През последните години банковите такси нараснаха повсеместно – и в Европа, и у нас. Това създаде предпоставки за изключване на определени социални групи от финансовия живот, хора, които не биха си открили банкова сметка заради високите разходи, а това пък би ги лишило от възможността за пълноценно участие на вътрешния пазар, а понякога и от конкретни обществени услуги. За да отговори на тази ситуация, Европейският съюз прие Директива 2014/95/ЕС, с която се създаде регулиран европейски финансов продукт – ПСОО. Замисълът му е да се създаде възможност за всички потребители в ЕС да получат достъп до платежна сметка и да се подобри прозрачността и съпоставимостта на банковите такси.
Става дума за регулиран продукт с ограничена функционалност и регулирани такси. Затова той беше наречен "евтината сметка". Според европейските законодатели тя следва да предлага безплатно или на приемливи цени пакет от основни банкови операции, да е достъпна до широк кръг от потребители, а те да са ясно и точно информирани както за предимствата, така и за обхвата на ролята и функциите на тази платежна сметка.
В съответствие с тези европейски правила още през 2016 г. в българския Закон за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС – в сила от 18.09.2016 г.) се създадоха условия за въвеждане на сметката. След отмяната на ЗПУПС обаче – от 06.03.2018 г., е в сила нов закон, който стесни задължителния обхват на услугите, предоставяни чрез ПСОО, като например – чрез тази сметка не може да се теглят пари в брой от гише или банкомат в друга държава от ЕС. Следва да посочим, че при откриване на ПСОО такава операция беше възможно да се изпълнява съгласно отменения към 06.03.2018 г. ЗПУПС.
"Организацията „Активни потребители“ се нагърби с проучване, което да провери доколко българските потребители са информирани от банките по този проблем и дали биха се възползвали масово от този регулиран банков продукт." Това каза специално за „БАНКЕРЪ“ Богомил Николов, шеф на организацията.
……………………
"Евтина сметка" е продукт с регулирана цена и той по дефиниция следва да е с цена, по-ниска от тази на традиционно предлаганите банкови услуги. Банковите институции са задължени да я предлагат на широкия кръг от потребители, поради което е важно да се установи дали посочената услуга е достъпна за потребителите и в каква степен. Проучването трябва да установи и доколко българските банки са създали достъпни условия и представят на ясен и разбираем за потребителите език изискванията и възможностите за откриване, поддържане и закриването й. Изследването е базирано на сравнителен анализ на информацията от интернет страниците на 19 български банки и на метода на тайния клиент.
В електронните страници на 17 от проучваните банки се открива самостоятелно обособена информация относно ПСОО, а в две от банките не се открива такава информация (ЦКБ и "Прокредит банк").
С две кликвания на основната страница може да се намери информацията само в три банки, с три кликвания – в 15 банки, а в една банка на клиента ще му трябват четири клика за тази цел. Информацията се открива в специална рубрика и в нарочна информационна брошура (каквото е изискването на чл.118, ал.7 от ЗПУПС) в 14 банки, в три банки информацията се открива в специална рубрика, но не в информационна брошура, а при две банки (ЦКБ, "ПроКредит Банк") информация се открива само в Общите условия и/или при тарифите на банката.
Само при четири банки информацията е представена съобразно закона и са посочени предимствата на сметката, в това число по-ниските такси ("Алианц", БАКБ) или други предимства ("УниКредит", ДСК). В една банка (Fibank) информацията е представена съобразно закона, като се сравняват и посочват предимствата и на другите разплащателни сметки, при 11 банки информацията е представена съобразно закона, без изрично посочване на предимствата на сметката, а при три банки ("Пиреос", "ПроКредит" ЦКБ) информацията включва само посочване на операциите и/или такси, без предимства и допълнително описание.
Терминологията е уеднаквена и съобразена със закона при почти всички банки, с изключение на "Ти Би Ай Банк", при която има леко разминаване в терминологията относно "евтината сметка" – в рубриката е посочена "Сметка за основни операции", а в информационната брошура се посочва законовата терминология – ПСОО.
По отношение на обхвата на продукта – иначе казано, дали са включени основните операции – това е така при десет банки – в ПСОО са включени само основните операции, а останалите девет банки ("Алианц", "Инвестбанк", ОББ, "ПроКредит", "SG Експресбанк", "Тексим Банк", TBI, "УниКредит", Търговска Банка Д) са включили и допълнителни услуги, като: възможност за плащане с карта на ПОС, обслужвана от друга банка в ЕС; за теглене с карта на АТМ, обслужвана от друга банка в ЕС; за кредитен превод в евро/друга валута, както и за входящ превод в друга валута.
В 11 банки (57.89%) не се предоставят информационни материали за сметката, а в четири разпечатки на информационните материали се предоставят след поискване ("Алианц", Юробанк, ОББ и "Тексим Банк"). Само в четири (Инвестбанк, Общинска банка, Fibank и БАКБ) информационни материали (брошури) се откриват на видно място в офисите.
