Само през 2017 г. съдът в Страсбург е разгледал и приключил 65 дела срещу България, като най-многобройни са решенията, с които държавата е била осъдена (включително и да изплаща обезщетения) заради липса на установено в закона вътрешноправно средство за защита на гражданите, чиито права са били нарушени от собствените им храненици във властта. А това е нарушение на чл.13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Депутатите от управляващото мнозинство обаче отказаха да разберат, че отговорността за този резил след десет години във властта вече е само и единствено тяхна. И буквално под строй отказаха не само да гласуват, но дори и да дебатират необходимостта от промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Те трябва да разширят възможностите пред гражданите да получават обезщетения за вредите, които са понесли заради некадърността или откровената злоупотреба с власт на администрацията. Само защото проектът за такова изменение в закона беше внесен от БСП. А това се оказа повече от предостатъчен аргумент да не бъде подкрепен.
Да припомним, че социалистите предложиха първо държавата да плаща обезщетения на потърпевшите от нейните незаконосъобразни наредби и други подзаконови актове. Въвеждането на този нов текст в закона се налага, защото през 2016 г. съдиите от Върховния административен съд излязоха с едно изключително спорно тълкувателно решение, с което практически отрязаха всяка възможност гражданите да бъдат овъзмездени за пораженията, нанесени им от калпавите нормативни актове.
Освен това социалистите предложиха в закона да бъде изрично записано, че съдебните и разследващите органи ще носят отговорност за нарушения на Конвенцията за правата на човека и извън хипотезите, които в момента съществуват в ЗОДОВ и които са безкрайно ограничени. Законопроектът уреждаше и как трябва да се действа в случаите, в които съдът е даден под съд и кой друг орган на съдебната власт трябва да поеме казуса в този случай.
Множество граждански организации, както и юристи изразиха принципна подкрепа за тези нови правила в хода на обсъждането на проекта – с мотива, че това ще облекчи положението на гражданите в битката им срещу беззаконията на властта. А омбудсманът Мая Манолова дори написа в становището си, че сега съществуващата невъзможност за гражданите да претендират за обезщетения по съдебен ред на практика насърчава държавните органи да злоупотребяват с властта си, като непрекъснато преиздават отменените от съда подзаконови актове – просто защото така те ще продължат да действат, пък макар и до следващата отмяна от съда. И така по няколко пъти.
В хода на обсъждането Манолова помоли за спешно разглеждане на законопроекта за изменение в ЗОДОВ, тъй като той засяга огромно количество потърпевши граждани. Но всуе. Макар че БСП внесе проекта за изменение в ЗОДОВ още през юни миналата година, той така и не успя да "пробие" в дневния ред за разглеждане поне пред правната комисия на парламента. И така и никой не чу за него до сряда (6 февруари), когато изненадващо бе внесен за обсъждане в пленарната зала. Колкото да бъде набързо отхвърлен – с 63 гласа "въздържал се" и 30 "против".
Законопроектът бе запратен в коша без никакви дебати, без спорове, с гробовно мълчание. Чак след като гласуването мина, председателят на правната комисия Данаил Кирилов реши да даде някакво обяснение защо управляващите не са харесали проектозакона на опозицията. Според него законът е проблемен, тъй като "той е една гола декларация без процедура", която нямало да доведе до реално изпълнение на европейските ангажименти на държавата. Само че Кирилов така и не каза – ако проектът на БСП е бил лош и съответно отхвърлянето му от парламента е било правилно, то ГЕРБ ще предложи ли друг по-добър? Кога? И дали изобщо?…..
Минути след това правосъдният министър Цецка Цачева отчете, че сме на шесто място в Европа по брой осъдителни решения срещу държавата, издадени от съда в Страсбург. И ни съдят най-много за това, че държавата не осигурява на гражданите си ефективни способи за защита на правата им.
Едва след доклада на Цачева депутатите истински се развихриха. И за сметка на липсата на словоохотливост и правни аргументи в хода на обсъждането на проекта за промени в ЗОДОВ покрай доклада й успяха да ударят ново дъно в предизборната си надпреварва по демагогия, липса на професионализъм и дори елементарно възпитание – демонстрирайки език, равнище и класа, неприлични даже за пиянска свада на селски мегдан.
А всъщност дебатът беше по един много логичен въпрос, който гражданите поставят от десетилетия: защо виновните за тези осъдителни решения не само в Страсбург, но и от нашите съдилища не бъркат в джоба си, за да плащат обезщетенията? И защо държавата нито веднъж за последните 30 години (без значение кой е бивал начело на властта) не е завела нито един регресен иск – не само срещу висш, но дори и срещу най-мижавия си чиновник, ощетил хазната с незаконните си действия или актове? Но отговори (или поне смислени такива) гражданите така и не получиха…
Върховните магистрати също не бързат да се набутват между шамарите
Пред върховните съдии от ВКС и ВАС вече четвърта година отлежава въпросът пред кой съд и по коя процедура гражданите и юридическите лица ще могат да съдят съдилищата, а дори и Народното събрание за вреди от нарушения на европейското право.
Тълкувателното дело, образувано пред двете върховни съдилища, се подмята от 2015 г. насам. То беше спряно без никаква нужда, но с надеждата да изчака (евентуално) Съдът на ЕС да "подскаже" отговора. Само че това така и не се случи – съдът в Люксембург каза, че това е в проблем, който държавата ще трябва да си реши сама.
Докато се чакаше произнасянето на СЕС, се появи надеждата, че депутатите все пак ще направят най-логичното: ще разпишат някакъв способ за защита в закона – така, както е навсякъде в Европа. Но след фиаското с предложението за промени в ЗОДОВ от сряда (6 февруари) и тази надежда умря.
Така топката сега отново остава във вратата на съдиите от ВКС и ВАС. Ама и те очевидно никак не бързат да се набутват между шамарите…
