Жителите на малкия индийски щат Сиким, който се намира на границата с Китай, ще получават безвъзмездно пари. Експериментът ще започне през 2022-ра, но отсега е повод за скандали и обвинения. Скептиците са убедени, че хитрите политици просто се опитват да спечелят подкрепата на колкото се може повече избиратели и след три години изобщо няма да помнят обещанията си. Да не говорим, че много по-развити държави вече са се опитвали безуспешно да внедрят базовия доход. Според оптимистите обаче Сиким има повече шансове, защото вече е реализирал някои смели инициативи. Например използването на пластмасови торбички е забранено в щата още през 1998-а, а неотдавна бе ограничено и използването на пестициди в селското стопанство. През 2012-а пък бе анонсирана жилищна програма, която да осигури домове за всички (за резултати още не се съобщава), а година по-късно започна реализацията на програма за борба с бедността. Тя не съдържа точни срокове и е по-скоро декларация за намерения. Но още в началото й Сиким показа резултати, които изглеждат впечатляващо на фона на цялата страна. Броят на живеещите под чертата на бедността намаля забележимо. През 2016-а това стана първият индийски щат, изцяло обезпечен с тоалетни от европейски тип. Бяха въведени сериозни глоби за уриниране и пушене на обществени места. Под забрана е и изхвърлянето на отпадъци на улицата, благодарение на което регионът е смятан за най-чистия в Индия.
Независимо от всичко новата инициатива изглежда твърде амбициозна дори за Сиким. Намеренията са паричните помощи да обхванат всичките 610.5 хил. жители за неопределен срок. Засега размерът им не се съобщава, но управляващата партия "Демократичен фронт на Сиким" е убедена, че щатът ще се справи със собствени сили, без да иска помощ нито от Делхи, нито от чуждестранни инвеститори. Авторите на проекта посочват два източника на финансиране – туризма и енергетиката. По официални данни в разположения високо в Хималаите Сиким пристигат около 2.5 млн. туристи годишно. Сега това е основното перо в доходите на щата, а в бъдеще властите възнамеряват да печелят още повече от чужденците. Регионът е прочут и със своите водни електростанции, произвеждащи енергия в много по-голям обем от нуждите на щата. Плановете на управляващите са да продават 90% от нея.
Но най-вероятно местните жители ще трябва да пожертват нещо, а именно съществуващите гаранции и мерки за подкрепа. През последните години в Индия се изпълняват почти 950 програми за социално подпомагане, чийто общ обем достига 5% от БВП на страната. На едни се осигурява безплатен ориз, на други – трудова заетост, на трети – отстъпки за строителството на къщи. Само че тази политика има един огромен недостатък – високото ниво на корупция, поради което по-голямата част от отпуснатите пари просто не достигат до нуждаещите се.