В две банки (TBI и "Банка ДСК") служителите не са били информирани за предлагането на сметката.
При посещенията на всички банки тайните клиенти на "Активни потребители" са се натъкнали на едно смущаващо обстоятелство – при зададен въпрос за предлагане на платежна сметка с ниски такси служителите навсякъде предлагали различни видове разплащателни сметки, но не и ПСОО. За такава сметка разговорът започва едва след директен въпрос от страна на тайния клиент. В много от случаите информацията е ограничена, неизчерпателна и даже неясна. А в две банки ("Банка ДСК" и TBI) не е предоставена информация за сметката дори след изрично запитване. В шест кредитни институции ("Пиреос", "Интернешънъл Асет Банк", Юробанк, ОББ, ЦКБ, Търговска Банка Д) служителите са предоставили ограничена информация или са се се затруднили да разяснят основните характеристики на продукта.В останалите 11 е получена обща информация относно характеристиките му.
Водеща особеност в търговията в случая е убеждаването на клиентите. Тук "тайните клиенти" са се натъкнали на неочаквана особеност – банковите чиновници по-скоро се показали склонни да разубеждават клиента относно предимствата на "евтината сметка", като в някои случаи се изтъква ограниченият характер на тази сметка, допълнителните такси (например при онлайн банкиране, или задължително минимално салдо и др.). Като разубеждаващо потребителя може да се определи поведението на служители в седем банки ("Пиреос", "Интернешънъл Асет Банк", ОББ, "ПроКредит Банк", "Уни Кредит", ЦКБ, Търговска Банка Д), като неутрално в пет банки ("Алианц", Общинска банка, Fibank, Райфайзенбанк, "SG Експресбанк") и неразубеждаващо (макар и без ентусиазъм) в офисите на пет банки (ИНВЕСБАНК, Юробанк, "Тексим Банк", "Токуда" и БАКБ).
При посещенията в банките тайният клиент се натъкна на следните реплики:
"Това не е сметка за нормални работещи хора. Тя е предназначена за социални плащания."
"Не ви препоръчвам ПСОО, това е скъпа сметка."
"Това е неуспешна социална политика на БНБ."
"За да откриете ПСОО, трябва да представите документ, че сте социалнослаб!"
"Активирането на онлайн банкиране при ПСОО е 50 лв., а минималното салдо за откриване на сметката – 250 лева."
Изводи
1. Въвеждането на "евтината сметка" в българската банкова система има формален характер – спазени са основните изисквания за тази сметка съгласно европейското законодателство. Сметката се прилага съобразно буквата на закона, но липсва духът на европейското законодателство, което разбира ПСОО като платежна сметка, която ще се ползва от възможно най-широк кръг от потребители, а услугите по тази сметка следва да се предоставят безплатно или срещу приемлива такса.
2. Налице е законодателно отстъпление – към 2016 г. разбирането на българския законодател е било много по-близо до това на европейския законодател – сега действащата нормативна уредба (ЗПУПС, в сила от 06.03.2018 г.) е ограничила обхвата на ПСОО, защото в новия закон ПСОО се разбира единствено като левова сметка, по която могат да се правят разплащания и преводи, но само от и към банки в България.
3. Приетият нов ЗПУПС има и една положителна страна – категорично задължава банковите институции да провеждат информационна политика за своевременно уведомяване на потребителите за възможността да си открият "евтина сметка".
4. Другата добра новина е, че някои банки (9 от 19) – независимо от разписаното в закона и указанията на БНБ, или по инерция от предишния период, са оставили възможност чрез ПСОО да се извършват и по-широк кръг от операции. Трябва да посочим, че в периода на действие на старите разпоредби (септември 2016 – март 2018 г.) информационната политика на БНБ и на останалите банки отсъстваше. Сега се презентира сметка, която е практически неефективна и абсолютно неатрактивна.
5. Банковите чиновници не са адекватно обучени и/или мотивирани да предлагат на потребителите сметката. Малко над половината от служителите са в състояние да дадат най-обща информация относно продукта, но се натрапва и усещането, че банковите чиновници по-скоро са склонни да разубеждават потребителите относно предимствата на „евтината сметка“, поради което потребителят би срещнал сериозни трудности да осмисли информацията и да бъде убеден, че тази сметка е благоприятна за него.
6. "Евтината сметка" е непопулярна и практически неизползваема банкова платежна сметка както поради ограничения характер на провежданата информационна политика на банките, така и поради нормативно определения от българския законодател ограничен обхват на услугите, включени в нея.
7. Съществува риск в бъдеще банките лесно да поставят други ограничителни условия (например прекомерно високи такси за незадължителни функции към сметка или високо минимално салдо за откриване на сметка), с които да демотивират желаещите да се възползват от изгодата от регулирания финансов продукт.
Казано по друг начин, при българските условия е спазена буквата на закона (и на европейската директива), но духът е изчезнал. Получил се е един продукт, който е неефективен и вероятно на пръсти се броят потребителите, които ползват или биха предпочели да си открият "евтина сметка".
