Властта у нас е като водата – движи се по най-малкото съпротивление. За да вземе някакво решение без особено значение. Но и да отчете дейност. Кметът на София Йорданка Фандъкова забрани шествието на националистите, по-известно като Луковмарш. След което стана ясно, че тази забрана е половинчата – разрешава се поднасянето на цветя на паметната плоча на генерала, но не и шествие по софийските улици. Затова пък отсега можем да кажем, че въпреки забраната шествие ще има – в някаква форма и на някое място. Но ще бъде неофициално.
Това е на пръв поглед. Лошото е, че това е само четвъртинка от истината за наследството на генерал Луков. И всяка страна от политическия спектър вижда в него само това, което иска. За левите той е краен антикомунист и кандидат за български фюрер, както и водач на Българските национални легиони. За десните – и особено за крайните националисти, генералът е почти национален герой. За хората, запознати с военната история на страната, генерал Луков е един от най-талантливите реформатори на българската армия в периода след отменянето на Ньойския диктат от 1919 г., на когото следва да се отдаде заслужена почит поне за това. А за хората без идеология, които са хем слънчогледи, хем ветропоказатели, генералът е само повод за още едно ненужно напрежение, когато трябва да решат дали паметта за него днес им пречи в политическата далавера или напротив – им помага.
Та това е общо взето драмата около Луковмарш. Той не е опасен за никого. Нито ще отнеме гласове от управляващите, нито ще даде гласове на опозицията. Няма да направи впечатление и на болното ни от национален нихилизъм младо поколение, нито ще застраши основите на конституционния строй. За огромната част от гласоподавателите Луковмарш е само мигновен елемент от околната екзотика, защото генералът и неговите възгледи са част от едно отдавна отминало време, което няма как да се върне.
Доказателства ли? Колкото щете. Но ще посоча само едно. В редица влакове на метрото, например, има портрети на генерала и обяви за предстоящия Луковмарш? Почти никой не им обръща внимание. Навярно затова е крайно време да не забелязваме подобни крайни прояви на малка група радикали. Вместо да ги правим герои от новинарските хроники.
