Дела с висок обществен интерес, насрочени за разглеждане във ВКС през февруари 2019 г.

вкс

Наказателно дело № 1045/2018 г. (срещу Кирчо К., бивш директор на Националната разузнавателна служба, обвинен за длъжностно присвояване в особено големи размери), ІІІ-то наказателно отделение, докладчик: Мая Цонева.

Делото е образувано по протест на Военно-апелативната прокуратура и две касационни жалби на подсъдимия срещу решение от 24.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 0078/2016 г. на Военно-апелативния съд (ВнАС), с което частично е изменена присъда от 07.08.2015 г. по н.о.х.д. № 00160/2013 г. на Военен съд – София.

ВКС ще гледа делото за втори път, след като с решение от 07.11.2016 г. по к.н.д. № 776/2016 г. отменя решение от 19.05.2016 г. по в.н.о.х.д. № 0031/2015 г. на ВнАС и връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

С присъда от 07.08.2015 г. по н.о.х.д. № 00160/2013 г. Военен съд – София признава подсъдимия Кирчо К. за виновен за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, за улесняването на което е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, като престъплението е продължавано) и го осъдил на 10 години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 203, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 съдът е лишил подсъдимия от право да заема длъжност „ръководител“ в държавно или обществено учреждение и лишаване от право да упражнява ръководна професия за срок от 15 години. Подсъдимият е осъден да заплати на конституирания по делото граждански ищец – Националната разузнавателна служба (сега – Държавна агенция „Разузнаване“), сумата от 4 720 196,53 лева за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея.

С второто си решение от 24.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 0078/2016 г. въззивният съд частично изменя първоинстанционната присъда, като извършеното от подсъдимия е преквалифицирано в престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК (длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, като престъплението е продължавано). Подсъдимият е оправдан по първоначалното му обвинение. Наложените наказания „лишаване от права“ също са намалени на по 13 години. Подсъдимият е признат за невиновен за длъжностно присвояване чрез посредствен извършител, като е оправдан в тази му част. В останалата ú част присъдата е потвърдена.

С касационния протест се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание и при условията на алтернативност – да бъде изменено въззивното решение в частта относно квалификацията на деянието, като се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в първата инстанция.

С касационните жалби на защитниците на подсъдимия се изтъкват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, както и явна несправедливост на наложените наказания. Правят се искания при условията на алтернативност въззивно решение да се отмени и подсъдимият да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане.

Наказателно дело № 44/2019 г. (срещу Люба П., съдия в Районен съд – Раднево, обвинена за документно престъпление – съставяне на неверен протокол от съдебно заседание), І-во наказателно отделение, докладчик: Невена Грозева

Делото е образувано по жалби на подсъдимата Люба. П. и защитника ú срещу решение от 19.11.2018 г. по в.н.о.х.д. № 1031/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което е потвърдена присъда от 12.02.2018 г. по н.о.х.д. № 2607/2017 г. на Софийския градски съд.

С първоинстанционната присъда подсъдимата – съдия в Районен съд – Раднево, временно отстранена от длъжността си до приключване на наказателното производство, е призната за виновна и осъдена по повдигнатото ú обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК (съставила документ в качеството си на длъжностно лице в кръга на службата му, в който удостоверила неверни обстоятелства и изявления с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства и изявления).

В касационните жалби са развити доводи за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание. При условията на алтернативност са направени искания за оправдаването на Люба П., за отмяна на обжалваното решение и връщането на делото за ново разглеждане от САС или за намаляване на наложеното на подсъдимата наказание.

Наказателно дело № 66/2019 г. (срещу Ахмед М. за проповядване на омраза), І-во наказателно отделение, докладчик: Невена Грозева.

Делото е образувано по жалба на Ахмед М. срещу въззивна присъда от 30.03.2018 г. на Апелативен съд – Пловдив (АСПл), с която частично е изменена първоинстанционната присъда.

