Сметната палата излезе със смразяваща оценка за дейността на Министерството на културата и на Националния институт за недвижимо културно наследство. Държавният одитор е писал петнадесет "черни точки" на културното ведомство и шест на института след направения одит на тема "Опазване и поддържане на обекти на архитектурното наследство в градска среда“ за периода 2015-2018 година.
Предмет на одита са създадените условия за изпълнение на дейностите по опазване и поддържане на недвижими културни ценности – архитектурни обекти в градска среда, дейностите по идентифициране, деклариране и предоставяне на статут, мониторинг и контрол.
Като неефективна и неефикасна
е определена дейността по опазване и поддържане на обектите на архитектурно наследство в градска среда. В съобщението на палатата се казва, че основание за извършването на този одит са дали редицата публикации и репортажи от последните години , чрез които медиите са сигнализирали, че българските градове губят огромна част от тяхното ценно архитектурно наследство поради немарливост.
Вестник "БАНКЕРЪ" от години предупреждава, че стотици къщи и сгради с впечатляващи архитектурни стилове се разрушават и на тяхно място се появяват градежи, които често пъти нямат нищо общо със заобикалящата архитектурна среда – до този извод са стигнали и експертите на одитиращата институция.
Не един и два са случаите, в които сгради със статут на паметници на културата са били изоставяни до степен на саморазрушаване, независимо че контролът това да не се случва е в кръга на задълженията на Министерството на културата и на Националния институт за недвижимо културно наследство.
От Сметната палата съобщават, че са установили, че ведомството, чиято грижа е опазването на културното наследство,
не са предприели почти никакви реални стъпки
за задължаване на собствениците на стари сгради да ги поддържат и пазят. В доклада на инспектиращата институция се посочва, че в резултат на това "старите квартали на градовете са изоставени, вместо да бъдат изпълнени с дух и история и да са предпочитана туристическа дестинация".
В тази връзка трябва да подчертаем, че у нас културното наследство е обект на закрила още при възраждането на българската държава след Освобождението. Още през 1888-а са били приети временни правила за неговата закрила, а от 1911-а е в сила Закон за старините. През 1937-а се въвежда за първи път регистрационен режим, за да се запазят старинните постройки в населените места.
Сред най-коментираните констатации, които експертите на Сметната палата са дали в своя доклад, е тази, че е повече от девет години след влизането в сила на Закона за културното наследство все още няма Национална стратегия за развитието на културата, в която да се определят стратегически цели за управление и опазване на културното наследство. Липсва и издаването на всички подзаконови нормативни актове, предвидени в Закона за културното наследство, чрез които да се осигури неговото прилагане.
Подчертава се, че липсват актуални данни за недвижимите културни ценности, както и това, че информацията за състоянието на недвижими културни ценности не е събирана, обобщавана и анализирана системно.
Декларираните недвижими културни ценности у нас са общо 39 476, от които 19 438 са архитектурно-строителни, в това число и 355 от национално значение, а останалите са от регионално, местно, ансамблово значение и за сведение.
От тях на по-малко от една четвърт от архитектурно-строителните недвижими културни ценности е предоставен статут на културна ценност. Всички останали – 14 780, са само декларирани, без да са изучени задълбочено и да е направена оценка на качествата им като културни ценности, установяват експертите на Сметната палата.
Разбира се, одиторите търсят обяснението за всичко това в
липсата на "ресурсна обезпеченост"
тема, която от години се коментира както от експерти, така и от самите отговорни за запазване на нашето наследство институции. Оказва се, че на един експерт в Националния институт за недвижимо културно наследство, който е натоварен с мониторинга на недвижими културни ценности, се падат средно над 3000 обекта годишно за наблюдение. Сам по себе си този факт е достатъчно красноречив като обяснение за сегашния хал на повечето от тези обекти.
Това на практика е и причината, че в периода 2015-2018-а не е осъществяван мониторинг на състоянието на недвижимото културно наследство, в това число и на архитектурни обекти в градска среда, с изключение на няколко обекта, влизащи в категорията "със световно значение" – става дума за старинен град Несебър, Ивановски скални църкви, Мадарски конник, Рилски манастир, посочват експертите на Сметната палата.
От съобщението на държавния одитор става ясно, че през проверявания период Инспекторатът за опазване на културното наследство е ревизирал незначителен брой обекти – между 0.07 на сто и 0.54 на сто на година. А дейността не се планира и отчита адекватно.
Експертите са стигнали и до извода, че финансирането на дейностите по опазване на недвижимото културно наследство е значително по-малко, отколкото е необходимо за извършването на тази дейност. Одобрените средства от Министерството на културата се увеличават спрямо заявените искания за консервация и реставрация на архитектурни обекти от 1 на сто през 2015 г. до 43 на сто през 2017 година.
"Въпреки положителните тенденции за увеличаване на финансирането на архитектурните обекти в рамките на целевите средства за консервация и реставрация, на фона на общия брой на архитектурните обекти в страната – декларирани и с определен статут, броят на исканията, които могат да се удовлетворят с предоставените средства по бюджета на Министерството на културата, е незначителен/нищожен", отбелязват одиторите.
В същото време не са определени режими за опазването на 93 на сто от обектите с предоставен статут на недвижими културни ценности, установяват одиторите. Този процент достига 98 на сто при декларираните обекти, на които не е направена и оценка на притежаваните качества на културна ценност.
"А определянето на режима за опазване на един обект е от ключово значение, тъй като регламентира точното местонахождение и площ на обекта, зоната около него, която попада под защита на закона, допустимите намеси в обекта и устройството и условията за ползване на техните територии и охранителни зони", се казва в становището на Сметната палата.
Сред забележките на хората от Сметната палата е и тази, че управлението на Националната система за опазване на недвижимото културно наследство не е децентрализирано. Не са създадени и предвидените в Закона за културното наследство териториални структури на Министерството на културата и на Националния институт за недвижимо културно наследство.
"Поддържането на Националния документален архив на Националния институт за недвижимо културно наследство не отговаря на нормативните изисквания за създаването на досиета за обектите. Няма досиета за значителна част от тях, тъй като поради спецификата на законодателството през различните периоди е било възможно да се декларират много обекти с един акт, без за тях да е налична каквато и да било документация. А създадените досиета имат пропуски по отношение на пълнота и актуалност. Помещенията, в които се съхранява архивът, не са достатъчни", пише още в доклада.
От документа се разбира още, че всъщност в Института за недвижимо културно наследство
изобщо нямат нужната информация
за всички паметници из общините. В същото време в закона още през 2011 -а е записан двугодишен срок, в който общините са били длъжни да предоставят на Националния институт за недвижимо културно наследство актуалните адреси и идентификаторите на заварените обявени и декларирани недвижими паметници на културата, разположени на територията на съответната община. От института си били разпратени писма до 100 общини с искане за предоставяне на тези данни. В отговор само от община Плевен са получени пълни данни, а от част от останалите – частична информация.
В одита се отбелязва още, че не е изпълнено и въведеното през 2016-а изискване за водене на Националния документален архив в електронен вид.
В доклада изрично се подчертава, че отговорност за управленските решения през одитирания период носят следните министри на културата: Вежди Рашидов (7 ноември 2014 -а – 27 януари 2017 -а), Рашко Младенов (27 януари 2017 – 4 май 2017-а) и Боил Банов ( от 4 май 2017 досега), както и директорите на Националния институт за недвижимо културно наследство – Даниела Джуркова (от 18 октомври 2013-а досега), и Красимир Тодоров (26 юни 2017-а – 3 август 2018 -а). Каква точно ще бъде тя обаче не е съвсем ясно.
