Правителството определи министъра на икономиката за председател на Смесената междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество със Сърбия, съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет. От сръбска страна за председател е определен министърът без портфейл, отговарящ за иновациите и технологичното развитие.
Република Сърбия, както и страните от Западните Балкани, са важни партньори в областта на търговията и инвестициите за нашата страна. А България подкрепя напълно интегрирането им към Европейския съюз и активно участва във всички форми на регионално сътрудничество.
В тази връзка важен аспект от двустранните икономически отношения между България и Сърбия е установяването и поддържането на контакти между представителите на официалните институции и деловите среди. Министерството на икономиката и другите български институции имат готовност да продължат да помагат икономическото развитие на Сърбия и да съдействат за разширяването на двустранните търговско-икономически контакти.
През 2017 г. стокообменът между двете съседни балкански страни за пръв път прескочи границата от един милиард евро – 1.076 милиарда, като в сравнение с 2016-а има ръст от 40% в търговията, както и 24% при износа и 55% при вноса. А и търговското салдо е положително за нашата страна.
За деветте месеца на 2018-а компании от България и Сърбия са обменили стоки за 846.3 млн. евро, което е със 7.7% повече от същия период на 2017-а. А експертите казват, че е възможно да се надскочи рекордният стокообмен от 2017 година.
Посочените данни определят важното значение на Сърбия като външнотърговски партньор на България. Силно влияние за това оказват предимства като географската близост, ниските транспортни разходи, близостта на езиците, както и добрите политически отношения през годините.
Към момента, търговските отношения между България и Сърбия са регулирани от Временното Споразумение за търговия и въпроси, свързани с търговията между ЕС и Република Сърбия, подписано на 29 април 2008 г. в Люксембург.
Анализът показва, че в износната листа на българските стоки преобладават главно суровини, материали и стоки с ниска степен на обработка. Челните места заемат електрическата енергия, рафинирана мед и медни сплави в необработен вид, петролни продукти, изделия и продукти на химическата и фармацевтичната и стъкларската промишлености.
При вноса челните позиции се заемат основно от суровини, метали и петролни продукти.
По отношение на участието в приватизацията и реализираните инвестиции в Сърбия, по броя на фирмите си България заема водещи позиции. В съседната страна развиват дейност повече от петдесет фирми с български или със смесен капитал и работят повече от 20 представителства. Общият размер на българските ПЧИ в Сърбия към края на 2017 г. е на стойност 183.5 млн. евро по данни на БНБ.
По Закона за насърчаване на инвестициите няма сертифицирани проекти със сръбско участие у нас.
На сръбския пазар са представени някои от по-големи български фирми: "Приста Ойл", "Рубела", "Ми газ", "Офис 1", "Голдън Роуз", "Техномаркет", "Интертръст холдинг" и други.
Туризмът безспорно е най-динамично развиващият се отрасъл в двустранните търговско-икономически връзки през последните години, като се забелязва траен ръст на посещенията на сръбски и български граждани в двете страни. В периода между януари и септември миналата година статиската показва, че 392 175 българи са посетили Сърбия. В същото време 326 753 сърби са предпочели страната ни за своята почевка. И в двете посоки се отчита повишение на интереса.
България и Сърбия имат интерес от развитието на съвместни проекти в областта на транспортната и газовата инфраструктура. Пътят от София до Сърбия, който преди дни получи името магистрала "Европа", ще бъде завършен след 910 дни, или в края на юни 2022 година. Това е фиксирано в договора, който Агенция "Пътна инфраструктура" подписа на 28 декември с "ГБС – Инфраструктурно строителство" за проектиране и строителство на 17-километровия участък между Драгоман и Сливница. Стойността е 97.8 млн. лв. без ДДС, които са осигурени изцяло от републиканския бюджет.
И докато сърбите обновяват жп линията Ниш – Калотина, ние планираме до 2020 г. ще бъде завършена и линията от софия до Калотина.
През май миналата година България и Сърбия подписаха договор за изграждане на газовата връзка между двете страни. Документът тогава бе парафиран от енергийния министър Теменужка Петкова и сръбския ѝ колега Александър Антич. А през януари тази година президентът Александър Вучич потвърди желанието на страната си това да се случи: "Сърбия е силно заинтересована от изграждането на газова връзка през България."
