Седмицата започна със зрелищен срив на швейцарския франк. Той пропадна с почти 1% в началото на азиатската търговия на 11 февруари. Валутните анализатори сочат като основен виновник ниската ликвидност в следпразнична Япония, довела до мини повторение на светкавичния дълбок пазарен спад, разлюлял валутните пазари на 3 януари. Говорител на Националната банка на Швейцария отказа коментар за погрома.
За броени минути швейцарската валута потъна в понеделник от 1.0004 франка за един щ. долар (в 7 ч. в Токио) до 1.0096 франка за долар – най-ниската цена от ноември 2018-а. И точно толкова внезапно се върна обратно и приключи търговската си сесия с 0.2% по-силна, отколкото бе на старта.
Потъването на франка, макар и не толкова екстремно, е поредният случай на светкавичен пазарен срив през последните години. През януари 2016-а южноафриканският ранд загуби за минути 9% от пазарната си оценка. Същата година през октомври британската лира олекна с повече от 6% в мигове на лудост.
Пазарни анализатори окачествиха движението на 11 февруари като по-малък братовчед на "камшичния удар", предизвикал 8-процентен скок на йената спрямо австралийския долар в ранното утро на 3 януари, когато японските пазари се готвеха да подновят работата си след едноседмичната новогодишна ваканция.
Според експертите липсата на ликвидност е основният фактор за тези явления. Макар че не се изключва вероятността погрешно въведени данни да са довели до низ от компютърни сделки, базирани на предварително въведени алгоритми. Заради "злополуките" търговци и валутни стратези вече разполагат с календари на празничните дни в Япония, разпечатани с големи букви на бюрата си.
Очевидно това е мъдро решение, като се има предвид размерът на щетите. В началото на януари йената скочи не само към австралийския долар, но и към всичките си 146 валутни конкуренти. Само за 30 секунди японските пари се повишиха с 3% към щатския долар и колебанията се прехвърли скокообразно и към другите валути.
Крахът на австралийския долар към йената принудиха Резервната банка на Австралия да публикува специален анализ по въпроса. В него се посочва, че подобни инциденти се случват от 2015-а по време на т. нар. час на вещиците между 17 и 18 часа нюйоркско време, когато търговците в Сидни и Оклънд "държат фронта" след края на търговията в Ню Йорк и преди отварянето на Токио. Именно този промеждутък прави пазара податлив на деструктивни ценови обрати, което се отнася и за тазседмичните сътресения при швейцарския франк.
Австралийските централни банкери не подминават и ролята на автоматизираните системи за търговия. Част от компютрите, които подават цени на валутните пазари, рязко спират работа, когато йената скочи към долара, докато другите продължават да купуват японски пари с презумпцията, че подемът ще продължи. Тази комбинация многократно разширява диапазона на атаката. По време на подобни пазарни аномалии разликата в цените, на които търговците купуват и продават валути, нараства заради по-малката конкуренция между търговците, търсещи най-добрите котировки. В случая с йената този спред се е изстрелял до 150 пъти над нормалните равнища.
Анализът на Резервната банка на Австралия откроява приноса и на дребните японски инвеститори, които имат 10% дял във валутните потоци на страната и чиято любима търговска стратегия е да продават йени и да купуват високодоходни активи във валути като австралийския долар и турската лира. Но когато цените направят голямо движение, тези позиции трябва да се закрият, което може да усили въздействието на безконтролни отклонения на валутните курсове.














