С какъв доход реално разполага Негово Величество Човекът от средната класа у нас? След като мине през вихрушката на задължителните плащания и на тези, които го крепят в рамките на тази категория хора.
Средна работна заплата 1100 лв
Семеен брутен доход – 2200 лв
Осигуровки 14% – 310 лв.
Данък върху доходите 10% – 189 лв.
Общо данък и осигуровки – 500 лв.
Чиста сума за получаване – 1 700 лв.
Всяка покупка носи ДДС 20% – 340 лв.
Акцизи (алкохол, горива, тютюн) – 60 лв на месец.
Местни данъци и такси – 30 лв. на месец (Данък сгради, такса смет, данък МПС)
Гражданска отговорност, технически преглед, цветни зони – 30 лв. на месец.
Общо за държавата – 460 лв., като добавим 500 лв. осигуровки и данък върху дохода, то се получават 960 лв. Закръгляме на 1000 лв. на месец (други такси и налози – книжки, регистрации, удостоверения и т.н.)
Така от 2200 лв. начислен доход, разполагаемият е около 1200 лв.
Държавата прибира 45%.
Това са малко бакалски сметки, но това не значи, че не са верни. От микрониво нещата често изглеждат по-ясни, отколкото напомпаните цифри и зависимости, осветени от макроикономиката.
Просто казано: От това, което припечелим, държавата ни прибира 45%, за да го харчи, както намери за добре. Не ни оставя по-голяма част разполагем доход, защото явно ни няма доверие и смята, че ще потрошим парите в разрез с нейната политика.
С други думи – 45% от постъпленията в хазната, местните бюджети и в частни джобове, но през задължителни плащания като „Гражданска отговорност“, например.
Да, държавният бюджет, колкото и да е парадоксално, в известен смисъл е само частен случай на тази лична сметка. Защото само част от парите, макар и преобладаващата, удържани или платени от средния българин по тази схема, отива в хазната, но въпреки това връзка с нивото на преразпределение през бюджета има.
Обещанията за намаляване на преразпределението през бюджета присъстваха още в предизборната програма на НДСВ. По-късно те бяха оповестени и в документа "Данъчна политика 2003-2005 г." – публикуван от министерството на финансите. Там беше декларирано, че приходите в консолидирания бюджет за 2003 г. трябва да са 36.5% от БВП. В действителност обаче, това не се получи. Вместо понижено преразпределение на практика то беше дори повишено спрямо предходната година и достигна 40.9% от БВП. Този процент нарасно до 41.6% от БВП през 2004 г. Така още тези, първи опити за ограничаване на преразпределителната роля на държавата, за да останат повече пари у хората и фирмите, претърпяха крах. Оттогава още правителствата независимо от цвета им отказват да се придържат към обявените си намерения, а често и действат по-скоро в посока противоположна на дадените обещания.
Едва ли е случайно, че „Денят на данъчната свобода през 2019 г. идва на 18 май“, сметнато от Иинститута за пазарна икономика. През новата 2019 г. в държавната хазна е планирано да постъпят рекордните 43,9 млрд. лв. приходи. Средно за един календарен ден българите ще изработват по 319 млн. лв., което означава, че ще са ни необходими 138 дни за да попълним хазната. Казано с други думи, Денят на данъчна свобода през 2019 г. ще настъпи на 18 май. Това е денят, в който гражданите ще спрат да работят за държавата и ще започнат да работят за себе си, се посочва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).
„Датата е символична и показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде незабавно изземвано – ние я наричаме Ден на данъчна свобода, а по-света е известна като Tax Freedom Day“, коментират от ИПИ. Въпросните 138 дни отразяват общите приходи в консолидираната фискална рамка за 2019 г., но има някои специфични моменти, които следва да се отчетат. Живеещите в България отново ще получат помощ от европейските данъкоплатци, които ще ги „отменят” за малко над 8 дни работа към държавата. Това отразява заложените в бюджета близо 2,7 млрд. лв. помощи от ЕС. Местните данъкоплатци ще работим до 9-ти май за държавата, а в дните до 18-ти май ще бъдем отменени от европейските данъкоплатци. Въпреки това деление ние се спираме на 18-ти май за официалната дата на данъчната свобода, тъй като тя с най-голяма точност отчита преразпределението през приходната част на бюджета;
Освен изчислените 138 дни следва да отчитаме и планираните 2 дни за отработване, които отразяват заложения дефицит от 600 млн. лв. по консолидираната фискална програма. Традиционно през последните години в бюджета се залага дефицит, което означава, че държавата планира да харчи повече, отколкото събира като приходи. През последните три години обаче (2016-2018 г.) този дефицит не се реализира и бюджетите излизаха на излишък. През 2018 г., ако се повтори този сценарий, може и да няма дни за отработване;Най-много дни през 2019 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 34 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни близо 17 дни. За осигуровките ще ни е нужен малко над месец – 24 дни за социално осигуряване и 9 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за близо 12 дни, а тези от корпоративни данъци – за малко над 8 дни. Други почти 7 дни ще работим, само за да платим държавните и общински такси.
