Софийският градски съд обяви сделката за терена под комплекса "Царските конюшни" за нищожна. Това се случва три години след като гръмна скандалът с продажбата на земята под знаковите имоти. През 2016-а "отстреляният" след тази "операция" областен управител Веселин Пенев беше спазарил три съседни терена, разположени на общо 7.5 дка в идеалния център на столицата по 90 лв. за квадратен метър, или общо за 658 870.90 лв. без ДДС. Купувачът беше фирма "Евротрансбилд" ООД, собственост на бившия шеф във фалираната Корпоративна търговска банка Янко Иванов.
Мотивите на съда за това решение се основават на независимите оценки, направени от вещи лица. Най-високата от тях е близо 25 млн. лв., а най-ниската – при която се отчитат и инвестиционните разходи на купувача – 2.9 млн. лв,, и в крайна сметка се е стигнало до това земята на трите терена да бъде оценена на 889 810 лв. – с аргумента, че парцелите са застроени.
В съдебното решение се припомня, че земята е била ипотекирана през 2006-а като обезпечение за банков кредит на сума близо 29 млн. лева. Според твърденията на прокуратурата пък реалната цена е около 11 млн. лв., поне ако се съди по обвинението срещу бившия областен управител Пенев.
За пореден път се изтъква фактът, че съвсем умишлено имотът е бил разделен на три части, за да се намали стойността на всяка от тях и да се избегне задължението, предвидено по закон – продажба на държавен имот за над 500 000 лв. да става с решение на Министерския съвет.
Разликата в двете оценки е очевадна – а дори и "преоценката", се разминава сериозно с цената, за която са продадени терените през 2016 година.
Разбира се, това решение на градския съд не е окончателно и то може да бъде обжалвано.
Тук е моментът да припомним, че след скандала прокуратурата се засили и набързо повдигна обвинение срещу бившия областен управител Пенев. Тогава държавното обвинение съобщи, че по техни сметки нанесените на държавата щети са на стойност 10 330 130 лева. Тези параметри бяха посочени от държавното обвинение като разлика между пазарната цена и цената, на която е била осъществена скандалната сделка.
Година по-късно обаче
прокурорското дело беше "финтирано"
от съда, който прекрати две от трите дела, заведени от прокуратурата. Аргументът на съда бе, че заповедите на бившия областен управител Пенев за продажбата не могат да бъдат обжалвани, защото не са индивидуален административен акт.
В края на миналата година Софийската градска прокуратура отново се размърда и внесе три протеста в съда по настояване на Министерството на регионалното развитие, което от своя страна също заведе съдебно дело още през 2016 година. С тях се искаше обявяването на сделката за нищожна, а Пенев и оценителят на имотите – Юлия Димитрова-Цекова, получиха обвинения за ощетяване на държавата с 11 млн. лева. Делото срещу двамата обаче все още не може да тръгне в съда. Вестник "БАНКЕРЪ" писа за това още през лятото на миналата година в своя публикация, озаглавена "Водевилът "Царските конюшни" продължава". Тя бе посветена на разразилия се пожар в историческия комплекс, след който отново започна разследване, но засега резултатът от него все още не е ясен. Очевидно темповете , с които работи съдът, изискват дълго и протяжно обмисляне на ситуацията.
Описаното протакане се случва независимо от факта, че юристите на регионалното министерство още преди три години положиха доста усилия да докажат, освен че цената е откровено смехотворна, също и че когато е изповядвана сделката, вписаната като нов собственик на терените фирма "Евротрансбилд" не е имала юридическата легитимация на "съсобственик" на пожелания от нея терен. Но това бил аргументът, който дал "основание" на областния управител Пенев да сключи скандалния договор. Тогава държавните адвокати, натоварени със защитата на имота, изрично подчертаха, че е необходимо съдът да обърне вниманието на факта, че в издадените от Службата по геодезия, картография и кадастър на град София скици на трите поземлени имота (№№ 15-296687/22.08.2014 г., 15-296679/22.08.2014 г. и 15-156111/16.04.2015 г.) "Евротрансбилд" никъде не е вписана като собственик.
В приложените актуални скици за терени (от 2016-а) фирмата е посочена като собственик само и единствено във връзка с новоподписаните договори с Пенев. В исковата молба беше посочено още: "В действителност издадените от СГКК – София, скици нямат установителна доказателствена сила по отношение на вписаните собственици (не са документ, установяващ собственически права), но службата е длъжна да впише в скиците всички лица, легитимиращи се като собственици, със съответния документ за това (нотариален акт и др.). От изложеното може да се направи единствено правилният извод, че към момента на сключване на процесните договори "ЕВРОТРАНСБИЛД" ЕООД не се е легитимирало по категоричен и безспорен начин като притежаващо собственост на идеални части от целия поземлен имот (идеални части от който държавата е прехвърлила с процесните договори). Следователно към момента на сключване на процесните договори не е съществувала съсобственост между държавата и ответника "ЕВРОТРАНСБИЛД" ЕООД, поради което не e било налице основание за реализиране на процесните продажби по реда на чл.45а от ЗДС."
