Александър Маринов
Всекидневните скандали са тъй жизнено необходими за българската политика като слънцето и въздуха за всяко живо същество.
Парафраза на известната мисъл на Георги Димитров за значението на дружбата между България и СССР.
Българските политици не просто творят скандали и гафове. Създава се впечатление, че те не могат да съществуват без такава активност, която видимо измества другата – предполагаемо обществено необходима – работа.
Вече се научихме да различаваме различни категории скандали. Например има "обикновени" скандали – ефектът от "дребни" нарушения и изцепки (но за които в нормалните държави веднага следват извинения и лични оставки). Те са толкова много и така повсеместни, че постепенно привикваме към тях. Има обаче и "мегаскандали", които тресат институциите и целия естаблишмънт, пораждат лавина от обществено недоволство и масово усещане, че "така повече не може".
Скандалите най-често са свързани с властта, т.е. с поведението на хора и органи, на които обществото е връчило определени правомощия да ръководят публичните дела и да управляват общите ни ресурси. Причините са различни – от лична несдържаност, невъзпитание или глупост до мощни сблъсъци на користни интереси и властово противопоставяне. Почти задължителен елемент е безотговорността, некомпетентността и лошата организация на работата, както и наивното упование, че все някак "и така ще мине". Но тъй като обикновено "не минава", налага се отново и отново да припомняме гениалната формулировка на Иван Хаджийски за "българската работа" като "работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосано ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои".
Сравнително неотдавна правихме обзор на скандалите през 2018-а. В това отношение тя бе наистина плодовита, въпреки че повечето скандали се развиваха по правилото "всяка чудо за три дни". Но началото на новата година започна на такива високи обороти, че вероятно ще счупи всички рекорди. Нека вземем за пример изминалите 20 дни от януари, които представляват точна илюстрация на алтернативното правило "всеки ден по три чудеса".
Още на Василовден избухна предизвестеният скандал около електронните винетки и заченатата в хаос и некомпетентност тол-система. След като стана ясно, че общественото негодувание нараства, премиерът взе нещата (отвертката) в свои ръце. По познатия начин "демонтира" няколко изкупителни жертви (не че въпросните нямаха реална вина). После съгреши бившия шеф на АПИ Глосов, който упорстваше, че "няма фалстарт, има само временни затруднения"; закономерно късото съединение удари и него. Това обаче не подейства отрезвяващо на министър Аврамова, която продължи да се оправдава ту с "хакерски и политически атаки срещу системата", ту с фирмата изпълнител.
Веднага след това ни напомниха за усилено замитания под килима скандал в Агенцията за българите в чужбина – молдовски българин заяви пред телевизията, че "в Молдова българското гражданство се продава като картоф на пазара". Темата бе подгрята през последните дни с констатацията на вицепрезидента Йотова, че нито една институция не е в състояние да представи данни колко от получилите български паспорти наистина остават в България.
Последва нов скандал, този път в бизнес пространството. Българската петролна и газова асоциация и Българската стопанска камара изразиха несъгласие с решението на правителството за отлагане на действието на Закона за контрол на търговията с горива (естествено, под заплахата от поредни протести). Петролната и газова асоциация обяви, че прекратява членството си в Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) заради предложението да се отложи влизането в сила на закона. Ръководителите на организациите си размениха дежурните персонални обвинения и квалификации, разбира се, в праймтайма на телевизиите.
Красивата, но малка българска земя е тясна за нашенската енергия за скандали. Поради което следващият скандал вече бе с международен отзвук. Българските власти бяха обвинени – ни повече, ни по-малко – в пиратство заради съдействието за завладяване на либийски танкер. После преминалият под друг флаг и с друг екипаж плавателен съд се скита няколко дни из Черно море като "Летящия холандец" и накрая смирено се върна на бургаския рейд. За България остана само ефектът от скандала и заплахите за сериозни последици от страна на Либия.
Веднага последва инцидентът във Войводиново с пребития от роми командос. Тук се развихри вицепремиерът Каракачанов – първо словесно, а после с конкретни дела. Незаконната ромска махала в селото бе светкавично съборена, но скандалът продължи с обвинения на Марешки, че всъщност ромите били заселени с помощта на ВМРО и прилежно гласували за "войводите". Това подпали нов кръг от разпри в редиците на Патриотите – Каракачанов се засегна, че "млечните му братя" Сидеров и Симеонов не са го подкрепили по темата, а те отговориха по своя си начин. Сидеров бойкотира заседанието на Коалиционния съвет, а Симеонов възропта срещу процедурата за избор на изтребители.
Развитието на този скандал засенчи всички останали до момента. Не заради конкретния избор на самолети, а заради начина, по който правителството и министър-председателят изнудиха парламента да промени в движение приетите от самия него правила за процедурата. На обвиненията в лобизъм един изявен евроатлантик отговори разпалено: "Да, това е лобизъм! За бъдещето на нашите деца." Което на свой ред предизвика един евроатлантически скептик да го репликира: "На вашите деца – сигурно. Не и на нашите."
Като нация с древна култура би било недопустимо в първия месец на годината да няма скандал по такава тема. По повод откриването на инициативата "Пловдив – европейска столица на културата 2019" министърът на културата призна: "Част от проектите, с които Пловдив е кандидатствал, няма да станат през 2019 -а, но важното е, че ще станат." Видният културтрегер, кметът на Пловдив Тотев, обаче контрира: "Лодката на критиците (на организацията) потъва бързо и видимо". Намеси се и Слави Трифонов, стана дума за пари и някои други неща, след което закономерно работата пое към прокуратурата.
Третата седмица на януари приключи с предизборната среща на ГЕРБ, на която Бойко Борисов предупреди съпартийците си, че "ако не им светне червената лампа, аз ще ви пусна синята". Което в една нормална, демократична държава (партия) би било огромен скандал, защото обикновено партията избира и сваля лидера, а не обратното. Но не и в България, не и в ГЕРБ. В интерес на истината още при създаването на "Гражданите за европейско развитие на България" вождът ги предупреди, че ако сгазят лука, "както ги е събрал, така ще ги разпусне".
А има още цяла седмица до края на месеца. И още единадесет месеца в годината.
