Премиерът на Гърция Алексис Ципрас посети Турция в опит да намали напрежението между двете страни. В съвместната му пресконференция с турския президент Реджеп Ердоган двамата демонстрираха добра воля, но и потвърдиха различията си по основните теми, които бяха предмет на разговора им – кипърския въпрос, напрежението около сондажите в Източното Средиземноморие, разногласията в Егейско море. Най-конкретният резултат от срещата бе предложението на Ердоган двете страни да изготвят съвместно пътна карта за преодоляване на проблемите си.
Макар че не бива да се очакват сензационни резултати от един-единствен разговор и подобна среща съдържа сериозен потенциал, остава рискът взаимните жестове на добронамереност да останат без последици, както се е случвало неведнъж. Опитите за затопляне между Анкара и Атина последователно се провалят, сякаш черна котка им е минала път – като тази, която се разходи пред Ципрас по време на посещението му в храма "Света София" в Истанбул.
Не беше оптимистичен знак и решението на Турция в деня, в който се очакваше идването на Ципрас, да обяви награда от 6 млн. долара за главите на осемте турски офицери, поискали убежище в Гърция след неуспешния опит за преврат срещу Ердоган през 2016-а. Главната гръцка опозиционна сила – "Нова демокрация", направо окачестви визитата като капан, в който премиерът е влязъл сам. "Посещението е зле подготвено от гръцка страна и не вещае нищо добро за гръцките интереси и гръцко-турските отношения", заяви външният министър на опозиционното правителство в сянка Йоргос Кумуцакос.
Действително през последните две години напрежението е високо и Гърция е регистрирала рекорден брой нарушения на териториалните си води и въздушното си пространство над Егейско море. Двете страни са в състояние на постоянна конфронтация и нищо не подсказва възможност за разведряване.
Посещението на Ердоган в Атина, където Ципрас го посрещна през 2017-а, е показателно за криволичещия път, по който се развиват турско-гръцките отношения. Замисляна като пробив, първата визита на турски държавен глава в Гърция през последните 65 години завърши по неособено лицеприятен начин. Освен че отново поиска екстрадирането на турските офицери, Ердоган повдигна въпроса за преразглеждане на Лозанския договор от 1923-а – въпрос, по който Гърция е особено чувствителна. Освен че определя границите в Егейско море, договорът нормализира двустранните връзки и призивът на Ердоган бе възприет от гърците като желание за по-широка ревизия на статуквото в региона.
Според някои гръцки коментатори обаче Ципрас се е съгласил да поеме риска да плати политическата цена за посещението си именно с надеждата да постигне пробив. Той вече показа, че е готов на смели стъпки, когато пристъпи към нормализиране на отношенията с Македония. Срещу него се надигна мощна вълна на недоволство в страната му и според актуални проучвания партията му СИРИЗА сериозно изостава от главния си съперник "Нова демокрация". Ципрас обаче може да разчита на това, че до следващите парламентарни избори, които по график трябва да са на 20 октомври, вълната на недоволство ще утихне, а приносът му за нормализацията на отношенията на Балканите ще бъде оценен.
