Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Прогресът на световната икономика се забавя, но призракът на рецесията все още не се вижда.
Рязкото ограничаване на инфраструктурните инвестиции, затегнатите кредитни правила и търговските спорове със САЩ са в основата на забавянето на ръста на БВП на Китай от 6.8% през 2017 г. до 6.6% през 2018-а. Това е най-ниският отчетен ръст на икономиката на Поднебесната империя от 1990 г. досега. За да насърчи вътрешното потребление, което е основен мотор на развитието, правителството й обмисля намаляване на таксите и данъците за малките фирми.
Преговорите между САЩ и Китай явно са в правилната посока, защото вече се дочуват слухове, че е напълно възможно Тръмп да възстанови старите по-ниски мита и акцизи за китайските стоки, в отговор на което Китай ще увеличи покупките на щатски стоки. С една дума търговските обороти ще се възобновят, а с това и производството и търсенето на суровини и материали. Допълнителна доза позитивни новини даде разбулването на договорки за обособяване на зона за свободна търговия между Европейския съюз и САЩ.
Черешката на тортата обаче бяха публикуваните в средата на седмицата по-добри от очакваното финансови показатели на водещи щатски корпорации. Те повдигнаха духа на инвеститорите в резултат на което Down Jones Industrial Average отчете седмичен ръст от 2.1%, немският DAX нарасна с 1.8%, японският NIKKEI – с 0.7%, и китайският Shanghai Comp. – с 0.4 на сто.
Не трябва да ни учудват и по-интензивните покупки на суровини и материали. Петролът отскочи с цели 17%, никелът – с 8%, цинкът – с 4.4%, и алуминият – с 2 на сто.
Пазарите загърбиха по-сигурните, но и по-нискодоходни инвестиции в държавни ценни книжа на страни с първокласен кредитен рейтинг. Техните цени се понижиха. Типичен пример за това са щатските и немските десетгодишни държавни емисии от книжа, които поевтиняха съответно с 50 и с 20 цента. Изостреният апетит към по-високи печалби повиши цените на облигациите на страните с по-нисък рейтинг, но носещи по-висока доходност. С най-голяма стъпка поскъпнаха тези на далечна Аржентина с 1.4 долара и на Бразилия със 70 цента. От представителите на Европа най-добре се представиха облигациите на Гърция и Португалия, отчитайки ръст на стойностите си с по 60 цента.
Българските еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари, също попаднаха в полезрението на инвеститорите и дилърите. Отново най-голям интерес за тях представляваха по-дългосрочните ни облигации. Тази с падеж 2035 г. поскъпна със 75 цента за последната една седмица, като доходността им се понижи с 5 базисни пункта до 2.52% на годишна база. С 40 цента увеличиха цената си облигациите ни с падеж през 2028 г., като доходността й – която е в обратно пропорционална зависимост спрямо цената, се понижи с 5 базисни точки до 1.37% на годишна база. По-краткосрочните ни книжа с падежи 2027-а и 2024 г. също поскъпнаха, но с по-скромните 15 и 5 цента, като доходността им се понижи с по 2 базисни точки до съответно 1.13 и 0.42% годишно. Цената на най краткосрочните ни емисии, тези с падежи през 2023-а и 2022 г., практически остана без изменение, а също и доходността им. Те запазиха позиции на нивата от съответно 0.09 и минус 0.03% на годишна база.
Държавният дълг на България ще намалее с още 810 млн. лв. – толкова Министерството на финансите ще изплати по настъпили падежи на държавни ценни книжа през първия месец на годината. В същото това време все още няма индикация, че се предвижда първично предлагане на нова държавна дългова книга. Ето защо натискът върху вътрешните ни емисии на ДЦК расте и доходността им се понижава. Тези с падеж след 8.5 години се котират при 0.7%, 6.5 години – при 0.45%, 5.5 години – при 0.3%, 3.5 години – при 0.0%, и 1.5 години – при минус 0.3 на сто.
