От шест-седем години партия НФСБ и някои други патриоти си създадоха традиция да честват гибелта на йеродякон Игнатий не на 19 февруари, а на 18 февруари. Осемнайсти била правилната дата, а причината дълго време да отбелязваме 19-и произтичала от грешка в изчисленията във вестник “Работническо дело”.
Левски е обесен на 6 февруари 1873 година. По това време българите в Османската империя са се ръководили по Юлианския календар, т. нар. стар (календарен) стил. Западна Европа вече е била преминала по Григорианския календар, т. нар. нов (календарен) стил. През XIX в. разликата между двата стила е била 12 дни. Юлианската дата 6 февруари 1873-а лесно се трансформира в григорианска дата, като се прибави числото 12 към нея и действително се получава 18 февруари. От друга страна обаче, ние извършваме честването тук и сега, през XXI в., когато разликата в двата стила е вече 13 дни. Същата разлика беше и през ХХ век. Ето че
има сериозни аргументи
и за 19 февруари.
На пръв поглед – в хода на разсъжденията, стигаме до класическа философска антиномия или, както още се нарича – апория, когато две твърдения си противоречат помежду си, но са еднакво добре логически обосновани. Но това е само на пръв поглед. Налага се кратко обяснение на появата на Григорианския календар, използван от всички държави по света повече от 430 години: През втората половина на I в. пр. Хр. александрийският учен Созиген по нареждане на Юлий Цезар извършва календарна реформа и създава Юлианския календар, който е чисто слънчев. Месеците в него са определени административно и нямат никаква връзка с периодичната обиколка на нашия спътник Луната (Месеца) около Земята. Ясно е, че броят на дните за една календарна година трябва максимално точно да е равен на броя дни, за които Земята прави една обиколка около Слънцето. Но по своята орбита Земята прави една обиколка не за цяло число дни, а за 365.2422 дни.
Науката календарология борави изключително със средни величини. Созиген е постигнал средна продължителност на една календарна година 365.25 дни чрез въведената още от египтяните високосна година от 366 дни за всеки период от четири последователни години. Разликата между календарната юлианска година и реалната астрономическа година е равна само на 0.0078 дни. Но натрупването на тази малка разлика довежда до
изоставането на Юлианския календар
с едно цяло денонощие за период от 128 години.
Големият въпрос, водещ до безкрайни недоразумения, е спрямо какъв критерий изостава Юлианският календар? Внимателният читател веднага би казал: изостава спрямо реалната астрономическа обиколка на Земята около Слънцето. Извод, който е верен само наполовина, защото мюсюлманският традиционен и религиозен календар е чисто лунен и в него годината е средно 354 дни (с 11 дни по-къса), и това не му пречи да отчита годините по т. нар. ера “Хиджра”. Също така годината в еврейския традиционен и религиозен календар, който е типичен лунно-слънчев календар, е или по кратка, или по-дълга от 365 дни. И на него това не му пречи да отчита годините по т. нар. ера “От Адама”.
Правилният и прецизен отговор е: Юлианският календар изостава не само спрямо реалната обиколка на Земята, но и спрямо конкретните дати, показващи началото на четирите годишни сезона – пролет, лято, есен и зима. Изоставането от границите на сезоните е единственият, но фатален негов недостатък!
На Първия вселенски християнски събор през 325 г. сл. Хр. в гр. Никея (днеш. Изник, Турция), т. нар. пролетно равноденствие, началото на пролетта, е било фиксирано от Светите Отци на 21 март. Удивителна точност за онова време, тъй като компютърната софтуерна симулация показва, че фактическото астрономическо равноденствие тогава е било на 20 март. Но Юлианският календар е “подвижен”, “плаващ”, спрямо пролетното равноденствие. И така се стига до XVI век, през който астрономическото пролетно равноденствие се падало на 11 март, не на 21 март, т.е. Юлианският календар вече е бил закъснял с 10 дни.
Човечеството трябва да е благодарно на придворните учени на папа Григорий XIII, които през октомври 1582-а
съумяват гениално просто
да сверят Юлианския календар и вече сверен е почнал да се нарича Григориански. Същността е в това, че средната продължителност на една календарна година не се е изчислявала на базата на четири последователни години, а на 400 последователни години. Постигнала се е средна продължителност на една календарна година 365.2425 дни, само с 0.0003 по-дълга от реалната астрономическа година (вж. по-горе). Григорианският календар ще закъснее с 1 денонощие за 3333 години, считано от 1582-а, следователно чак през L (50-и) век!
За целите на сверяването папските учени са “пожертвали” 10 дни от световното юлианско летоброене по следния начин: В полунощ на 4 октомври 1582-а вместо да настъпи 5 октомври, е настъпил 15 октомври. От Юлианския календар са пропуснати 10 дни. Разликата между стария и новия календарен стил за XVI и XVII в. е 10 дни, за XVIII в. е 11 дни, за XIX в. – 12 дни и за XX и XXI в. – 13 дни. Получава се така, защото всички “векови години” – 1600, 1700, 1800, 1900 и 2000, са високосни за Юлианския календар. Но за Григорианския календар високосни са само тези “векови години”, които се делят на 400 без остатък, т.е. 1700-а, 1800-а и 1900-а не са високосни, а обикновени по 365 дни. Оттук произлиза и бавно нарастващата разлика между двата стила.
Аз отдавна се питам защо е това
ненужно преклонение и фетишизиране
на Юлианския календар от страна на българската историческа наука? Кому е нужно датата на конкретно историческо събитие да се посочва по нов и стар стил? Само за точните астрономически изчисления е важно да не се забравят пропуснатите дни от Юлианския календар. Но за тази цел астрономите отдавна си имат своя непрекъсната скала за летоброенето, наречена ера на Скалигер, при която всеки Божи ден има своя уникален пореден номер. Въпросната скала в същността си не е календар и в нея няма нито един пропуснат ден.
Най-после можем да се върнем към тъжната дата 6 февруари 1873 година. Най-разумно би било към нея да не се прибавят нито 12, нито 13 дни, както впрочем са постъпили с датата на Съединението 6 септември и на Независимостта 22 септември. Оригиналните исторически документи сочат именно тези две велики дати и няма никакво прибавяне към тях!
Но тези, които държат на двойното датиране по нов и стар стил, ще сгрешат много, ако към конкретната юлианска дата прибавят разликата в брой дни между стиловете за съответния век. Горепосочените числа – 10, 11, 12 и 13, всъщност са константи (могат да се нарекат и коефициенти), с чието просто прибавяне изразяваме коя да е юлианска дата във и чрез Григорианския календар. Ние всички по необходимост отбелязваме всяка важна историческа дата в нашия XXI в., чийто коефициент е 13, и ако искаме да наваксаме пропуснатите спрямо Юлианския календар дни, щем не щем, сме длъжни към конкретната юлианска дата да прибавим 13 дни.
Следователно философската антиномия се оказа разрешима. За мен лично е безспорно следното: здравият разум, както и обективното и добросъвестно изследване недвусмислено и убедително доказват, че обесването на Апостола на свободата трябва да продължим да честваме на 19 февруари !
Иван Симеонов
