров – бившият втори в ДПС, който бе оправдан по всички обвинения, които прокуратурата повдигна срещу него. Делото за конфискация на имущество, което започна срещу него, прекара почти две години в първата съдебна инстанция, без въобще да тръгне. И бе прекратено от Софийския градски съд именно вследствие на това тълкувателно решение на ВКС.)
Депутатите прегазиха становището на ВКС с мотива, че тяхната законодателна воля е била неправилно разчетена. И че всъщност идеята на закона винаги е била точно такава – да може да се конфискува имущество – без значение дали то е придобито от престъпление, или не, и независимо от това какво се случва с наказателните производства срещу обвинените в престъпления граждани. А въпросът доколко нашенската "законодателна воля" е в съответствие с международните правни стандарти и европейското законодателство остана висящ – отговорът ще зависи от това какво ще каже Съдът на ЕС, който бе сезиран пак от българските съдии.
Току в разгара на споровете около "анти-ВКС" поправките в корупционния закон обаче се появи втори проект за неговото "реформиране" – този, който бе внесен от депутатите Кирилов и Хамид. А с него – освен пълната "амнистия" за общинските съветници, бяха предложени още няколко ключови промени – не по-малко скандални. А отгоре на това и противоречащи на конституцията и на правото на ЕС – поне според адвокатурата, която вече изрази мнението си за тях.
Този проект се очаква да влезе за разглеждане в правната комисия на парламента веднага след новогодишната ваканция на депутатите – също "по спешност", каквато явно е налице винаги когато става дума за правомощията на антикорупционната комисия. И това ще е петата поред "корекция" в един закон, действащ само от година…
Какво предлагат Кирилов и Хамид?
Първата "новост" вече я казахме – общинските съветници да бъдат изключени от обхвата на проверките.
Второто скандално предложение спокойно може да бъде наречено "поправката Лозан Панов"- защото без съмнение то е породено точно от отказа на председателя на ВКС да уважи призовка от КПКОНПИ и да се яви за обяснения пред комисията по образувана срещу него проверка за имуществото му и платените от него данъци. Предвижда се такова поведение занапред да бъде санкционирано с глоба: до 2000 лв. – като за начало, и до 5000 лв. – при повторение на нарушението. А освен това се дава право на КПКОНПИ при подобно неподчинение да поиска от МВР лицето да бъде доведено принудително – включително и посред нощ, ако по усмотрение на някой чиновник от комисията това се явява "наложително". Като тук са много важни и две уточнения: санкцията и принудителното довеждане ще се прилагат не само към проверяваните лица, а към всеки гражданин, когото КПКОНПИ реши да призове. И още: то ще може да се прилага не само при същинските антикорупционни проверки и разследвания, а и в чисто административни по своя характер производства, каквито са проверките на декларациите или за конфликт на интереси например…
Но и това не е всичко: проектът на Кирилов – Хамид предвижда санкция (отново до 2000 лева) за всяко длъжностно лице, което получи информация за корупция на човек с власт и не я "донесе" в КПКОНПИ. Без значение доколко тази информация съдържа някакви основателни твърдения и данни за действителна злоупотреба с власт, или е проста клевета. И без мисъл, че такова връщане в ерата на поголовното "доносничество" отпреди прехода на практика може да блокира работата на антикорупционния орган заради огромното количество сигнали (или напълно безпочвени доноси), с които ще бъде залят.
Следващото скандално предложение е свързано с увеличаване на прага на злоупотребите, над който съответните "публични фигури" ще бъдат проверявани и подлагани на цялата репресия на закона – разминаването в декларираните доходи и имущество с до 10 000 лв. вече ще е практически без последствия, защото на "объркалия" се кмет, депутат или висш държавен чиновник няма да му се прави дори данъчна ревизия (досега този праг беше 5000 лв.).
Освен това се предлага давността, която покрива възможността държавата да иска конфискация на чуждо имущество, вече да спира да тече не при внасянето на иска в съда, какъвто е принципът в гражданския процес, а от образуването на проверката в КПКОНПИ – без значение колко време ще трае тази проверка (за която впрочем проверяваното лице не се уведомява).
А като за капак комисията се освобождава от задължението не само да плаща държавна такса при образуването на делото, а и впоследствие – включително и ако загуби делото. Освен това разноските за адвокат, направени от оневинения по всички правила на закона гражданин, ще остават за негова сметка, ако надхвърлят минимумите на адвокатските хонорари, определени в наредбата на Висшия адвокатски съвет – в проектозакона е записано, че независимо от фактическата и правната сложност на делото – независимо от това колко години ще се влачи то (а някои производства продължават по две петилетки), комисията няма да плаща за това – дори и заради собствените си гафове.
Адвокатите: Спрете се!
Законопроектът на Кирилов – Хамид бе внесен в самото навечерие на коледната ваканция на депутатите – на 17 декември. Но три дни по-късно вече беше факт първото становище по него: това на адвокатурата. Което, най-меко казано, е унищожително за авторите на проекта.
Не е възможно законодателят да се сети след една година, че общинските съветници в държавата са много голям брой (5400 души), поради което да разреши свободно корупцията на равнише общински съветници, категорични са юристите от Висшия адвокатски съвет. И продължават: проектът представлява опит за допълнително ограничаване на правата на гражданите и допълнителни привилегии на КПКОНПИ в административния и исковия процес. Според защитниците част от новите разпоредби откровено противоречат на конституцията – включително и тази, която предвижда пълното освобождаване на КПКОНПИ от отговорност да плаща разноски…
Що се отнася до принудителното довеждане и до санкциите при отказ от явяване пред комисията – според адвокатите, те са напълно самоцелни. Най-малкото защото никой не може да бъде заставян да свидетелства сам срещу себе си. А и защото са напълно неуместни, защото се правят не в рамките на някакъв наказателен процес, а при подготовката на внасяне на граждански иск в съда. Недопустимо е в административно производство, каквото по същество е производството пред антикорупционната комисия, да се въвеждат правила за призоваване, които нямат общо с административния процес. Недопустимо е в подобно производство, което има за цел единствено да прецени дали са налице основанията за подаване на искане до съд, административният орган да има правомощие да довежда принудително граждани по своя преценка.
Част от предлаганите мерки противоречат пряко не само на конституцията, а и на решения на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека, категорични са адвокатите.
Впрочем адвокатите казаха почти същото и за голяма част от вече приетите текстове в антикорупционния закон. Но никой не се трогна от това. Защото "законодателната воля" у нас очевидно е по-важна от правото. А и сметката по осъдителните решения срещу държавата не се плаща от джобовете на тези, които натискат копчетата в парламента, без дори да съзнават какво точно гласуват, камо ли да го разбират…
