Въвеждането на нов допълнителен клас кредитори – притежатели на непривилегирован, необезпечен първостепенен дълг, който следва да има по-висок ред от притежателите на инструменти на собствения капитал и подчинен дълг, и по-нисък ред спрямо притежателите на други инструменти на необезпечен първостепенен дълг, налага промяна в реда на кредиторите при банковата несъстоятелност, уреден в чл.94 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). Това става ясно от мотивите към предложението за промени в действащия ЗБН, който, както се оказва, не отразява спецификата на финансовите инструменти с различни равнища на подчиненост, които се издават от институциите и предприятията в държавите с по-развити финансови системи. И съответно са предмет на Директива (ЕС) 2017/2399. Това, както и осигуряването на съответствие с реда за поемане на загуби при преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, съгласно Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (ЗВПКИИП) с цел да се избегнат евентуални бъдещи правни спорове, налага предложената промяна на чл.94 от ЗБН. В обхвата на Директива (ЕС) 2017/2399 наред с банките попадат и инвестиционните посредници, както и някои финансови институции, смесени финансови холдинги и финансови холдинги със смесена дейност, по отношение на които се прилагат правилата на общата търговска несъстоятелност (част четвърта от Търговския закон (ТЗ)). Пълното въвеждане на Директива (ЕС) 2017/2399 налага да бъде предвидено изключение от общия ред на вземанията по чл.722 от ТЗ по отношение на посочените субекти, които попадат в обхвата на Директива (ЕС) 2017/2399.
Целта на предложените изменения е да се гарантира правна сигурност както за банките и инвестиционните посредници, спрямо които се прилагат минималните изисквания за приемиви задължения, като се осигури яснота относно критериите за приемливост на задълженията, така и за инвеститорите, като се създаде яснота относно третирането на новия вид необезпечен пъростепенен дълг при несъстоятелност.
Прилагането на предложените промени в реда на вземанията при несъстоятелност на банки, инвестиционни посредници и някои категории финансови институции, смесени финансови холдинги и финансови холдинги със смесена дейност не е свързано с разходването на финансови и други средства. Признаването на новия ред вземания по необезпечени първостепенни дългови инструменти за целите на МИПЗ, който при несъстоятелност е по-висок от реда на инструментите на собствения капитал и подчинените задължения, но е по-нисък от реда на другите първостепенни задължения, ще позволи да се намалят разходите на банките за спазване на изискването за подчиненост, както и евентуалните отрицателни последици, свързани с разходите за финансиране. Институциите ще имат възможност да продължат да емитират за целите на своето финансиране (или по други оперативни причини) свързания с по-малко разходи обикновен първостепенен дълг и да емитират дълг от новия непривилегирован първостепенен клас, за да получат финансиране при спазване на изискването за подчиненост.
С приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност българското законодателство ще бъде приведено в съответствие с европейското право, ще се гарантира правната сигурност и ще бъдат осигурени необходимите законови положения за изграждане на капацитет за поемане на загуби и рекапитализация на банките.
Срокът за транспониране на Директива (ЕС) 2017/2399 в националното законодателство е минал – той бе 29.12.2018 година.
