Държавният глава упражни правомощието си и върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбa от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни с възражения срещу установените с параграф 26 критерии при обработването на лични данни за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Президентът подчертава в мотивите си, че европейският регламент, който е причина за приетите промени, изисква държавите членки на ЕС чрез закон да постигат помиряване на правото на защита на личните данни с правото на изразяване и информация. Едновременно с това обаче регламентът не съдържа, нито препоръчва да има превес и надмощие в упражняването на едното право над другото, т.е. защитата на личните данни да е за сметка на свободата на изразяване и информация, се посочва в тях.
С формулираните 10 критерии, по които журналист, научен работник и писател следва да преценява и да доказва, че е използвал правомерно лични данни, се създава ненужна свръхрегулация. Изискването да се изпълняват тези критерии, дори и поотделно, представлява ограничение. То засяга същностното ядро на свободата на изразяване и информация като основно право, признато още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от съдържание и неговото упражняване губи смисъл, се казва още в мотивите.
Според държавния глава не е постигнато необходимото равновесие и разпоредбата с 10-те критерии се явява прекомерна, небалансирана мярка. Свръхрегулацията на хипотезите, в които ще има конкуренция между защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация, води до силно накланяне на везните в полза на правото на защита на личните данни като "се жертва" свободата на изразяване и информация. Така под формата на критерии за съразмерност със защитата на личните данни се прикриват законови ограничения на основни конституционни свободи, се посочва още в мотивите на държавния глава за наложеното вето.
