Промените в Наредба Н-18 на Националната агенция по приходите, която регламентира правилата за регистрация и работа на касовите апарати и софтуерите за управлението им, предизвика остро недоволство сред бизнеса, представляван от Българска стопанска камара. Другите й сродни организации останаха пасивни. Но реакцията на камарата срещу тези промени наистина е ожесточена. Още преди десетина дни хората от камарата буквално изреваха на умряло, че промените в наредбата са опасни за икономиката, че противоречат на много европейски и български законови норми и че сроковете за изпълнението им са нереални и не могат да бъдат спазени. Тези обвинения бяха повторени и през седмицата, независимо че финансовият министър Владислав Горанов се съгласи да отложи с шест месеца прилагането на новите промени за фирмите, използващи софтуер за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО).
Членовете на БСК заплашиха, че ще отнесат въпроса в Народното събрание и даже се опитаха да го направят. За 20 февруари парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм бе насрочила заседание, което трябваше да разгледа въпроса с промените в наредбата, но в последния момент то бе отменено. Според депутати от БСП това е било едноличен акт на колегите им от ГЕРБ, които са се възползвали от бойкота, който левицата обяви на заседанията на Народното събрание. Така представените от БСК бизнес организации не можаха да изложат възраженията си на най-високо политическо равнище, но това още повече засили вероятността този спор от принципен да се превърне в един момент в политическа дъвка. За какво всъщност става дума?
Промените в наредба Н-18 въвеждат
ред нови изисквания
към касовите апарати и към софтуера, който ги управлява. Едно от тях е върху всички касови бележки да имат уникален QR, който да не позволява фалшифицирането им. Така дори и гражданите чрез мобилните си телефони ще могат да проверяват дали търговците им издават истинска касова бележка. Достатъчно е да изтеглят от сайта на НАП създаденото за целта мобилното приложение и с него през телефона си да сканират бележката.
Другото важно нововъведение е, че в софтуерите, управляващи касовите апарати и системите на търговците за отчитане на продажбите, трябва да се създадат т. нар. одиторски файлове, които да са достъпни по всяко време за данъчните ревизори. Причината за тази промяна е, че при проверките на такива системи много често се оказвало, че счетоводните файлове, където се съхранява първичната информация, се намират в сървъри, базирани на недостъпни за НАП юрисдикции, като например във Филипините.
Третото ново изискване е, че всеки нов счетоводен софтуер, който ползват търговците, и/или всяко допълнение към него първо трябва да бъде сертифицирано от НАП с цел да се намалят до минимум опитите за манипулация на данните за приходите на фирмите.
Протестите на бизнеса
Бяха обобщени в много изявления на БСК, но последните са концентрирани в декларация от 19 февруари. В нея пише: “Наредба Н-18 в този й вид противоречи на националното и европейското законодателство, както и на редица международни стандарти за информационна сигурност, поради което в срок от две седмици ще бъдат внесени искове към компетентните институции – Европейска комисия, Върховен административен съд и Комисия за защита на конкуренцията.
Наредба Н-18 създава прекомерна административна тежест за БЕЛИЯ бизнес и не допринася за изсветляване на икономиката, както подвеждащо твърдят нейните автори. Белият бизнес очаква да работи в бяла държава с ясна визия за развитието на икономиката.
Последствията от приложението на Наредбата в този й вид и в тези срокове ще бъдат за сметка не само на икономическите оператори, но и за фиска, за потребителите, за цялото общество.
Наредба Н-18 поставя под сериозен риск националната сигурност и нормалното функциониране на икономиката, тъй като могат да бъдат блокирани обекти от критичната инфраструктура (вкл. лични лекари, фармацевти, доставка на горива за спешна помощ, училища, болници и др.), а не е предвиден адекватен авариен режим, при който те да продължат дейността си в случай на повреда или кибер атака към сървърите на НАП и/или към мобилните оператори, както и в условията на липса на гаранции за сигурността на информацията и отговорни лица.
Бизнес организациите категорично не приемат обвиненията, че не са реагирали своевременно относно проблемите в Наредба Н-18, и напомнят, че вече над една година се опитват да водят ефективен диалог с представителите на НАП и МФ, вкл. предлагали са конкретни промени в текстовете от Наредбата, без да срещнат нужното разбиране.
Бизнес организациите ще внесат отново официално конкретни предложения за промени в текстовете на Наредбата, веднага след публикуване на обществено обсъждане на проект за промени, обещан тази сутрин от министър Горанов. Съществуващите към бизнес организациите три работни групи – "Електронно управление", "Данъци и право" и "Бизнес процеси", са на разположение за участие в експертните дискусии с МФ и НАП."
Ако трябва да навлезем детайли – бизнесът се опасява, че няма да успее навреме да изпълни изискванията за нови касови апарати и че НАП получава достъп до информация, представляваща търговска тайна. Компаниите, които доставят софтуер за управление на продажбите в търговските обекти пък твърдят, че изискването на НАП за сертифициране на всяко едно подобрение в този софтуер е просто неизпълнимо, особено когато става дума за системи, управляващи множество процеси в голяма компания.
НАП обаче също има свои аргументи
Според данъчните власти промените в Наредба Н-18 се налагат по няколко причини. От търговията с деветте групи стоки и услуги, които са определени като кешово рискови за фиска, хазната губи около 330 млн . лв. всяка година. Това означава, че има над 1 млрд. лв. укрит оборот, от който 330 млн. лв. данъци и осигурителни вноски не са влезли в хазната.
От избягване на данъци от страна само на електронните търговци хазната губи всяка година 166 млн. лева. Тези загуби са подтикнали Министерството на финансите да инициира законови промени и да предприеме организационни мерки.
“Наредба Н-18 предвижда всяка една касова бележка да бъде изпращана почти в реално време – до 5 минути към сървърите на НАП. Според приходната администрация в момента този процес отнема един месец. Веднъж месечно касовите апарати изпращат към сървърите на НАП 30 броя дневни отчети. Тези отчети дават обобщени данни за целия ден. Наредбата изисква всяка касова бележка или всички касови бележки, издадени в рамките на 5 минути, да бъдат пращани към сървърите на НАП. Това е важно, защото на базата на тази информация чрез използването на автоматизирана си софтуерна платформа НАП може да следи например дали определен търговец в точно определена територия има от три до пет пъти по-нисък оборот от съседа си или да проследим, че при определени търговци по странни причини след 17.30 ч., когато изтича работното време на НАП, оборотите рязко намаляват” – това пък е обяснението на НАП.
Приходната администрация заяви, че
опасенията на търговците по повод на касовите апарати са напразни
От НАП обясниха, че до момента 31 хил. фискални устройства вече работят в новия режим. Според данъчните над 70% от касите, които не използват софтуер, вече са изпълнили новото изискване.Това означавало, че за компаниите, които не използват софтуер за управление на касите си, срокът 31 март в наредбата изглежда напълно изпълним.
От НАП признават, че ситуацията за фирмитеь ползващи СУПТОь е по-сложна. Там прилагането на промените в Наредба Н-18 изисква повече време. По тази причина на 19 февруари финансовият министър Владислав Горанов заяви, че за тези търговци срокът за въвеждане на промените ще бъде удължен до септември. Но както вече казахмеь тази отстъпка не успокои бизнесмените, представлявани от БСК.