С присъда от 19.03.2014 г. по н.о.х.д. № 330/2012 г. на Окръжен съд – Пазарджик подсъдимият Ахмед М. е признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 108, ал. 1, пр. 2 от НК (проповядвал чрез слово антидемократична идеология); чл. 109, ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 108, ал. 1 от НК (членувал в организация, която си поставила за цел извършване на престъпления по Глава първа от НК, а именно – проповядване на антидемократична идеология) и по чл. 164, ал. 1, пр. 1 от НК (проповядвал омраза на религиозна основа чрез слово), поради което му е наложено едно общо най-тежко наказание от една година „лишаване от свобода“, към което е присъединено и наказание глоба в размер на 5 000 лева.

С въззивната присъда по в.н.о.х.д. № 420/2016 г. по отношение на подсъдимия Ахмед М. присъдата на Окръжен съд – Пазарджик е изменена и същият е признат за невиновен в това да е извършил престъплението по чл. 109, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 108, ал. 1, пр. 2 от НК чрез членство в организация, в която е членувал и Юсуф Г. (признат за невиновен с въззивната присъда и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 109, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 108, ал. 1, пр. 2 от НК).

С определение от 17.01.2019 г. по ч.н.д. № 1219/2018 г., постановено в закрито заседание в производство по чл. 351, ал. 6 от НПК (връщане на касационна жалба/касационен протест от съдия от въззивния съд), Върховният касационен съд е оставил в сила разпореждане от 05.11.2018 г. на съдия от АСПл по в.н.о.х.д. № 420/2016 г. С него е върнат касационен протест поради липса на данни, подкрепящи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК относно наложеното наказание на подсъдимия Ахмед М. Върнати са и касационни жалби, депозирани от оправдани подсъдими срещу оправдателната част на въззивния акт само относно основанията и мотивите за оправдаването им.

В касационната жалба на Ахмед М. се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК – нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на въззивния съдебен акт и постановяване на оправдателен съдебен акт или връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно – изменение чрез намаляване на наложените наказания.

Наказателно дело № 83/2019 г. (срещу Николай Ф. за причиняване през 2016 г. на смърт на две лица и средна телесна повреда на трето при управление на МПС на летище „Бършен“ край Сливен), І-во наказателно отделение, докладчик: Спас Иванчев.

Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия, касационна жалба на частните обвинители, ведно с допълнение към нея, от името на частните обвинители и граждански ищци, срещу нова присъда от 22.10.2018 г. по в.н.о.х.д. № 186/2018 г. на Апелативен съд – Бургас (АСБ).

С присъда от 02.04.2018 г. по н.о.х.д. № 520/2017 г. на Окръжен съд – Сливен подсъдимият Николай Ф. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 122, ал. 2, вр. чл. 54 НК (причиняване на смърт по непредпазливост на две лица) и осъден, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години. Подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 2-ро, алт. 2-ра, б. „б“, алт. 1-ва, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то НК (причиняване при управление на МПС на смърт на повече от едно лице – на две лица, както и средна телесна повреда на трето лице). Със същата присъда подсъдимият Николай Ф. е осъден да заплати на гражданските ищци по делото сумата от по 200 000 лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

С въззивната присъда от 22.10.2018 г. присъдата на първоинстанционния съд е отменена изцяло в наказателната ú част и подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 2-ро, алт. 2-ра, б. „б“, алт. 1-ва, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то НК (причиняване при управление на МПС на смърт на повече от едно лице – на две лица, както и средна телесна повреда на трето лице) и осъден на 4 години „лишаване от свобода“. В гражданската ú част присъдата е потвърдена.

В касационната жалба на подсъдимия се посочват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 НПК, а с допълнението към нея се излагат данни основно в подкрепа на заявените нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска изменение на въззивната присъда и прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, респективно – намаляване на размера на наложеното наказание до такъв, позволяващ прилагане на института на т. нар. „условно осъждане“ и присъденото обезщетение.

Касационната жалба на частните обвинители и касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци се позовават на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска отмяна на атакуваната присъдата и връщане на делото на друг състав на въззивната инстанция за увеличаване на наказанието.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че "домовата книга" на президента Румен Радев трябва да се допълни?

Подкаст