Днес отбелязваме 146 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. Левски е големият идеолог и неуморният организатор на българската национална революция. Неговите политически и държавнически виждания следват духа на най-доброто от европейските демократични принципи.
На Васил Иванов Кунчев българският народ е дал признателните имена Левски, Апостола и Дякона. След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години на 19 в., в широка употреба влиза "Апостолът на свободата", за което особена заслуга има Иван Вазов.
На 27 декември 1872 г. Васил Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче край Ловеч. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.
В София Левски е изкарван на разпит шест пъти.Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Смъртната присъда е издадена на 14 януари, потвърдена е седмица след това – на 21 януари 1873 г.
На 18 срещу 19 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
Годишнината ще бъде отбелязана днес с различни възпоменателни церемонии.
В храма "Успение Богородично" в Ловеч ще бъде отслужена панихида, последвана от поклонение с военен ритуал пред на паметника на Васил Левски.
Възпоменателното отбелязване на годишнината в родния град на Левски – Карлово е под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова. В Драгоман ще бъде открит първият паметник на революционера на територията на общината. Експозиция с лични вещи на Апостола е изложена в Националния военно-исторически музей в София.
