Журналистите обичат да говорят за професията си – едни я смятат за призвание и висша сила, други се разочароват и я напускат – въпреки парите и славата. Довчерашни репортери намират себе си в политиката или сред обществените дейци. Но има и такива, които след дълги години успешна кариера започват най-обикновена работа и се чувстват щастливи.
През 2017-а американската журналистика загуби един от най-опитните си и известни репортери. А службата за доставки на Amazon се сдоби с ценен кадър. Джон Остин Мърфи Трети реши да напусне медиите и да свърже живота си с голямата технологична компания. Въпреки очакванията той не направи това заради пари или признание. За 33-годишния си стаж в американския седмичник Sports Illustrated Мърфи е написал хиляди статии, шест големи книги и е интервюирал петима президенти на САЩ. Но към своя 60-и юбилей журналистът променя кардинално живота си и става куриер. Въпреки че семейството му няма особена нужда от пари (жената на Мърфи е адвокат), в един момент журналистът се нуждаел от документ за постоянна работа. И я открил на сайта на Amazon. На пръв поглед изглежда сякаш нещо в живота му се е счупило – здрав мъж с висше образование да управлява фургон с пратки. Но Мърфи не мисли така. Той е сигурен, че сега "играе" за модерен и по-успешен "отбор". Това го кара да се чувства независим човек вместо ретрограден "динозавър".
Преходът от журналистиката в политиката е популяризирал още Уинстън Чърчил. Бившият военен кореспондент на вестник Morning Post смятал новините и репортажите за дело на целия му живот и не забравял това дори на премиерминистерския си пост. Примерът му се оказа заразителен за много негови колеги в цял свят. През последните години Индия стана абсолютен лидер по брой на политици, които преди това са се занимавали с журналистика. Един от тях е бившият телевизионен водещ Маниш Сисодия. Сега той е заместник на главния министър на Делхи и управлява на местно равнище финансите, строителството, образованието, изкуството и култура. Кариерата му се променя рязко през 2012-а, когато влиза в Партията на обикновения човек (AAP). Само след година известният журналист става член на законодателното събрание.
Бившият министър на външните работи (до края на 2018-а) в правителството на Нарендра Моди – Джейвд Акбар, има изключително успешна журналистическа кариера зад гърба си. Бил е кореспондент и редактор на няколко водещи издания и е смятан за един от пионерите на политическата журналистика в Индия. Подобна кариера – но в телевизията, има и лидерът на партията Индийски национален конгрес Раджив Шукла.
Противно на общоприетото мнение, малцина журналисти се отдават на свързани професии. Според няколко проучвания на уебсайта на Quora редица бивши репортери са променили изцяло живота си, започвайки от нулата в приложната и техническата област. "Журналистите, по правило, са креативни и социални хора, с висока емоционална интелигентност. Нещо подобно на мен", казва един от респондентите Хакон Хапнес Странд, който избира пътя на специалист по обработка на данни. Наред с разочарованията от себе си и от професията, Странд отбелязва, че е налице деградация в цялата медийна сфера. Той е убеден, че безкрайните описания на формите на Ким Кардашиян не могат да вдъхновят никого. Бившият журналист уточнява, че този "дегенеративен" ефект е довел до оттеглянето на редица професионалисти. Получавайки инженерно образование, Странд сякаш се ражда отново. По думите му "Напускането на журналистиката е най-добрият избор в кариерата ми."
Далеч не всички обаче споделят мнението му. Стажантката в The Independent Джоана Уайтхед свързва живота си с репортерството на 37 години. През това време тя разбрала, че работата й в сферата на наказателното съдопроизводство е погребала мечтата й да стане писател. Уайтхед е сигурна, че промяната в кариерата й е разумна и навременна стъпка. Смята, че сега е по-мотивирана, отколкото преди 10 години. По думите й 20-годишните са неспособни да изберат пътя си за цял живот и предимно купонясват. "В онзи етап от живота си дори да исках да се съсредоточа върху своята кариера, нямаше да знам с какво да започна", споделя тя. Като основен проблем на сегашния си живот Уайтхед определя финансите. Но според нея такива малки жертви може да донесат печалба в дългосрочна перспектива. "Никога не е късно да направиш промени. Животът и трудовият опит са неоценими и всеки работодател, който не осъзнава това, просто не заслужава времето ви", твърди Уайтхед.
През последните години се говори много за угасването на журналистиката. Причините са масовите уволнения на сътрудници, изчезването на печатните издания, разпространението на роботи репортери и дори замяната на телевизионни водещи с автоматизирани диктори. Журналистката от Тhe New Yorker Джил Лепор описва работата си като изтощителна и дразнеща. Тя е убедена, че някои сегменти на занаята като печатната преса вече са изцяло мъртви. Лепор слага тъжна диагноза и на новинарските сайтове, които култивират сензации и негативи. Подобни статии, появяващи се редовно във вестниците, също подтикват журналистите да напускат професията.
