Европейският банков орган препоръча да се следи с особено внимание кредитния риск. Затова стрес-тестовете като инструмент за оценка на финансовото състояние на банките трябва да се правят периодично, препоръчва ЕБО.
Банките и финансовите групи, които функционират на международно ниво, трябва да провеждат стрес-тестове на отделните институции в конкретни географски региони или бизнес сектори, за да отчетат различните рискови фактори в различните дейности и от тази гледна точка. Това препоръчва в насоките си ЕБО, които управителният съвет на Българската народна банка реши да прилага в практиката на българската банкова система.
В 199 точки са изложени сценариите, при които могат да възникнат реални рискове, които обаче биха били предотвратени, ако се приложи адекватно стрес-тестване и подходящи управленски решения.
За да бъде осигурена пълна и цялостна картина на рисковете за дадена институция, експертите от Европейския банков орган съветват в допълнение към стрес-тестовете на равнище отделни предприятия, да бъде проведено тестване и на равнище група, на всички портфейли и да се определят видовете индивидуален риск.
Особено внимание се обръща на теста на платежоспособността, при който трябва да се направи оценка на въздействието на различните макро- и микроикономически сценарии от гледна точка на финансирането и ликвидността. Трябва да се предвидят евентуални шокове върху общата ликвидна позиция на институцията, включително и върху изискванията за минимален или допълнителен собствен капитал. За целта банките трябва да прогнозират правилно капиталовите си ресурси и да преценят способността си и капацитета си да абсорбират загуби.
За оценка на ликвидността чрез стрес-тест кредитните институции трябва да използват вътрешно разработени модели със собствени допускания или сценарии с възможни консервативни ограничения. За целта те трябва да използват външни данни за допълнителна информация, когато се отнася до конкретни портфейли или за институцията като цяло. По този начин се получава цялостна картина за потенциалното въздействие на концентрациите на експозиции, на връзките на институцията и вероятностите за "заразяване" и за степента на загуби за дадена банка. При оценката трябва да се имат предвид например нови просрочени плащания, обезценки или корекции на стойността на финансовите активи.
При стрес-тест на ниво портфейл трябва да се оцени как ще се отразят евентуалните шокове както от единичен рисков фактор, така и от въздействието на няколко многорискови фактори, които биха повлияли на капитала или ликвидността както върху определен портфейл, така и върху банката като цяло.
Европейският банков орган настоява банките да извършват и обратен стрес-тест. Той започва с идентификация на предварително определен резултат, като се допуска, че бизнес моделът на дадена институция става нежизнеспособен или тя може да се смята за проблемна. Според експертите обратното стрестестване се използва като инструмент за управление на риска, защото засилва сигналите за това дали дадена банка е уязвима и съответно да вземе мерки. В насоките се препоръчва да се прилагат правдоподобни сценарии, които не се ограничават само до историческия опит.
Институциите трябва редовно да оценяват своите програми за стрестестване, за да определят тяхната ефективност и надеждност. Когато е необходимо, трябва и да ги актуализират, препоръчва ЕБО. Според насоките банките трябва правят подобна оценка поне веднъж годишно и да отчитат променящата се бизнес среда.
Резултатите от стрес-тестовете трябва да се използват като входни данни в процеса за установяване на рисковия апетит и лимитите на дадена институция. За всяка банка те трябва да действат като инструмент за планиране при определянето на ефективността на бизнес стратегиите и въздействието им върху използването на капитала. Друга препоръка на европейските насоки гласи, че банките трябва да идентифицират рисковите фактори и подходящото им ниво на стрес. Където е възможно – и на равнище индивидуален портфейл. При стрестестването трябва да се прилагат правдоподобни сценарии, които при неблагоприятни условия за финансовата система, при колебания на пазара, включително и при финансиране, отчитат реалистично въздействието по всички бизнес линии.
Европейският банков орган препоръчва при анализа на чувствителността за кредитния риск да се анализира например колко на брой големи клиенти трябва да изпаднат в неизпълнение, преди да бъде изчерпан капиталът за покриване на загуби. При пазарния и ликвидния риск трябва да приложи стрес-тест върху депозитите в сектора на търговия на дребно, както и да се вземат предвид обстоятелства, при които биха свършили ликвидните резерви на институцията и тя би могла да изпадне в несъстоятелност.
След провеждането на стрес-тестовете банките трябва да имат отговор на въпроса дали даден кредитополучател може да изплати своите задължения, какъв би бил процентът на възстановяване в случай на неизпълнение на кредитните му задължения, включително и влошаването на стойността на обезпечението или кредитоспособността на доставчика на гаранции. Конкретните рискови фактори трябва да оценяват при конкретния клас експозиции – например тези, свързани с ипотеките, колко могат да бъдат различни от тези, които се отнасят до класовете корпоративни активи, уточняват от ЕБО.
