Китайската народна банка е увеличила златните си запаси с близо 11.8 т през януари, след като добави малко под 10 т през декември, когато за първи път (след октомври 2016-а) поднови покупките на благородния метал. В резултат банковите вложения в края на миналия месец са набъбнали до 59.94 млн. тройунции (около 1864 т) срещу 59.56 млн. тройунции към 31 декември 2018-а – по официални данни в сайта на институцията. Макар че Пекин се намира на шесто място по големина на златни резерви в света, техният дял е едва 2.4% от общите запаси на Китайската народна банка срещу над 70% в Германия и САЩ.
Индивидуалните инвеститори и фондовете също участват в златната надпревара, като влагат повече пари в търгувани на борсата дружества, с което качват общото количество на притежаваното злато в световен мащаб до най-високото равнище от 2013-а. Причина са големите колебания на фондовите пазари и опасенията от рецесия в Щатите. През януари инвестициите в търгувани на борсата фондове са нараснали със 70.6 т злато – най-много от февруари 2017-а.
Жълтият метал поскъпна за четвърти пореден месец през януари и надхвърли устойчиво 1300 щ. долара за тройунция, след като Федералният резерв намекна, че временно ще спре да качва лихвите. Златните контракти за незабавна доставка се търгуваха за грубо 1313 щ. долара за тройунция в следобедната търговия в Европа на 13 февруари.
"Голдмън Сакс" пък очаква покупките на централните банки да достигнат общо 650 т злато през тази година – почти колкото и през миналата – заради геополитическото напрежение и намалелия натиск върху валутите на развиващите се пазари.
