Европейският юноша се двоуми

валути

Навръх тържествената церемония в Европейския парламент по случай 20-ия рожден ден на еврото Германия охлади ентусиазма на икономистите. Статистическата служба на икономическия двигател на Стария континент отчете едва 1.5% стопански растеж през 2018-а спрямо 2017-а – най-ниският от 2013-а насам, при положение че е бил  2.2% през предишната година. Охлаждането със сигурност ще хвърли сянка и върху перспективите за подем на другите части на Европа, особено на онези, които снабдяват с части германските производители на автомобили и други едри износители.

Германия е трета по обем на експорта си в света и благополучието й зависи от успехите на други големи икономики. В този смисъл световните рискове, произтичащи от непредсказуем BREXIT, от вълненията във Франция, от растящия протекционизъм на Щатите и забавянето на китайското стопанство затрудняват германските бизнесмени. Особена тревога буди охлаждането на икономиката в Китай, защото той е най-големият търговски партньор на германците и ключов мотор за корпоративните печалби на местните компании. Или, както обобщава главният икономист на "Комерцбанк" – Йорг Кремер, "германската икономика нараства и пада успоредно с китайската". А в момента е налице токсичен коктейл от рискове в Китай, включително и високата задлъжнялост на държавните компании и несигурността, произтичаща от търговската война със САЩ.

На този фон председателят на Европейската централна банка Марио Драги призна пред евродепутатите в Страсбург, че "последните икономически данни са били по-слаби от очакваните и несигурността, свързана най-вече с глобалните фактори, е очевидна. А това означава, че е необходимо значително количество парични стимули, които да подкрепят по-нататъшното натрупване на национални ценови напрежения и развитие на инфлацията в средносрочен план".

Еврото падна за кратко под 1.14 щ. долара след речта на Драги по време на търговията във Франкфурт в 17.35 ч на 15 януари и остана в близост до тази цена в сутрешните часове на следващия ден, след което се понижи трайно под 1.14 долара.

Всъщност единната европейска парична единица дебютира именно с курс 1.14 щ. долара за едно евро на 1 януари 1999-а – три години преди да бъдат пуснати в обращение евробанкнотите и монетите. Следва турбулентно десетилетие, през което еврото потъва до 83 цента и се изкачва до 1.60 щ. долара, преди еврозоната да изпадне в първата си рецесия (ноември 2008-а). Особено вълнуваща е втората декада от съществуването на единната европейска валута, през която блокът провежда спасителни акции на затънали в дългове свои членове. Първата държава, поискала животоспасяващи кредитни пакети, е Гърция (май 2010-а), последвана от Ирландия (ноември 2010-а), Португалия (май 2011-а), Испания (юни 2012-а) и Кипър (март 2013-а). Шефът на ЕЦБ пък се заклева през юли 2012-а да "направи всичко възможно", за да спаси еврото, и наводнява общността с пари, а през юни 2014-а сваля лихвите под нулата. Така, докато водещи икономически корифеи броят дните до разпадането на еврозоната, тя успява да оцелее. А  през миналия месец ЕЦБ започна да изтегля постепенно паричните стимули. С което се потвърждава и метафората на Драги, изречена в разгара на гръцката дългова криза през 2012-а. Тогава банкерът оприличи  еврото на земната пчела – "природна загадка", която не би трябвало да може да лети, но все някак успява.

Икономистите на агенция "Блумбърг" пък подлагат 16 страни членки на еврорегиона (без присъединилите се след 2011-а балтийски републики) на десет икономически теста, за да установят до каква степен те са успели да се възползват от по-голямата стабилност и от икономическата интеграция, както и да останат конкурентни и да стабилизират стопанствата си по време на дълговата криза в общността.

Резултатите не учудват никого. Най-успешно изпитите вземат Германия, Австрия, Белгия, Финландия, Словакия и Словения. Ключът към успеха им е развитието на дълбоко интегрирана продуктова мрежа на територията на еврозоната. Както и способността им да държат под контрол разходите за труд и да подобрят конкурентната си мощ през първото десетилетие от въвеждането на еврото, най-вече чрез структурни реформи. Което им помага да преминат по-лесно през дълговата криза от следващата декада. 

Във втората категория – страни със  задоволителни оценки, попадат Люксембург, Холандия, Португалия, Ирландия и Гърция. Те са запазили конкурентните си възможности до настъпването на трудните времена. След което започват страданията им. Ирландия и Португалия нямат достатъчно място за маневриране с фискалната политика и "флиртуват" с дефлацията. Докато Гърция е притисната от огромния си дълг, но бидейки част от блока на еврото, има възможност да изгради нови търговски връзки с по-богатите членове. Прехвърлянето на паричната политика на надеждна централна банка пък внася по-голяма ценова стабилност в ранните години, а напоследък се наблюдава и голямо подобрение на конкурентните позиции.

В третата група на нуждаещите се от лечение влизат Франция, Италия, Испания, Кипър и Малта. По-голямото доверие в еврозоната е довело първоначално до значително облекчаване на финансовото им състояние. Растежът им се е ускорил, но без достатъчно структурни реформи, което е предизвикало прегряване на икономиките им и намаляване на конкурентната им мощ. Последвалата криза пък е довела до остри корекции и е хвърлила светлина върху липсата на фискален капацитет – на национално и на общностно ниво, за смекчаване на ефекта от шоковете.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Как се промени качеството ви на живот от началото на 2026 година?

Подкаст