Адвокатите на държавата подчертаха
че: "В трайната съдебна практика се приема, че хипотезата на чл.26, ал.1, предложение второ от ЗЗД, е налице, когато целта на страните е била да се постигне един непозволен от закона резултат и формалното спазване на закона е довело до преследването на нещо, което не е позволено от закона. Нищожност е налице, когато законът забранява с определена сделка да се постигне даден правен резултат и се използва друга позволена от закона сделка, за да се постигне този правен резултат.
В този случай сделката, макар и позволена, е нищожна поради това, че заобикаля закона. В този смисъл е Решение №190 от 13.07.2011 г. по гражданско дело № 1057/2010 г., Гражданска колегия, ІІI Гражданско отделение на Върховния касационен съд.
В конкретния случай към момента на сключване на договорите за продажба по реда на чл.45а от ЗДС, а и до настоящия момент има висящ спор за собственост относно идеалната част от общия с държавата имот. При това положение се създава несигурност относно обстоятелството кой е действителният съсобственик на държавата и дали изобщо има такъв. Последното произтича от факта, че преди придобиването на идеални части от съсобствения с държавата имот от страна на праводателя на ищеца ("Дивисима" ООД) чрез РМС № 715 от 12.08.2005 г. идеална част от съсобствения имот е била прехвърлена от областния управител на област София-град на друго юридическо лице – "Интерстройпроект 90" ЕООД. С приключили съдебни производства издадените от страна на областния управител на област София-град заповеди с изх. №№ДИ-03-052/25.09.2003 г. и ДИ-03-082/18.11.2003 г., с които е наредено да се прехвърли в собственост на "Интерстройспроект 90" ЕООД части от недвижим имот, представляващ парцел І от кв. 533 по плана на град София, м. Център, ГГЦ – зона А, са обявени за нищожни. С влязло в сила решение за нищожен е обявен и сключеният между областния управител на област София-град и "Интерстройпроект 90" ЕООД – въз основа на Заповед № ДИ-03-252/25.09.2003 г., Договор от 25 септември 2003 година".
Така беше аргументирана исковата молба (копие от която в. "БАНКЕРЪ" съхранява в архива си още от 2016 година).
Очевидно този път все пак градските съдии са обърнали по-сериозно внимание на всички тези аргументи, за да стигнат до сегашното си решение.
Дали обаче то няма да претърпи обрат при гледането на делото в по-висшите инстанции, все още не е ясно.
Безспорно поражда гняв и възмущение фактът, че
държавата направи недъгав опит да се размърда
едва след като пожарът изпепели немалка част от сградите. Чиновниците в Министерството на културата, притиснати от премиера Бойко Борисов, предприеха "пожарни“ действия, за да обявят "Царските конюшни" за паметник на културата и така да може да се гарантира, че комплексът ще бъде съхранен като исторически.
Въпреки че по това време министърът на културата твърдеше, че "конюшните" и тогава били под закрилата на Закона за културното наследство, всеки начинаещ юрист знае, че докато един такъв акт не е минал през всички стъпала на съдебната система, не може да бъде третиран като свършен факт. А след като комплексът попада под защитата на Закона за културно-историческото наследство, всеки от собствениците на сгради в него трябва да се изръси със сериозни пари, за да ги приведе във вида, който нормативът изисква.
Още по това време в. "БАНКЕРЪ" предупреди, че този акт е някаква гаранция, но не и спасение, като се вземе предвид, че собствеността тук е разделена между три министерства, между собствениците е и Националната художествена галерия, както и между няколко частни собственици. Не е трудно човек да се досети кога и колко лесно всички те ще се споразумеят за подобни харчове.
Илюстрация за основателността на тези съмнения е фактът , че след пожара Министерството на вътрешните работи, на което държавата е предоставила за ползване част от имотите, уж обеща да отдели средства, за да възстанови поне част от щетите, но това така и не се случи. За да не стане по-голям съкатлък със сградите, в края на миналата година столичният заместник- кмет по култура Тодор Чобанов прояви активност и лично отиде да провери работата по аварийното укрепване на "Царските конюшни". Това стана, след като в края на ноември местната власт взе решение да ремонтира покрива на опожарената част от сградата. Укрепителните дейности, за които общината осигури финансиране, бяха на стойност близо 130 000 лева. Въпреки че пострадалата част от покрива на сградата е 70% владение на МВР, а останалата – на частна фирма, Столичната община беше принудена да се погрижи за ремонтите поради факта, че процедурата, по която трябва да го направи вътрешното ведомство, е дълга и тромава, а през зимата можеше да се стигне до пълно разрушаване на покрива под въздействие на снеговете и влагата.
Докога ще продължава тази неспирна сага далеч не е ясно. А кой път ще поеме държавата, за да защити историческото си наследство, още по-малко.
