Цената на акционерното дружество "Национален хиподрум", което след безкрайна и мъчителна процедура още преди близо десетилетие беше обявено в несъстоятелност, се срина наполовина. След неколкократните опити на синдика на фалиралата компания Елвира Танчена да продаде инак атрактивните имоти в Банкя, разположени на терен от 547 дка, никой така и не прояви интерес да ги купи. И ако преди две години тяхната оценка беше 32 млн.лв., сега мераклията да напазарува огромния терен и купищата конюшни и сгради, изградени върху него,
ще трябва да осигури по-малко от 18 млн. лева
Според официалното съобщение офертите ще могат да бъдат подавани до обед на 11 март.
Процедурата, която съдът е определил този път, е "пряко договаряне с потенциален купувач". Ако такъв се намери, а някой не очаква нова (поредна) преоценка на имота, със средствата от продажбата ще трябва да бъдат удовлетворени поне част от вземанията на кредиторите, отпуснали милиони за финансиране на "активностите", предприети от акционерното дружество "Национален хиподрум".
Най-големият кредитор на фалиралото дружество е Обединена българска банка. Дълговете към нея заедно с лихвите отдавна са надхвърлили 60 млн. лв., ако се съди от публикувания списък на приетите от съда вземания по делото за несъстоятелност. Това е станало още през 2010 година. Според документите от делото по несъстоятелност две други фирми също са финансирали дейността на фалиралото дружество. Това са "Нове холдинг" АД (с признат дълг в размер на 120 950.83 лв) и "Капитал и финанси" АД (с вземания за 257 802.69 лв.). На този фон определените като "необезпечени" вземания на държавата чрез Националната агенция по приходите са пренебрежимо малко – само 78 007.27 лева.
С думи прости, дори да бъде намерен купувач, кредиторите на дружеството ще могат да получат по-малко от една трета от притетите им на хартия вземания.
Историята с разграбването на този огромен имот
който преди години беше собственост на Министерството на земеделието, започва още в края на миналия век. Още през 1994-а се ражда идеята за обновяването на хиподрума, така че той да стане пригоден за провеждането на регионални, национални и международни конни състезания и за създаване на букмейкърска агенция. Тогавашният земеделски министър Георги Танев я прегръща горещо и я определя като "многообещаваща".
Очевидно тогавашният аграрен началник е бил особено впечатлен от обещанията на бъдещите инвеститори за блестящи перспективи на хиподрума.
Първоначалният инициатор за "съвместната" дейност между държавата и частно дружество е фирма "Мултимекс Инвест" на Велин Китов. Става дума за бащата на собственика на тогавашната "Бизнес Банка" – Иван Китов. Така се стига до решението от 28 юни 1994-а на Колегиума на Министерството на земеделието и издадената малко по-късно заповед ( №179) на министъра, чрез която се създава новото акционерно дружество "Национален хиподрум".
Регистрираният му капитал е 279 680 лева. От тях 67.88 % са собственост на частното дружество, а 32.12 % остават за министерството. След две прехвърляния на акциите обаче "Национален хиподрум" АД "прелита" към кипърска офшорка"Б.Ф.Й. Лимитед". Ако съдим по публикувания в Търговския регистър учредителен акт, реалната парична вноска на частниците е 189 840 лв., а непаричната са тези 530 дка, които по това време са в активите на тогавашната "Национална служба за селекция и репродукция животновъдството" към Министерството на земеделието.
Оценката на целия терен и построените върху него сгради е повече от смехотворна – 89 840 лева.Тя обаче е приета от съда с определение от 10 август 1994 година. За да внесем яснота по така направената оценка на този огромен имот към този период от време, трябва да кажем, че през жаркия августовски месец на 1994-а 1 щ. долар се е търгувал на цена 55.07 лв, според официалните данни на БНБ за средномесечен курс на щатския долар спрямо българския лев. Простата сметка показва, че акционерното участие на държавата (530-те дка) са оценени на…1631 щ. долара – да се чуди ли човек, да плаче ли?!
А големият инвеститор, който влиза в съдружие с държавата ( с 67.88%), е похарчил цели… 3447.24 щ. долара.
