Чрез докладите си до Европейската комисия (ЕК), Европейският банков орган и Европейският орган за ценни книжа и пазари се опитват да поставят основите на една бъдеща регулация на криптоактивите. Въпрос на въпросите обаче остава кои криптоактиви са финансови инструменти и кои са валути. Отговорът му не е намерен все още, а именно той е разковничето към една бъдеща регулация. Това каза адв. Димитър Калдамуков, Адвокатско дружество "Точева и Мандажиева”, в предаването „В развитие“.
Според Калдамуков към момента има съществуваща правна норма, която да обхване криптоактивите, които се приемат за валути, но тя трябва да се обогати. За останалите – които са финансови инструменти, има MIFID II, който и ние сме имплементирали, добави гостът. „Всеки актив трябва да се разглежда сам по себе си обаче, както и всяка една услуга, която дадено дружество извършва с него“.
Гостът изтъкна, че докладите и на двете организации са сходни. „За начало на документите има подробна информация за същността на криптоактивите, след което двата органа се фокусират върху това дали те са финансови инструменти, или валути. Отговор на този въпрос няма. В докладите следват рисковете, които могат да произтекат от използването им“.
Според Калдамуков данъчното облагане също е един от мотивите за изготвянето на докладите. Защитата на потребителите е основният, поясни той. „Ако едно нещо бъде регулирано, то има и данъчна импликация, така че данъците донякъде са мотив. Там въпросът е дали се плащат и как това изобщо може да бъде проследено“.
