Храни с етикет „детски" не се различават по нищо от останалите продукти. Оказва се, че производителите ни заблуждават, че храните, на които е посочено, че са за деца, са по-полезни от тези за възрастни. Върховният административен съд потвърди, че това е нелоялна търговска практика, с която търговците подвеждат родителите, че купуват по-здравословни продукти за децата си. „Това е нелоялна търговска практика – това е нашето решение, това е и решението на Върховния административен съд”, каза председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов в рубриката „На твоя страна” по Нова телевизия.
Най-често в магазините откриваме „детски” кренвирши, луканки, майонеза, пастет и лютеница. Потребителите често ги избират пред другите, тъй като се рекламират като по-здравословни и подходящи за най-малките. Изследвания обаче показват, че въпросните стоки не се различават по нищо от останалите в класа си.
Преди време Комисията за защита на потребителите провери произволно избрани кренвирши, кетчуп и майонеза от двата вида – за деца и за възрастни. Тогава някои производители премахнаха от етикетите на продуктите си надписа „детски”. Цветните етикети, снимките на любимите герои и умалителните имена върху опаковките обаче са останали. Оказва се, че ясни правила за етикетиране на детските храни в България няма.
„За да се произнесем, ние се базираме на становища, които сме получили и в резултат на изпитвания в акредитирани лаборатории на Българската агенция по безопасност на храните, и становища на Националния консултант, които показват, че няма разлики, които да водят до това, че тези продукти да са по-здравословни, по-полезни. Разбира се, те не са опасни за здравето, могат да бъдат продавани”, обясни Маргаритов. „И дори да е посочена коректно разликата в съдържанието спрямо стандартните продукти от този вид, то всъщност заблуждаващата практика, която е налице и за която ние сме се произнесли, че е нелоялна, се състои в това, че търговците претендират, че тези продукти са подходящи за консумация от деца в по-голяма степен, отколкото другите, а това очевидно не е така”, добави той.
Председателят на КЗП каза още, че търговците нямат право да продават тези продукти, етикетирани по този начин. „За това, че са извършвали нелоялна търговска практика се налагат санкции. Възможно е да стигнат до 30 000 лв. при първоначално нарушение и до 50 000 лв. при повторно. Мисля, че особено когато става въпрос за потребителска защита практиката на ВАС рядко е противоречива. Така, че това решение е една основа, върху която ще се стъпва и занапред при оценката на подобен тип търговско поведение”, допълни Маргаритов.