Какви трябва да са били обещанията, за да бъде направен такъв огромен подарък на частното дружество, е, меко казано, любопитно…
Част от тях бяха, че това място ще се превърне в увеселителен център със заведения за хранене, за отдих и развлечения, с хотелска база, която ще предлага туристически услуги за българи и чужденци. Килимчето е постлано по време на правителството на покойния вече проф. Любен Беров, но сделката "успешно" приключва, когато управлява кабинетът на Иван Костов. Всичко това се случва и пред погледа на петима земеделски министри, когато изпълняват тази функция – Георги Танев, Васил Чичибаба, Светослав Шиваров, Кръстю Трендафилов и Венцислав Върбанов.
Очевидно работата доста се е размирисала
защото през всичкото това време в Министерството на земеделието валят сигнали за разграбването на хиподрума и за съсипването на сградите и съоръженията. Но така и никой не им обръща внимание, а и как да им обърнат, когато, първо, кабинетът на Жан Виденов се тресе от скандала за зърнената криза, а във ведомството последователно се изреждат трима министри – Васил Чичибаба, Светослав Шиваров и Кръстю Трендафилов.
Когато Съюзът на демократичните сили идва на власт (четири години след създаването на дружеството) по нареждане на тогавашния финансов министър Муравей Радев е извършена проверка от Столичното управление на Държавен финансов контрол, което обявява с ревизионен акт (NNP 8009/10.03.1998 г.), че "Национален хиподрум" АД е регистрирано с документи с невярно съдържание и че сумата от 89 840 лв., представляваща половината от уставния капитал, въобще не е внесена от първия акционер "Мултимекс инвест".
Чрез заповед от 5 май 1998-а на тогавашния земеделски министър Венцислав Върбанов се демонстрират някакви усилия за спиране на дейността на дружеството. Върбанов дори обещава пред Народното събрание, че ще назначи комисия, която ще разследва случая и ще сезира Софийската градска прокуратура за предприемане на съответните действия. И изпълнява обещанието си. С писмо от 13 май 1998-а до тогавашния градски прокурор Нестор Несторов министърът настоява за подвеждане под наказателна отговорност на лицата, извършили редица престъпления – от изготвяне на документи с невярно съдържание до документни измами, и то с участието на бившия министър на земеделието. Специализираната следствена служба образува предварително следствено дело, по което са призовани Георги Танев, Кръстю Трендафилов и шефът на отдел "Приватизация и търговски дружества" Радина Генчева. Всичко, направено дотук, изглежда добре, ако не бе малката подробност, че
акциите на "Мултимекс инвест" по това време вече са били прехвърлени
на фирмата на Аксел Отто Рунге – "Отто Рунге" ЕООД (бел. ред. – това е вторият етап от класическата схема за източване на държавни активи: дружеството се преименува или преминава в ръцете на друг собственик, или и двете). Министерството на земеделието пък едва ли е щяло да научи за новия си съдружник, ако не бил самият Рунге.
Той изпраща до министър Върбанов писмо с дата 12 май 1998-а, с което го уведомява, че е купил дела на "Мултимекс". Прехвърлянето на собствеността е станало три месеца по-рано – на 12 февруари 1998 година. Междувременно в "Държавен вестник" от 29 април 1998-а са обнародвани увеличението на капитала на "Национален хиподрум" АД от 179 680 на 279 680 лв. и промяната в съвета на директорите. От него са заличени имената на Велин Китов, на представителя на тогавашното Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа Мадлен Георгиева, на Атанас Лазаров и Добрин Пинджуров от Министерството на финансите и Юрий Димитров, а на тяхно място са вписани Цоню Тодоров като председател, Георги Драганов, Христо Витанов, Славчо Челебийски от Националната ветеринарно-медицинска служба, Димитър Митов и Любомир Кильовски, който е избран за изпълнителен директор. Десетина дни по-късно – на 8 май 1998-а, е обнародвано друго съобщение, според което акционерът "Мултимекс" е изключен от дружеството според чл.189, ал.3 от Търговския закон, защото не е внесъл вноските за неговото учредяване.
