Вярна и честна представа за финансовото състояние на министерства и ведомства, на държавни висши училища и общини за 2017-а дават 95% от годишните им финансови отчети (ГФО). Това показва доклад на Сметната палата, който обобщава резултатите от извършените 252 финансови одита от институцията през 2018-а.
Причината за това подобрение в отчетността на бюджетните организации е възможността установените от одиторите неправилни отчитания да се коригират по време на финансовия одит, уточняват от Сметната палата. В резултат от тази опция през 2017 г. са коригирани неправилни отчитания във финансовите отчети на бюджетните организации в размер на 1.96 млрд. лeвa. Това е с 46% по-малко, в сравнение с корекциите, извършени през миналата година.
Въпреки добрия резултат хората от одитната институция констатирали редица слабости при изготвянето на финансовите отчети. На първо място в трите групи обекти: министерства и ведомства, държавни висши училища и общини, се допускали сходни неправилни отчитания при класифицирането на приходите и разходите, на активите и пасивите по съответните параграфи и подпараграфи от Единната бюджетна класификация и сметки. Основната причина за това, според одиторите, е честата промяна в изискванията на нормативната уредба.
Освен това неправилно се осчетоводявали и получените и разходваните средства по програми на ЕС.
От Сметната палата отчитат още, че не се спазвали и указанията на финансовото министерство за капитализиране на инфраструктурните обекти, земи, гори и трайни насаждения, активи с художествена и историческа стойност. Често е пропускан и преглед за обезценка на дълготрайните активи и за провизиране на вземанията в зависимост от степента на събираемост.
"Все още не се спазват правилата за извършване на годишната инвентаризация на активите и пасивите.
Неправилно се определя размерът на разходите за амортизации след настъпване на събитие, водещо до промяна в амортизационния план", отчитат още от Сметната палата.
Констатирани били и редица слабости при организацията на счетоводната отчетност. Най-много проблеми във финансовата отчетността допускали общините, което според одиторите е индикатор за недостатъчен административен капацитет и неефективен вътрешен контрол.
"Липсва и изискване за генериране на унифицирана база данни в подходящ електронен формат, съдържаща всички счетоводни записвания на начислена и касова основа в системата на първостепенния разпоредител с бюджетни средства", подчертават от одитната организация. Важно е да уточним, че използването на единна база за съставяне на финансовия отчет намалява риска от технически грешки при изготвянето и обобщаването на информацията за ГФО, осигурява проследимост и не ограничава обхвата на одита, при който се използват специализирани одитни софтуерни продукти.
Посочените слабости при организацията на счетоводната отчетност не са нови. Те са идентифицирани и при финансовите одити на ГФО за 2015 г. и 2016 година.
Сравнението с дейността на други върховни одитни институции от Европейския съюз, изложено в проучване на Чешката сметна палата, показва, че висок процент на ГФО без забележки, подобно на българската Сметна палата (95%), установяват в Португалия – 93%, Швеция – 94%, Латвия – 85%, Кипър – 80%, Франция – 77%, но в Хърватска например процентът е само 25.
"При финансовите одити усилията ни са насочени към това да подпомогнем бюджетните организации да показват реалните си активи, за да знаят българските граждани с какво богатство разполага държавата. От друга страна, реалната отчетност в публичния сектор е надеждна база за вземане на управленски решения на институционално, регионално и национално ниво. Подобрението на годишните финансови отчети е резултат и от ефективното сътрудничество и обмен на информация между Сметната палата и Министерството на финансите", коментира председателят на Сметната палата Цветан Цветков.