Европейските правила задължават банките да гарантират, че кредитният риск ще се оценява на няколко нива шокови сценарии – при стрес-тестове за конкретната банка или цялата група, като се вземат предвид шоковите сценарии за целия пазар. Това се отнася например за случай на рязко забавяне на икономиката, което въздейства на качеството на портфейла за всички кредитори. В сценария на стрес-теста трябва да се вземат предвид специфичните особености, които ще повлияят в отделни банки – банкрут на най-големия банков кредитор или проблеми в даден сектор или в региона.
В насоките на Европейския банков орган е записано, че банките трябва да прилагат различни времеви хоризонти, когато реализират своите стрес-сценарии. Времевият хоризонт може да варира съобразно конкретните обстоятелства.
При стресово тестване на стойностите на финансови обезпечения банките са длъжни да идентифицират условията, които биха могли да въздействат неблагоприятно при реализацията на обезпеченията и на пазарната ликвидност. При разработването на сценарии те трябва да имат предвид, че неблагоприятни събития върху различните видове риск – например ликвидния и пазарния риск, могат да пренесат отрицателните последици върху кредитните институции.
Банките трябва да отчитат пазарния риск, особено при загуби, причинени от неблагоприятни промени в стойността на позиции, произтичащи от движения в пазарните цени за рисковите фактори, свързани със стоки, кредити, капиталови инструменти, чуждестранна валута и лихвени проценти. От ЕБО настояват при калибрирането на тези стрес-тестове банките да се съобразят с естеството и характеристиките на своя портфейл и със свързаните финансови инструменти.
В насоките на ЕБО се настоява банките да определят рисковите параметри, свързани с операционния риск, като си дават сметка, че те могат да произтичат от неподходящи или неуспешни вътрешни процеси, хора и системи, включително и правни рискове, както и от външни събития. За да бъдат подложени на стрес, банките трябва да преценят какъв ще е ефектът от операционните загуби върху отчета за печалбите.
Рисковете за ликвидността или финансирането възникват, когато институцията не успее да отговори на текущите и бъдещите парични потоци, предупреждават европейските банкови експерти. Анализът на рисковите фактори за дадена банка трябва да се вземе предвид не само като въздействие на макроикономическите условия, но и като риск за възможни сътресения при достъпа ѝ до валутните пазари, посочват те.
Банките са длъжни да прилагат три типа стрес сценарии: идиосинкратичен сценарий, сценарий за целия пазар и комбинация от двата.
Идиосинкратичният стрес сценарий допуска събития, специфични за институцията – понижаване на рейтинг, загуба на пазарен достъп, загуба на валутна конвертируемост, неизпълнение на контрагента, предоставящ най-големите входящи потоци.
Стрес сценарият за целия пазар предполага въздействие върху група от институции или финансовия сектор като цяло – влошаването на условията на пазара за финансиране или макроикономическата среда или понижение на рейтингите на държави, в които оперира дадена банка.
Институциите следва да комбинират стреса от краткосрочния до средносрочен ликвиден риск със стреса от риска за финансирането, разглеждайки резултатите за поне 12 месеца, препоръчват от ЕБО.
При разработването на сценарии банките трябва да обърнат внимание на въздействието на стрес-тестовете върху други видове риск, например загуби от кредитен риск и събитията на репутационен риск, върху тяхната ликвидна позиция и вероятността от въздействие от принудителни продажби от други институции (например пренасяне на отрицателните последици) или от собствения им ликвиден буфер върху оценката по пазарна стойност на други активи, които държат.
Като познават потенциалните непреки ефекти на колебанието на лихвените проценти, предизвикващи загуби на друго място, банките в бъдеще трябва да са много внимателни, съветва още в насоките си ЕБО. За пример се дава прехвърлянето към лихвените проценти по заеми, което може да предизвика допълнителни загуби от кредитен риск поради влошаване на способността на клиентите за изплащане. При оценката на този риск в програмите за стрес-тестване институциите тнрябва да вземат предвид кредитния риск на всяка експозиция.
В своите програми за стрес-тестване институциите трябва да вземат предвид риска при предоставяне на кредити в чуждестранна валута, който засяга кредитните улеснения от страната на активите в техните счетоводни баланси, както и множеството източници на такъв риск, отчитайки, че невъзможността на длъжника да изплати своя дълг може да се дължи на рискове, които засягат платежоспособността на длъжника, както и с икономическата ситуация в държавата, където е деноминирана валутата, но и с валутния риск.
