Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Отново сме свидетели на отличен старт през първият месец на годината. Дано и цялата година да е такава, ама надали.
От началото на годината Down Jones Industrial Average отчита ръст от 5.4%, немският DAX нарасна с 5.9%, японският NIKKEI – с 2.7%, и китайският Shanghai Comp. – с 3.3 на сто. Позитивно мислещите инвеститори надделяваха и успяха да повишат цената на петрола с цели 19%, както и на цветните метали алуминий и мед с по 2.5% и 1.5 на сто.
Абсолютно същата картинка, както година по-рано. В края на януари 2018 г. оптимизмът властваше на пазарите и ръстовете на изброените индекси, суровини и материали бяха подобни. След това на Тръмп му дойде идеята да ревизира участието на САЩ в редица международни организации. Това подкопа статуквото и разтърси целия свят. Той пристъпи към подписване на двустранни търговски споразумения както със своите съседи Канада и Мексико, така и с Китай. Все държави, от които произлиза огромният търговски дефицит на Щатите. С първите две се договори много лесно, но преговорите с Поднебесната империя се закучиха и прераснаха в откровена търговска война, която разтърси световните пазари. Да не забравяме и Брексит, който и тогава, и сега виси като Дамоклев меч над пазарите. Година по-късно нито търговската война с Китай е преключила, поне не и официално, т.е. нямаме подписано споразумение, нито ситуацията около Брексит е станала по-ясна. Пазарите са в подем, но докога?
През изминалата работна седмица дилърите купуваха както по-рискови и по-доходни книжа на държави и корпоративни емитенти, така и по-сигурните и по-нискодоходни на държави с първокласен инвестиционен рейтинг. Корпоративните книжа, търгувани на пода на борсите в Хонконг и Южна Корея, се радваха на най-голям интерес и поскъпнаха с по 2.3 и 3.7 на сто. В същото това време се увеличиха цените и на книжата, търгувани на щатската и немската фондови борси, с по-скромните 1.1 на сто. Петролът поскъпна с 2.6% на седмична база, а цветните метали и златото добавиха към котировките по 2 на сто.
Държавните ценни книжа на Гърция, които имат неинвестиционен спекулативен рейтинг "ВВ-" по Stardard&Poor’s се радваха на небивал интерес и повишиха стойността си с 2.5 евро, а тези на Бразилия със силно силно спекулативен рейтинг от само "В+" с 0.5 долара. В същото това време се търсеха и държавните облигации на САЩ и Германия, носещи престижния най-висок инвестиционен рейтинг "ААА". Техните десетгодишни книжа поскъпнаха с по 20 и 30 цента.
Чешките десетгодишни ДЦК повишиха цената си с 30 цента, а полските и унгарските – с по 70 цента. Единствено румънските държавни дългови книжа нямаха успех и олекнаха със 70 цента.
Българските еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари, продължиха да са в светлината на прожекторите. Инвеститорите и дилърите проявиха отявлен интерес към по-дългосрочните ни книжа. Тази с падеж 2035 г. поскъпна с 1 евро за последната една седмица, като доходността й се понижи със 7 базисни пункта до 2.45% на годишна база. С по 50 цента увеличиха цената си книжата ни с падежи 2028-а и 2027 г., като доходността им, която е в обратнопропорционална зависимост спрямо цената, се понижи с по 5 базисни точки до съответно 1.32 и 1.05% на годишна база. По-краткосрочната емисия с падеж 2024 г. също поскъпнаха, но с 30 цента, а доходността й се понижи с 8 базисни точки до 0.34% годишно. Цената на най краткосрочните ни емисии, тези с падежи 2023-а и 2022 г., се повиши минимално и доходността им потъна с по 5 и 1 базисна точка до съответно 0.04% и минус 0.04% на годишна база.