Тези промени обаче не са вписани във фирмения регистър.
И това е само поредният парадокс
През следващата година мажоритарният пакет от "Национален хиподрум" АД отново сменя собственика си. На 12 ноември акциите са джиросани от "Отто Рунге" ЕООД на "Б.Ф.Й. Лимитид" – Кипър, с пълномощник Олег Гурбалов. Дали имат връзка помежду си всички тези лица е трудно да се докаже, но и никой не си прави труда да се задълбочи в проблема. Някакви неуспешни опити прави и дирекция "Правна" на министерството, а експертите й уж хранеха надежда успешно да си възвърнат описаната собственост. С решение от 17 януари 2001-а Софийският градски съд първоначално обявява за недействително учреденото акционерно дружество. Заключението на магистратите обаче не влиза в сила, защото е обжалвано от "Национален хиподрум" АД, чийто изпълнителен директор вече е бившият експерт по коневъдство в министерството Цоню Тодоров. Точка на този юридически маратон с краен резултат – загуба за държавата се слага категорично, когато съдът окончателно "признава" легитимността на акционерното дружество…
С това се дава ход на
превръщането на огромния имот в удобен ипотекарен инструмент
Така започва новият етап в "развитието" на Хиподрума. Акционерното дружество трупа дългове, а кредиторите… чакат.
Активите на "Национален хиподрум", които служат като обезпечение по кредити от ОББ, представляват 540 хил. кв. м земи в Банкя плюс сгради с площ 67 хил. кв. м, сред които и цял жилищен блок. Фирмите, теглили заемите, са "Сигнус БГ 1", "Сигнус БГ 2", "Сигнус БГ 3", "Сигнус БГ 4", "Сигнус БГ 5", "Сигнус БГ 6", "Дейтона 2007" ЕООД, "Ей Си" ЕООД и "Инфраком 2007" ЕООД – всички те са свързани с бизнесмена Васил Божков , доказателства за което бяха представени в рамките на съдебното дело по несъстоятелността. Оказа се, че до него се стига, след като всички тези фирми спират да обслужват кредитите си към ОББ, обезпечени с активи на хиподрума. Тук започва сагата с отпора на дружествата активите да не попаднат в ръце на банката чрез задвижването на няколко "съпровождащи дела". За единия от тези "паралелни" процеси в. "БАНКЕРЪ" е разказвал не едни и два пъти – делото, станало известно като "Ветеринарят срещу ОББ".
Въпросният ветеринар е Валери Кръстев, който претендира за собствеността върху "Национален хиподрум". В хода на това смехотворно дело от показания на свидетелите по него стана ясно, че Кръстев първоначално е бил ветеринарен лекар (от 1995-а), през 2005-а е назначен като изпълнителен директор, а по-късно като организатор по спортни дейности. Но оттогава насам изобщо не е работил в конната база. Това обаче не пречи на Кръстев да оспорва ипотеката върху нея (както казахме – имотът е от 540 хил. кв. м със сгради в него с площ 6000-7000 кв. м, между които и жилищен блок). Той твърди, че е техен собственик, тъй като ги е придобил… по давност. Защото ги стопанисвал повече от десет години…
На практика делата срещу ОББ по този казус са две – едното е заведено от синдика на "Национален хиподрум" в Банкя, който е ипотекиран като обезпечение по отпуснатия кредит, а другото – от ветеринарния лекар, стопанисвал конната база. И двете дела са за обявяване на ипотеките в полза на ОББ за недействителни. Целта е длъжникът да не загуби заложеното обезпечение.
Първоначално синдик на хиподрума
който е в несъстоятелност от 2011-а, беше Стоил Моллов. В края на 2012-а обаче беше сменен и на негово място беше назначена Елвира Танчева, която от години се опитва да намери купувач на имота.
Друг е въпросът каква е целта да бъде забъркана цялата тази каша. Той може да се коментира по различни начини. Но до какъвто и отговор да се стигне, няма как да не остане висяща неяснотата, което е основополагаща за "забъркването" й, а именно защо вече четвърт век в нея липсва държавата?!
