Осем са българските магистрати във втората поред национална процедура за попълване на бъдещата европейска прокуратура. До новото пресяване се стигна по изрични препоръки от Европейската комисия за допускане на повече участници. В писмо на еврокомисарите Вера Йоурова и Гюнтер Йотингер до Министерския съвет беше поискано българското правителство да осигури представяне на трите национални кандидатури за позицията на европейски прокурор до края на март 2019 година. Увеличеният брой на участниците беше обоснован с настъпили промени в критериите и изискванията към участниците.
Допуснатите и изслушани вече кандидати са отново в играта, а сформираната вече седемчленна комисия остава в същия състав – един от заместниците на правосъдния министър, четирима членове на Висшия съдебен съвет, директорът на Националния институт на правосъдието и един преподавател от катедра "Наказателноправни науки" на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Процедурата по подбора ще се състои в нови два етапа – проверка по допустимост въз основа на представените документи и публично изслушване от комисията на допуснатите кандидати, насрочено за 18 февруари. Предложените кандидатури ще бъдат внесени за одобрение от кабинета, а европейският Комитет по подбора ще проведе присъствено изслушване. Следва изготвяне на становище относно тяхната квалификация и класиране с реда на предпочитание. Той не обвързва обаче Съвета на Европейския съюз, който има последната дума за избор и назначаване.
Съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939 кандидатите за европейски прокурори трябва да са действащи магистрати, чиято независимост е извън съмнение, и да притежават необходимата квалификация за заемане на висши съдебни длъжности. Изисква се практически опит в областта на финансовите разследвания и международното съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси.
Петима от кандидатите са прокурори – Божидар Джамбазов и Сава Петров от Върховна касационна прокуратура; Десислава Пиронева, Елка Ваклинова и Светлана Шопова-Колева от Софийската градска прокуратура. Следствието е представено от Бойко Атанасов и Дария Христова от следствените отдели, съответно на Софийската градска прокуратура и Окръжната прокуратура – Пловдив. Сред тях има и един съдия – Теодора Георгиева от Административен съд София-град.
Междувременно румънският антикорупционен символ Лаура Кьовеши се очертава отсега като първия европейски главен прокурор. Бившата правосъдна министърка и ръководителка на антикорупционния директорат е класирана на първо място от Комитета по подбора, следвана от французина Жан-Франсоа Бонер и германеца Андрес Ритер. Новината буквално вбеси управляващите социалдемократи на север от Дунава, които се изпокараха с Брюксел заради методичната си политика на ревизиране както на антикорупционото законодателство, така и на наложените вече присъди на лица от високите властови етажи.
Румънският правосъден министър Тудорел Тоадер, по чието нареждане Лаура Кьовеши беше уволнена, се закани да направи всичко по силите си, за да блокира кандидатурата й за новия пост. Пред румънски медии Тоадер изложи познатата теза, че в ЕС не са наясно с извършените нарушения от Националната дирекция за борба с корупцията при управлението на Кьовеши. Министърът обеща да изпрати отрицателното си становище за кандидата от неговата страна на останалите си колеги от Съвета по правосъдие и вътрешни работи, чийто ротационен председател е в рамките на румънското европредседателство. Изборът не може обаче да бъде блокиран еднолично, тъй като се одобрява с мнозинството от държавите членки и от Европейския парламент.
Ревизията на антикорупционната политика от сегашните управляващи в Румъния доведе до предупреждение на Еврокомисията и призиви за задействане на наказателна процедура за нарушение на върховенството на закона. Брюксел втвърди тона заради плановете на социалдемократите за частично декриминализиране на корупцията, амнистия и преразглеждане на наложени вече осъдителни присъди.
Кьовеши на свой ред не остава длъжна и редовно клейми управляващите в страната си за намесата им в съдебната сфера. Зад нея стои президентът Клаус Йоханис, който първоначално отказа да издаде указ за отстраняването й, но после го направи съгласно решение на Конституционния съд. Твърда подкрепа за Лаура Кьовеши оказва и фамозната й предшественичка Моника Маковей, при чието гостуване у нас през 2015 г. управляващите ни се изпокриха.
Европейската прокуратура бе създадена институционално през 2017 г. и трябва да заработи най-късно до края на следващата година. Предназначението й е да разследва злоупотреби с европейски средства на територията на включилите се в нейната юрисдикция 22 държави членки, като особено ще се набляга на трансграничната престъпност и измамите с ДДС. Представители в новата служба няма да имат засега Великобритания, Полша, Унгария, Ирландия и Швеция.
Ако структурата с централа в Люксембург отговори на високите очаквания, нейната компетентност може да бъде разширена и с разследвания на тероризъм и организирана престъпна дейност на територията на Европейския съюз. Европейският главен прокурор е със седемгодишен мандат, а в правомощията му е започване на разследване и издаване на постановления за задържане на заподозрени в престъпление лица.