Строителният сектор посреща година, богата на държавни поръчки за милиарди. Браншът започва да бере плодовете от протеста си от края на 2018-а, когато разположи тежка техника по "Цариградско шосе" и получи безпрецедентна политическа подкрепа от водещи институции в държавата. Сега тази подкрепа започва да се материализира. И то в година с два важни вота – за Европейски парламент и местна власт. Сякаш за да може всички строителни фирми и техни служители да са наясно кой държи и хляба, и ножа.
Разбира се, в строителството на магистрали няма нищо лошо. Стига държавните средства да се разпределят по прозрачен и ефективен начин. Редица политически разпри и въпросителни обаче предизвика един от най-големите държавни проекти, финансирани единствено от републиканския бюджет – изграждането на магистрала "Хемус". В последните дни се потвърди информацията, че дейностите за над 1.3 млрд. лв. са възложени на държавната компанията "Автомагистрали" ЕАД. Това става чрез "вратичка" в Закона за обществените поръчки и одобрение от агенцията, следяща за неговото прилагане. Договорът между Агенция "Пътна инфраструктура" и държавното дружество е подписан на 20 декември. За около седмица Агенцията за обществени поръчки излиза с положително становище. А междувременно внушителната сума е преведена по специална сметка в БНБ.
Основният въпрос в случая е дали "Автомагистрали" има необходимия капацитет за строежа. Адекватен отговор – няма. В съобщението на пътната агенция четем единствено, че "в последните години "Автомагистрали" ЕАД е изпълнило редица обекти с висока обществена значимост като тунели, виадукти, мостове, асфалто-бетонови настилки на автомагистралите "Хемус", "Тракия", "Люлин", "Струма" и "Марица". В позицията й обаче не се споменава дали това се е случило чрез партньорство с частния сектор. А при работата по тунелите "Ечемишка" и "Витиня" например бяха ползвани услугите на частни компании, при все че за изпълнител бе избрано "Автомагистрали".
Известно е също така, че държавното дружество е подписало рамкови споразумения с десет частни фирми, като част от тях са парафирани в края на ноември миналата година. Държавата поне засега грижливо пази имената им в тайна, позовавайки се на частни интереси. Разбира се, оттук тръгват спекулациите, че това вероятно ще са реалните строители на "Хемус", а държавната компания просто ще преразпределя внушителната сума към касите им. Развитие по казуса очевидно ще има, тъй като БСП даде заявка, че ще отправи запитване до Европейската комисия дали в случая не става дума за незаконна държавна помощ. Социалистите ще се сдобият и с договора, и с рамковите споразумения, увериха от регионалното министерство, но дали информацията ще достигне до "широката публика" можем само да гадаем.
Засега има богата информация предимно за плановете на държавата. Агенция "Пътна инфраструктура и Министерството на регионалното развитие и благоустройството предвиждат 134-километровата отсечка да бъде разделена на шест участъка. Общата дължина на "Хемус" от София до Варна е около 420 километра. Изградени са отсечките София и Ябланица и от Белокопитово до Варна, които са общо близо 170 километра. В момента се строят още близо 26 км – 9.3 км между Ябланица и Боаза и 16.32 км от "Буховци" до "Белокопитово". Техническите проекти за три участъка между Боаза и Велико Търново трябва да са готови до края на тази година, а строителството да приключи до 2024-а.
Някъде по това време се очаква да завърши и изграждането на магистрала "Струма", за да не загуби държавата предоставеното й европейско финансиране. Но първо предстои да бъдат избрани изпълнителите за най-тежката отсечка – в посока от гръцката граница за София, заобикаляща Кресненското дефиле. Индикативната стойност на двете обществени поръчки е 875.3 млн. лв. без ДДС.
Още 185 млн. лв. са приготвени за тунела "Железница". Там се очаква скоро "Джи Пи Груп" да се откаже от договора си, ако, разбира се, спази заявките си отпреди няколко месеца. На второ място в търга за тунела бе класиран консорциум начело с "Главболгарстрой".
В средата на октомври миналата година АПИ обяви търговете и за избор на строителите на пътя между Мездра и Ботевград – една от най-сложните отсечки по направлението Видин – Ботевград. Градежът ще струва близо 302 млн. лв. без ДДС и ще се финансира със средства от републиканския бюджет. Пътната агенция акцентира, че шосето от Видин до Ботевград е приоритетен проект в инвестиционната й програма до 2020 г., тъй като ще осигури бърза и удобна връзка между автомагистралите "Хемус", "Тракия" и "Струма". През тази седмица обаче КЗК спря поръчката заради обжалване.
Не бива да подминаваме и жп секторът, тъй като и там ще се разпределят големи пари. Скоро ще станат ясни победителите в един от най-мащабните публични конкурси за последните години – обновлението но жп линията между Елин Пелин и Костенец, оценено на 1 млрд. лева. Мащабът на поръчката привлече 19 компании и консорциуми – български и чуждестранни. Сред тях са и големите наши строителни фирми като "Главболгарстрой", "Калистратов груп", "Трейс", "ПСТ груп", ВДХ (бившата "Водстрой 98") и "Джи Пи Груп". Конкурират ги италианската "Асталди", гръцките "Терна" и "Актор" и полската "Тракция".
Ако приемем за сериозна заявката на управляващите за продължаване на програмата за саниране, то строителните компании ще имат още повече работа и още по-големи обороти. Досега обновлението на жилищните сгради се оценява на 2 млрд. лева. Проблемите обаче се трупат, след като Комисията за защита на конкуренцията направи внезапни проверки в Пловдивско и установи случаи на картелни споразумения. Инспекциите започнаха по сигнал на кмета на Търговище и в хода им бе установено, че редица фирми са се договаряли да разпределят помежду си обектите и "да подадат ценови оферти, равни на максималните им цени, с които са класирани в първия етап от процедурата." Заключенията на КЗК почиват на иззети копия на електронна кореспонденция, съдържащи данни за договорки между участници в обществените поръчки за саниране.
